Решение № 7767 от 12.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Хасан, роден на [дата]., гражданин на Мианмар, подадена чрез адв. К. Стоянов против решение 1727 от 17.03.2023 г. по адм. дело 52/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение с рег. 513000-73954 от 05.12.2022 г. на началника на отдел "Миграция" Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с което е отказано да бъде заменена издадената Заповед УРИ 5392 ПАМ-2278/28.09.2022 г. на началника на сектор "Незаконна миграция", отдел "Миграция"-СДВР, с която лицето е настанено принудително в СДВНЧ към Дирекция "Миграция"-МВР. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че наложеното му принудително настаняване представлява крайна мярка, която в случая не е нито необходима, нито пропорционална, защото чужденецът е представил писмени доказателства, че спрямо него може да бъде наложена по-лека мярка, съгласно чл.44, ал.5, т.1 от ЗЧРБ. Твърди, че съдът не е взел предвид, че е бил нарушен принципът на съразмерност и не е отчетено, че административният орган изпитва затруднения да организира извеждането на чужденеца, както и че задържането му в център от затворен тип причинява значителни и трудно поправими вреди на лицето. Претендира отмяна на решението на Административен съд София град. Ответник началникът на отдел "Миграция" при СДВР не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Хасан, гражданин на Мианмар, срещу Решение с рег. 513000-73954 от 05.12.2022 г. на началника на отдел "Миграция" .СДВР, с което е отказано да бъде заменена издадената Заповед УРИ 5392 ПАМ-2278/28.09.2022 г. на началника на сектор "Незаконна миграция", отдел "Миграция"-СДВР, с която лицето е настанено принудително в СДВНЧ към Дирекция "Миграция"-МВР. За да постанови решението си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването му, както и че същото съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ, тъй като е било установено, че чуждия гражданин няма намерение да се завърне в държавата си на произход и не желае да съдейства на властите за изваждането му на документи за напускане на страната. Съдът установил, че чужденецът има наличен трудов договор за извършваната от него дейност от месец септември 2021 г., но поради липсата на документ за самоличност, валидна карта на кандидат-бежанец, същият е престирал труд без съответното разрешение. Административният орган взел предвид, че при задържането му през 2015 г. от органите на "Гранична полиция" на територията на Р. България, жалбоподателят се е представил като М. Хасан с дата на раждане: [дата]., при което е предложено да бъде отказано искането на чужденеца за замяна на обезпечителната мярка с по-лека на основание чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Съдът взел предвид и че, оспореното в настоящето производство Решение с рег. 513000-73954 от 05.12.2022 г., с което е отказано да бъде заменена издадената Заповед УРИ 5392 ПАМ-2278/28.09.2022 г. на началника на сектор "Незаконна миграция", отдел "Миграция"-СДВР е мотивирано със становище с рег. 513р-117065 от 30.11.2022 г. в което е посочено, че искането за замяна на обезпечителната мярка с по-лека на основание чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ е единствено с цел освобождаването на чужденеца от СДВНЧ, а не за изпълнение на наложената принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход" с УРИ 5392 ПАМ-1712/27.08.2021 г. по описа на СДВР. Въз основа на което съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за принудително настаняване в СДВНЧ, предвидени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Решението е издадено от компетентен по смисъла на чл. 44, ал.5 ЗЧРБ орган началника на отдел "Миграция" на СДВР и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване, като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящият случай е безспорно установено, че е била издадена заповед с рег. УРИ 5391 ПАМ 1712/27.08.2021 г. по описа на отдел "Миграция" СДВР за наложена на чужденеца мярка "връщане до страната по произход" по чл.41, ал.4 от ЗЧРБ. Налице са и предпоставките регламентирани в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Фактите по делото са дали основание на съда да приеме, че наложената мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" е с оглед обстоятелството, че има реална опасност лицето да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ - "Връщане до страна на произход, страна по транзитно преминаване или трета страна". Първостепенният съд е приел за установено, че чужденецът е нелегално пребиваващ в Република България, няма документ за самоличност и не желае такъв да му бъде издаден и няма роднини в РБ. Обосновал е извод за липса на намерения от страна на чуждия гражданин да напусне страната, основани на изричното изявление на чужденеца, че не желае да се връща в страната си по произход. В тази връзка, законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай е приложимо задължителното тълкуване, дадено в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 05.06.2014 г. по дело C-146/14 PPU "М. ". Според т. 40 от мотивите му: решенията съгласно Директива 2008/115/ЕО следва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид. АССГ точно е преценил, че второто изискване по член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 предполага да се провери отново дали са налице материалноправните условия по член 15, параграф 1 от тази директива, въз основа на които е взето първоначалното решение за задържане на съответния гражданин на трета страна. Затова органът, който се произнася за евентуалното продължаване на задържането на този гражданин или за евентуалното му освобождаване, трябва да определи, първо, дали в конкретния случай могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки от задържането принудителни мерки, второ, дали е налице опасност гражданинът на трета страна да се укрие и трето, дали същият избягва или възпрепятства подготовката на връщането или операцията по извеждането. Член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО изисква съответният орган, преди да провери дали е налице липса на съдействие от гражданина на трета страна, да е в състояние да докаже, че операцията по извеждане продължава по-дълго от предвиденото независимо от положените разумни усилия. Съдът точно е преценил, че в проведените беседи със служители на отдел ПНМ, цитирани в становище с рег. 513р-117065 от 30.11.2022 г. на началника на сектор "НМ"-ОМ, чужденецът категорично е отказал да съдейства на компетентните органи и е изявил изричното си несъгласие да се завърне доброволно в страната си на произход. Следва да се сподели и извода, че с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на обсъждане относно възможността за прилагане на по-леки принудителни мерки. Действително в чл 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето няма валидни документи, както и че му е била отказана международна закрила. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ и обезпечителните мерки по ал. 5 на чл. 44 от ЗЧРБ са неприложими. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви, не намира за необходимо ги да преповтаря и към които препраща изцяло с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. По изложените съображения се достига до извод, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение