Решение № 4794 от 18.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 1066/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 1167/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по жалба на Бълнед ООД гр. Българово, Област Бургас е отменена заповед за принудителна административна мярка ФК 137 0049829/14.05.2021 г., издадена от началника на посочения отдел на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС запечатване на търговски обект бензиностанция и газостанция, находящ се в гр. Българово, [улица], стопанисвана от Бълнед ООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. От изложеното в касационната жалба може да се приеме, че се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че след като е установено при извършената проверка в обекта, че не са подадени данни своевременно към НАП за получените доставки на горива в търговския обект на датата на настъпването на данъчното събитие, то е налице неизпълнение на задължението по чл. 118, ал.10, респ. чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС. Според касатора при неподаване на тези данни, не може да бъде определен и реализирания дневен оборот в обекта, респ. публичните задължения. Твърди се също така, че административният акт е бил мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно установените факти и обстоятелства при извършената проверка в процесния търговски обект. Относно срока на ПАМ в касационната жалба се излагат доводи, че той е определен на 14 дни в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и е много под максималния определен в чл. 186, ал.1 ЗДДС 30 дни, като е съобразен и с принципа по чл. 6 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че заповедта е издадена без да са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Бълнед ООД гр. Българово, Област Бургас чрез адв. П. Козаров в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. В писмения отговор са цитирани решения по адм. дела 1410/2019 г. и 5363/2018 г. на ВАС. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 186, ал.1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал.10 ЗДДС данъчнозадълженото лице доставчик/получател на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Изрично е посочено в съденото решение, че данните се позовават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съдът се е позовал на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според който данни по ал. 10 не се подават от получателя по доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП). В тази връзка е изложено в обжалваното решение, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена ЕСФП, т.е. продажбите в обекта се регистрират чрез нея, което изрично е посочено в протокола за извършената на 11.05.2021 г. проверка. Приложени са според съда по делото служебни бонове за доставки по нивомер, подадени към НАП от дата 05.04.2021 г. и с данни, че информацията е постъпила в НАП. Наред с горното съдът е приел, че заповедта за ПАМ е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като безспорно е установено по делото, че данните по чл. 118, ал. 10 ЗДДС са подадени в НАП на 06.04.2021 г., т.е. един ден след доставката и 6 дни преди извършване на проверката на 11.05.2021 г., поради което не може да се приеме, че в случая се цели преустановяване на извършеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП, нито се установява, че се предотвратява извършване на други административни нарушения. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС категорично предвижда, че при извършено нарушение по неподаване на данни по ЕСФП към НАП съгласно чл. 118 ЗДДС, да се налага ПАМ. Затова винаги, когато административният орган издава заповед за ПАМ трябва да установи по категоричен начин, че е извършено именно описаното нарушение. Видно от данните по делото обосновано съдът е приел, че в процесната бензиностанция и газостанция съществува ЕСФП) и доставките на горива (получени и/или доставени) са отчетени от дружеството с подаване на данни към НАП. Изрично в протокола от извършената на 11.05.2021 г. проверка от приходните органи е отбелязано, че дружеството има в търговския обект, който е проверяван въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП, модел Дианел плюс, версия 3.5 КL и с фискално устройство, свързано към НАП Дианел плюс FP DL6000 05 KL. Относно получените от дружеството в процесния обект горива на 05.04.2021 г. 6740 л. дизел, данните към НАП са подадени на 06.04.2021 г., поради което приходните органи са приели, че е налице нарушение по чл. 59а, ал.1 от Наредба Н 18/13.12.2006 г. От приложените по делото и правилно преценени от първоинстанционния съд служебни бонове с дата 05.04.2021 г. 2 бр. и 1 бр. с дата 06.04.3021 г., се установява, че доставките по нивомер 226652, 226650 и 1676 са подадени данни за тях до НАП и на трите документа е изписано успешно подадена доставка към НАП. Единият от служебните бонове е с дата 06.04.2021 г., въведен данни ръчно и е генериран посочения служебен бон с успешна валидация), което обаче не сочи на извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т.1, б. г ЗДДС, а по скоро за неточно изпълнение и не е основание за издаване на процесната заповед за ПАМ. Правилно първоинстанционинят съд се е позовал на разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, което изключение от правилото, въведено от законодателя в чл. 118, ал. 10 ЗДДС. При подадени данни в НАП чрез въведената в експлоатация в търговския обект ЕСФП, не е налице соченото в заповедта за ПАМ нарушение, поради което издадената заповед за ПАМ правилно съдът е обявил за незаконосъобразна, като я е отменил. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора, поради което същото е правилно постановено и като такова на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника по касация не се дължат разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв., платимо по банков път. Данни за плащането на така договорената сума за адвокатския хонорар не са представени по делото. Съдът присъжда направените разноски, а не само договорените такива, какъвто е процесния случай. На касатора също не се дължи юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение