Решение № 367 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г.

Решение № 367 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд е образувано по: протест на Апелативна прокуратура София и по жалби на подс. П. П. П. от гр. С., чрез неговия з. - адвокат В, на подс. О. В. В. от гр. С., чрез неговия з. - адвокат П, на подс. Р. Х. А., чрез защитника си - адвокат М. М., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 734/2008 г. К. касационни основания в протеста и жалбите са посочени: нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, а в жалбите на подс. А. и В., и необоснованост на съдебният акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения и е изразил становище, че жалбите са неоснователни. Подсъдимите и техните защитници считат касационният протест за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 27/14.04.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е отменил присъда № 12/23.04.2006 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 13-ти състав, постановена по нохд № 2311/2005 г., в частта с която подс. Я. М. М., е осъден за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК; по чл. 244, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1 НК, относно приложението на чл. 23 и чл. 70, ал. 7, в частта с която подс. П. П. П. е осъден за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК, за приложението на чл. 23, ал. 1 НК и определянето на първоначален "общ" режим, в частта с която подс. Р. Х. А., О. В. В. и Г. С. А. са признати за виновни - първият, че е организирал и ръководил, а вторите, че са участвали в организирана престъпна група, в която да са участвали и подс. Я. М. М. и П. П. П., в частта относно определяне на първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието за подс. Г. С. А., както и в частта относно възложените на подс. Я. М. разноски в размер на 421.66 лв., като вместо това е признал посочените подсъдими за не виновни и ги е оправдал по тези обвинения, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложил изпълнението на определеното наказание по реда на чл. 23 НК, в размер на три години, за изпитателен срок от пет години, за подс. Г. С. А., намалил е наказанието на подс. П. П. П., за извършеното престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК, от две - на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил неговото изпълнение за изпитателен срок от три години, присъдил е и направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в касационните жалби на подс. Р. Х. А. и О. В. В., за необоснованост на съдебния акт: Въпросът за необосноваността на съдебния акт, не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания, по чл. 348 НПК. Затова, няма никакво законно основание, за обсъждане доводите на касаторите в тази насока. По протеста на Софийска апелативна прокуратура: Съображенията и релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, касаят оправдателната част на второинстанционната присъда, както и приложението на чл. 66 НК, относно наказанията наложени на подс. П. П. и Г. А. Релевираните касационни основания, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Направените възражения по същество се свеждат до твърденията, че подсъдимите Я. М., П. П., Р. А., Г. А. и О. В. са осъществили съставите на престъпленията, за които са били признати за невинни и оправдани от второинстанционният съд, а наказанията на подс. Г. А. и П. П., поради приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК - несъобразени с обществената опасност на деянието и целите по чл. 36 НК, като в тази връзка този съд е извършил неправилна преценка на доказателствата. При установените по несъмнен начин и възприети от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК възраженията на прокуратурата, че посочените подсъдими са извършили престъпленията за които са били обвинени, не сеоправдава от фактическа и правна страна. Това е така защото, както правилно е приел и второинстанционният съд, по делото не са събрани категорични доказателства, доказващи тези обвинения съгласно изискванията на чл. 303 НПК. В тази връзка в мотивите, са били подложени на внимателен, подробен и изчерпателен анализ установените данни от доказателствени източници, каквито са техните обяснения, показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, включително и изготвени в хода на въззивното съдебно следствие. Точни са изводите, че от факта на задържането, на подс. П. заедно с подс. В. (показания на св. Р), не може да се направи категорично заключение, за извършване на съвместна престъпна дейност, тъй като липсват каквито и да било други доказателства - л. 11 - 12 от мотивите. Обсъдени са били и показанията на анонимен свидетел №, които също не установяват връзка между подс. А., М. и П., или на последните двама с подс. В. и А., обективираща целта за съгласувано осъществяване на такава дейност, а само приятелска такава. Няма нито един факт, от който да се направи извод в подкрепа на обвинителната теза, още повече, че в голямата си част възпроизвеждат не негови лични възприятия, а станали му известни от трети лица, като си служи с предположения и хипотези. От друга с., липсва каквато и да била обективна фактическа връзка между намерените веществени доказателства в жилищата обитавани от подс. М. и П., с веществените доказателства иззети от помещението където са работили подс. В. и А. и работилницата на подс. А., обстоятелство категорично установено от назначената и приета от въззивната инстанция техническа експертиза. Само от фактите, че подс. А. и М. са се познавали и че в посочените домове: на М. са били намерени неистински документи за самоличност, шофьорски книжки и статистическа карта, а на П. - неистински парични знаци и пътнически чекове и тоблизо 9 месеца по-късно от изземването на веществени доказателства от помещенията на подс. А. и В., не може да бъде направен категоричен извод, съгласно изискванията на чл. 303 НПК, за участие на М. и П. в престъпната група ръководена от подс. Азиз. Липсват обективни данни от доказателственитесредства, изобличаващи ги еднозначно като лица извършили деянието. Правилно оценени от второинстанционният съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са го мотивирали да приеме че не е осъществен състава на престъплението, поради което законосъобразно е оправдал подс. П. П. и Я. М. по обвиненията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК, както и подс. Р. А., О. В. и Г. А., затова че при осъществяване на деянието по чл. 321 НК, в организираната престъпна група да са участвали и подс. Я. М. и П. П. Законосъобразен е и извода на Софийският апелативен съд, че постановената първоинстанционна осъдителна присъда, в частта по обвинението срещу подс. Я. М., по чл. 244, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2 НК, е неправилна тъй като липсват доказателства подкрепящи я по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка точно са били преценени данните от протокола за претърсване, обиск и изземване, изявлението в него на В. Ч., показанията на св. Н отново на анонимен свидетел №, както и за липсата на доказателства относно неистинността на гръцките пощенски марки - от заключението на техническата експертиза се установява, че липсват оригинални образци което не дава възможност за категоричен извод относно тяхната истинност, които се споделят и от настоящата инстанция, и не се нуждаят от преповтаряне. В случая, вътрешната убеденост на съда за не виновността по тези обвинения на посочените подсъдими, за които е постановена оправдателна присъда, е изградена на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като достоверността на доказателствените средства е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, на задълбочено обсъждане и съпоставяне с данните от останалите такива. Посочените по-горе доказателства са последователни, взаимно допълващи се, безпротиворечиви и налагат единствено възможния извод за не виновността им в извършване напосочените престъпления. Посочените в касационния протест възражения, са били предмет на обсъждане пред въззивния съд по повод на подадени жалби пред него. Същият в мотивите си, подробно и задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събранитедоказателства, защо не ги възприема. По своята същност, тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за невинността на подсъдимите, са подкрепени от посочените по - горе доказателства. Следователно, вътрешното убеждение му убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозния им и задълбочен анализ. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, НПК и след анализ на събраните доказателства, е мотивирал обосновани и правно издържани изводи, защо е постановил този съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите и преценката на доказателствата, на въззивния съд, относно постановяването на оправдателната присъда в посочените й части. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, така както са изискванията на закона, че посочените по - горе в мотивите подсъдими, са извършили тези престъпления. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационният протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. При извършената проверка, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, които са само основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, по реда на чл. 313 и 314 НПК, като по никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на страните. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събраниядоказателствен материал. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли са или не престъпления от подсъдимите, е анализирана подробно доказателствената съвкупност и направени верни правни изводи. След като не е било установено по несъмнен начин, че са осъществени съставите на посочените престъпления, правилно са били оправдани по тези обвинения. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция, не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Направените изводи от второинстанционният съд, във връзка с недоказаното авторство на тези деяния и преценката в тази връзка на събраните доказателства, се възприемат изцяло и от настоящият съдебен състав. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното единствено конкретно възражение в допълнителните съображения към протеста, по това касационно основание, че има отказ от тълкуване на доказателствения материал в неговата цялост и логичност, е лишено от основание и изцяло неоснователно. Без подкрепа от данните по делото е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, на подс. Г. А. и П. П., поради приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Лишени от основание са направените възражения, че приложението им не е съобразено с високата степен на обществена опасност на деянията и целите на наказанието по чл. 36 НК. Правилни са изводите на въззивният съд, че са налице законовите предпоставка за приложение на тези разпоредби. От друга с. са били отчетени за двамата чистото съдебно минало, тежкото семейно положение, напредналата възраст за подс. А. и добрите характеристични данни за подс. Петров. Преценявайки и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, законосъобразен е изводът, че постигането на целите на наказанието, осъществяването на задачите, на индивидуалната и генерална превенции, не се нуждаят от ефективното изтърпяване на наказанието и от двамата подсъдими. При строго спазване на принципите на индивидуализацията, правилно са били определени както вида, размерите им, така и начина на изтърпяване, поради което се явяват напълно справедливи и съобразени с обществената опасност на деянията и дейците. С оглед на изложеното и това искане на прокуратурата не следва да бъде уважено. Ето защо, с оглед на всичко изложено по-горе в мотивите, настоящата инстанция счита касационният протест за неоснователен, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен. По жалбата на подс. П. П. П.: К. касационни основания са посочени нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, касаещи частта от присъдата с която подс. П. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК. Жалбата е изцяло неоснователна. Твърденията, че инкриминираните парични знаци не са в големи количества и че в случая е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК, не са подкрепени от данните по делото. Въззивният съд основателно се е солидаризирал изцяло със изводите на първата инстанция по въпроса, че е налице "голямо количество" инкриминирани парични знаци и правилно е отхвърлил искането за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Потвърдил е осъдителната присъда по посочения текст от НК, защото е намерил, че авторството на престъплението е доказано по несъмнен начин. По делото безспорно е установено, че в апартамента на подс. П. са били открити и иззети неистински парични знаци - 10 бр. банкноти на различни държави, с различни номинали: германски марки, евро, щатски долари и гръцки драхми - протокол за претърсване и изземване, св. Н, участвала и като поемно лице. Именно този различен номинал и факта, че са имитирани валути на различни държави, правилно са преценени като обосноваващи наличие на квалифициращия признак "голямо количество. От своя с., тези данни сочат на завишена степен на обществена опасност, на деянието, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка въззивният съд точно е посочил, че освен количеството като бройка на банкнотите, не може да се пренебрегнат различният им номинал и имитирането на валути, на различни държави, при преценката дали е налице или не признака "голямо количество", тъй като степента назасягане на обществените отношения свързани с правилното функциониране на паричната и кредитна система е много висока. Неоснователно е и възражението, че съдът е надхвърлил обвинението с признаването за виновност по чл. 244, ал. 2 НК, тъй като не е бил очертан състава на това престъпление. Видно от приложения обвинителен акт, още на л. 4 е посочено, че обв. П. е "държал" в "големи количества" неистински парични знаци, подробно описани по брой и вид на л. 13 и в диспозитива му на л. 29. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на касатора. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314, е проверил изцяло правилността на присъдата., като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Същественото е, че при събиране проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност - л. 19 от мотивите, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. В тази връзка, правилно са кредитирани приложеният протокол за претърсване и изземване и показанията на св. Т. отхвърлени неговите обяснения за евентуалното попадане на неистинските парични знаци в жилището му. За това и е неоснователно възражението, че е нарушен чл. 303, ал. 1 НПК и че присъдата почива на предположения. След пълна и точна преценка на данните от доказателствените средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод, по отношение авторството на това инкриминирано деяние. В тази връзка въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК е мотивирал обоснован извод защо отхвърля направените възражения, на кои от доказателствените средства дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновност на подс. Петров. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. При определяне вида и размера на наказанието от въззивната инстанция, са били подложени на задълбочен анализ всички смекчаващи вината му обстоятелства. При строго спазване на принципите по чл. 54 НК и констатацията че липсват отегчаващи такива, справедливо е определен неговия размер от една година лишаване от свобода, при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Допълнително намаляване е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаряна целите, на наказанието по чл. 36 НК. По жалбата на подс. О. В. В.: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдението, за необосновани изводи, за вината на този подсъдим в извършване на инкриминираното деяние, поради липса на доказателства в тази насока и неправилна преценка на събраните. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебния акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежат на преобсъждане в настоящото производство. Тази инстанция не може да установява нови фактически положения, затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността, като касационно основание - чл. 348, ал. 1 НПК. Касационната проверка е ограничена в рамките на констатациите по обжалвания въззивен акт. Разгледано в тези параметри деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на престъплението, за което е постановено осъждане. Въззивната инстанция при установяване на правно - релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за авторството на деянието са подкрепени от неговите обяснения в кредитираната им част, тези на подс. А., многобройността и разнообразието на намерените веществени доказателства в помещенията ползване от двамата, изключващи инцидентност на проявата, наличието на обективна връзка между тях, изяснена от заключението на техническата експертиза изготвена в хода на въззивното съдебно производство, преценени на базата и на данните от останалите гласни доказателствени средства. Подс. В. наел "работно помещение", закупил необходимата техника и с участие на подс. А. изработвалкомпютърните файлове, осъществявал предпечатната подготовка като част от полиграфическия процес. Използвайки компютърния метод със специализирани програми за проектиране, създавал и обработвал изображения на парични знаци, лични документи, пътнически чекове и др. Подс. А. форматирал носена му от подс. А. хартия с водни знаци, както и осъществявал с помощта на филми дейност, представляваща част от процеса за изготвяне на неистинските материали- документи и парични знаци. Всички тези посочени данни установени по делото, по несъмнен начин сочат, че участниците в групата не са се събрали случайно, а имат предварителна съгласуваност за осъществяване на престъпления и са съзнавали, че всеки един с конкретна дейност подпомага постигането наобщите престъпни цели, и че са част от тази група. В тази връзка е точен направения извод, че с оглед на количеството и многообразието на неистинските парични знаци и документи, иззети като веществени доказателства, изготвянето им цели набавяне на имотна облага за участниците. Софийският апелативен съд в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования извод относно вината на тозиподсъдим. Правната квалификация на деянието, съответства на приложимия в случая материален закон. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно извършеното деяние и неговото авторство. Счита, че мотивите в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По жалбата на подс. Р. Х. А.: К. касационни основания са посочени всички визирани в чл. 348, ал. 1 НПК. Релевираното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е не подкрепено от данните по делото. Възраженията са за липса на доказателства в подкрепа на обвинението и от там за незаконосъобразно осъждане на подс. Азиз. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият подробно се е занимал с тях и направил законосъобразен извод, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са подробни и подкрепени от доказателствата поделото. Правилно е било прието, че инкриминираното деяние осъществява състава на престъплението за което подсъдимият е бил признат за виновен и осъден. Както бе посочено и по-горе, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което следи за точното приложениена материалния закон в рамките на констатациите по въззивното решение. В тези параметри, деянието на подс. А. е квалифицирано правилно. В началото на 2003 г., предприел действия по създаването и организирането на престъпна група със основна задача производство на неистински парични знаци и други документи. Предоставил на подс. В. финансови средства за закупуване на необходима техника, наредил му да наеме подходящо помещение, впоследствие подпомагал този подсъдим, като посещавал често адреса. Свързал се и с подс. А., който по професия бил "печатар", като му предоставял филмите необходими за отпечатване и съответната хартия. При разкриване на извършените деяния, от тези помещения са били иззети многобройни веществени доказателства свързани с извършваната дейност. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Е, Г. и С., обясненията на подс. В. в кредитираната им част, на подс. А., иззетите веществени доказателства от работните помещения и наличие на обективна връзка между тях, установена с експертно заключение. Данните от тези доказателствени средства безспорно сочат, че подс. А. е организатор и ръководител на престъпната група - той е намерил участниците, финансирал я е за закупуване на техника, наредил е намирането на помещение, координирал е дейността на другите двама участници - подс. В. и А. Следователно, изводът за виновността на подс. А. не е изграден въз основа на предположения, респ. в нарушение на чл. 303 НПК. Установените данни от посочените доказателствени средства, законосъобразно са мотивирали и тази инстанция да приеме, подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Вътрешното убеждение е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Касационната проверка за точното прилагане на закона, се ограничава в рамките на фактическите констатации по въззивния съдебен акт. В своите мотиви втората инстанция е констатирала всички обективни и субективни признаци, включени в състава на посоченото престъпление. Затова искането за постановяване на оправдателна присъда съобразно правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, наличието на които е само основание за отмяна на съдебния акт. Единственото конкретно възражение в жалбата, е че въззивната присъда е немотивирана. Настоящата инстанция счита и това оплакване за неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. Азиз. Обезпечена е процесуална равнопоставеност, осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. На л. 8 - 16 от мотивите на въззивният съд, подробно е посочена приетата фактическа обстановка, обсъдени събраните доказателства, установената престъпна дейност от подс. А. и престъпната група, извършеното деяние и неговата правна квалификация. Затова, твърдението за немотивиран съдебенакт е изцяло неоснователно. Без подкрепа от данните по делото е и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание искането за приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. При определяне на неговият размер са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Направен е законосъобразен извод при условията на чл. 54 НК, че същият следва да бъде определен на седем години лишаване от свобода в пред вид завишената степен на обществена опасност на извършеното деяние и ръководната роля на този подсъдим. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че определеното по размер наказание е справедливо, съобразено с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с целите му по чл. 36 НК. По - нататъшно снизхождение, не би способствало за осъществяване задачите на наказателната репресия. Имайки в пред вид размера от 7 години лишаване от свобода, е безпредметно обсъждане на искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като съществуват законови пречки за това. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение