Решение № 7966 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2019 г.

Решение № 7966 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 204 от 26.09.2019 г. по административно дело № 190/2019 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменен постановеният от него Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" (АК) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСРС) за кампания 2016 г. с изх. № 01 - 2600/2357 от 12.09.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена и бъдат присъдени деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – "Пеликан Агро" ЕООД чрез процесуален представител - в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, която настоящият състав намира, че същата е изведена въз основа на събраните по делото доказателства и отразява действителните факти, но въз основа на същите са изведени неправилни изводи. Безспорно по делото е установено, че "Пеликан агро" ЕООД е подало първо заявление за подпомагане по реда на Глава осма – "Условия и ред за подаване на заявление за подпомагане" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. за кампания 2015 г. с подробно описани площи в размер на 786, 77 ха. Това заявление като първо се смята и е отбелязано за заявление за подпомагане и заявление за плащане, съгласно разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 7/2015 г., като с него заявителят посочва и размера на референтната площ, за която желае да поеме ангажимент за петгодишен период. Съгласно чл. 8 от цитираната Наредба агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, в което попада и заявената от дружеството дейност се прилагат за период от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. В конкретния случай, след подаване на първото заявление с УИН 28.03.0715/76678 ДФЗ с Уведомително писмо (УП) 02-280-2600/992/19.05.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 АК от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2015 г. от заявените от дружеството с УРН 570449 за подпомагане 786, 77 ха одобрява за подпомагане площ от 273, 75 ха и не одобрява площ от 513, 02 ха. Това УП е оспорено от "Пеликан агро" ЕООД, при което с влязло в сила на 30.01.2018 г. съдебно решение № 151/28.11.2016 г. по адм. дело № 169/2016 г. на Административен съд Ямбол то е отменено, като преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. При това по силата на чл. 177, ал. 1 АПК отказът за одобрение на площ от 513, 02 ха постановен по заявлението е отменен със сила на пресъдено нещо. В съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК и дадените от съда указания с УП № 01 - 2600/2200/24.04.2018 г. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомява дружеството, че по подаденото от него заявление с УИН 28.03.0715/76678 и УРН 570449 е одобрено за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" (ВПС 4. 1) от мярка 10 АК с одобрени площи по приложение № 1 - 786, 77 ха и за задълженията му да спазва конкретно посочени изисквания с поемането на петгодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление. Актът е положителен за дружеството, тъй като с него е удовлетворено напълно искането му по подаденото заявление, постановен е в изпълнение на дадените от съда указания, не е оспорен и породил правно действие. При така установените факти следва извод, че по подаденото от дружеството заявление с УИН 28.03.0715/76678 и УРН 570449 за кампания 2015 г., която е първа от петгодишния период на ангажимента за извършване на заявените агроекологични дейности по чл. 3, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. органът е одобрил цялата заявена площ от 786, 77 ха и дружеството е поело ангажимента по чл. 20, ал. 4 от цитираната Наредба – да не намалява одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 за целия петгодишен период. Съгласно правната уредба тази площ може да бъде намалена с не повече от 10% спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на Глава пета (която хипотеза е неотносима в конкретния случай) или в случаите по ал. 6. Последната разпоредба предвижда, че при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази Наредба и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството подава заявление за подпомагане с вх. № 18193656 от 21.03.2016 г. с посочения УРН 570449 за кампания 2016 г., в което заявява за подпомагане в приложената таблица за парцели общо 271, 41 ха, а в заявленията си за кампании 2017, 2018 и 2019 г. заявява за подпомагане по 273, 75 ха, при което правилно - при наличието на влязлото в сила съдебно решение, касаещо заявените парцели за първата година от поетия ангажимент органът приема, че в случая заявената за посочените години площ спрямо референтната такава в размер на 786, 77 ха е намалена с повече от нормативно предвиденото. При това, макар в обжалвания пред АС Ямбол административен акт в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да не са изложени ясно и разбираемо конкретните факти, въз основа на които органът приема, че са налице цитираните дословно правни норми по същество актът е законосъобразен - дружеството не е изпълнило поетия ангажимент по чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/2015 г., като е намалило с повече от 10 % площта през втората, третата, четвъртата и петата година от поетия агроекологичен ангажимент през 2015 година. Вярно е, че през посочените години – 2016 - 2019 г. дружеството е заявявало площ, съобразявайки одобрената първоначално от органа площ за кампания 2015 г. в размер на 273, 75 ха, но актът е оспорен именно от него, при което въз основа на влязлото в сила съдебно решение одобрената площ за поетия агроекологичен ангажимент за петгодишния период, започващ през 2015 г. е определена в размер на 786, 77 ха, при което така заявените площи безспорно представляват намаление повече от 10 %. Неоснователен е наведеният довод, че размера на площта през следващите години е заявявана в съответствие с влязлата с частта от административния акт, която не е била оспорена, тъй като с подаване на жалбата от страна на дружеството актът не е породил правното си действие, предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК. При така установеното неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките по чл. 20, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 7/2015 г. - при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4, при положение, че по делото безспорно е установено, че дружество е заявявало за следващите години на поетия ангажимент земи с над 60 % по-малък размер от заявената и одобрена за първата година, който размер е референтния. На първо място посоченото уведомително писмо, издадено в изпълнение на дадените от съда указания касае кампания 2015 г., за която дружеството не е променило заявената площ, а освен това по делото липсват доказателства дружеството да е заявило увеличение на размера на площите, напротив, като бе посочено по-горе заявените площи са в много по-малки размери, съобразени с одобрения от органа размер от 273, 75 ха, срещу който размер именно е възразило дружеството. Следва да бъде посочен и факта, че цитираните в решението нормативни разпоредби касаят увеличение, заявено от жалбодателя, а не от органа, който е увеличил одобрената площ с УП 01-2600/2200/24.04.2018 г. за кампания 2015 г. в изпълнение на влязлото в сила решение до пълния размер заявен от дружеството, но не и за следващите кампании – 2016 – 2019 г. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 АК от ПРСР за периода 2014 -2020 за кампания 2016 г. след извършени административни проверки, извършени по заявлението на дружеството, включващи сравнение на размера на одобрената (референтна) площ по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 АК с размера на заявената по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е констатирано, че процентът на заявената от дружеството площ е в размер на 34, 5% от заявената. Този факт е установен безспорно и в хода на съдебното производство при което правилно и в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент на дружеството поради неспазване на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от същата Наредба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на "Пеликан агро" ЕООД против Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" (АК) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСРС) за кампания 2016 г. с изх. № 01 - 2600/2357 от 12.09.2019 г. бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 500 лв., от които 300 лв. заплатен депозит за вещо лице и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяко от инстанциите, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение