Решение № 1184 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2010 г.

Решение № 1184 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Илмен Борисов Замфиров, прокурор в Районна прокуратура Плевен срещу решение № 5028/16.04.2010 г. по административно дело № 15599/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет - протокол № 45 от 19.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени и решението на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си, както и подадената частна жалба срещу определение от 28.12.2009 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на изпълнение на решението на ВСС. Ответникът - Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да не бъде уважена, а атакуваното с нея решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната такава. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на втора колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за материална законосъобразност и спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания административен акт е необоснован. За да отхвърли жалбата на Замфиров срещу решение по протокол № 45 от 19.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г., тричленният състав е формулирал извод, че прокурорът от РП Плевен Илмен Замфиров е извършил вменените му дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. т. 1, 2 и 5 от ЗСВ (в редакция - ДВ, бр. 42/2009 г.) - 1) - системно неспазване на сроковете, предвидени в чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 3 от НПК, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. 2) - действия, неоправдано забавящи производството (прибиране и продължително задържане на решени дела), с което бил осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ; 3) - неизпълнение на служебни задължения по чл. 46, ал. 2, чл. 196 , чл. 234, ал. 3 и ал. 4 от НПК, с което бил осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ, за което законосъобразно му било наложено наказанието, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". От събраните по делото писмени доказателства се установява следното: На първо място дисциплинарното производство е започнало по предложение на Районния прокурор на Районна прокуратура Плевен, като констатациите в същото са базирана на справки, изготвени при извършена проверка от комисия в състав ВРИД - Районен прокурор Николай Пачевски, Заместник районния прокурор Христо Сурджийски, прокурор Росен Кръстев и Административен секретар на РП Плевен - Христинка Петрова. Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидил специален орган, който може да извършва проверки на дейността на органите на съдебната власт (ОСВ) - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Друг орган, който може да извършва такива проверки е Главният прокурор на Република България, който съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗСВ може лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Съгласно ал. 2 на цитирания текст прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури. Липсва предвидено правомощия на прокурори, работещи в същото звено, а още по-малко служители да извършват такива проверки на работата на равни по длъжност магистрати. От анализа текстовете следва еднозначен извод, че "проверката" въз основа на която е започнало дисциплинарното производство не е извършена от орган притежаваща такава компетентност съгласно ЗСВ. Във всички случаи е недопустимо прокурори, работещи в едно и също звено на прокуратурата и следователно равни по степен на проверявания, а още по-малко служител в прокуратурата да извършват проверка на колега, предвид посочените разпоредби на ЗСВ, които целят обективност на на извършваните проверки и предвиждат такива да бъдат извършвани от лица, които на първо място не са в едно звено на съдебната власт с проверявания и на второ отговарят на определени изисквания. Констатациите от справките от така извършената "проверка" са възприети дословно и безкритично от дисциплинарния състав, постановил решение № 10-00-077 от 18.11.2009 г., с което същият предложил на ВСС да наложи на касатора най-тежкото дисциплинарно наказание. Последният от своя страна, постановявайки акта си също е възприел тези констатации по аналогичен начин. От материалите по административната преписка се установява наличие на противоречиви доказателства, както относно натовареността на касатора, така и по отношение на извършените от него нарушения. Така например от приложените справки за натовареността на прокурорите във Великотърновския апелативен район за 2006 г. (л. 76) - това е единствената година, за която е правена съпоставка за работата на касатора и останалите му колеги в РП Плевен, е направено класиране на прокурорите в от районните прокуратури в Апелативен район Велико Търново за 2006 г. по брой обвинителни актове + споразумения + прекратени дела + прекратени дела по чл. 78а (л. 79-80), справка, изх. № 11-510 от 02.02.2009 г., изготвена от съдебен статистик и съдебен администратор на РП Плевен и отразеното по справките за извършени атестации на пр-р Замфиров с № И-41/18.03.2008 г., обхващаща период 2005, 2006 и 2007 г., изготвена от помощна атестационна комисия (ПАК) в състав Йорданка Антонова, Димитър Захариев и Иван Шарков и тази изготвена от ПАК в състав Георги Асенов, Валери Мирчев и Йорданка Антонова за период на атестацията м. 09.2006 г. м. 09.2009 г. са посочени различни цифри на натовареност. Не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, при което изводът базиран само на определени доказателства се явява едностранчив и необективен. Същият е и необоснован, доколкото не почива на задълбочен анализ на доказателствата, при така установените в тях различия. Освен това дисциплинарно наказващия орган не е съобразил установеното в доклада от извършената ревизия по реда на чл. 142, ал. 2 ЗСВ от прокурори в Окръжна прокуратура Плевен за период цялата 2008 г., приложен по административната преписка, в който няма констатации дори подобни на тези в предложението за образуване на дисциплинарно производство. Видно от протокола на проведеното на 18.02.2009 г. заседание на дисциплинарния състав, въпреки установеното от свидетелката Савова- Цветанова, че преписките и делата не са връчване срещу подпис, както и от установеното при разпита на всички свидетели наличие на влошени взаимоотношения в РП Плевен и с оглед установеното по-горе дисциплинарнонаказващия орган не е приел да изиска от справка от унифицираната система на ВКП за натовареността на предложения за дисциплинарно наказание, като приел че няма отношение към делото. В жалбата си против наложеното му наказание от ВСС жалбодателят е посочил, че при налагане на наказанието му административният орган не е обсъдил цялостно, задълбочено и в съвкупност събраните доказателства, като е посочил конкретните такива, включително по т. 8 е посочил, че през м. септември и октомври 2008 г. е била извършена планова проверка от Инспектората ВСС на РП Плевен, която обаче не е изискана и резултатите от нея не са съобразени при налагане на наказанието. Настоящият състав намира, че така описаните нарушения представляват особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК и на принципа по чл. 7 в същия кодекс, както и тези по чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 ЗСВ. На следващо място в решението на дисциплинарния съвет, имащо характер на мотиви на обжалваното решение е прието, че по пункт I Замфиров е извършил нарушение - системно неизпълнение на служебни задължения, изразяващи в пълно неупражняване на изискуемия постоянен прокурорски надзор и ефективен контрол по отношение на разследващите органи, което обективно довело до изтичане и просрочие на процесуалните срокове за разследване, както и системно и умишлено неспазване на задължението за искане за удължаване на срокове по процедурата по чл. 234 НПК по 17 броя дела, посочени конкретно. По пункт II приел нарушение - системно, умишлено непроизнасяне в срока по чл. 242, ал. 2 от НПК по изпратени до пр. р Замфиров от разследващите органи за решаване 28 броя дела отново цитирани конкретно. В бройката по пункт втори са цитирани и делата по пункт първи, като са посочени различни нарушения. Буди недоумение защо едни и същи дела са цитирани за два вида нарушения. В случая безспорно по всички тях се касае до упражняване на правомощията на прокурора да реши същите, като решенията му очевидно биха били различни с оглед конкретиката по делата - при тези, по които разследването е непълно би следвало да се върнат за доразследване, като съответно се поиска удължаване на срока за това, а при тези които разследването е проведено пълно и всестранно, да прецени дали да изготви обвинителен акт или да прекрати същите, съответно да спре производството - т. е. във всички случаи се касае до неизпълнение в срок на служебни задължения. Същевременно по т. 3 част от делата по пункт първи и втори са цитирани като елемент от извършено нарушение - отказ на прокурора да представи на "комисията" поверени му за решаване дела с изтекли срокове по разследване и да предостави информация за тяхното местонахождение. Не е конкретизирано посоченото по този пункт какво нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ представлява, като същото се отнася и за това по пункт IV. В случая отново административнонаказващия орган безкритично е възприел изложеното от административния ръководител, в предложението му за налагане на дисциплинарно наказание без да извърши собствена преценка и квалификация на извършените нарушения, с което е допуснато нарушение по чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Предвид така установено настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно - изводът на тричленния състав, че при налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е спазил административнопроизводствените правила е неправилен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Освен това от същите не се установява по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на касатора на нарушенията, за които му е наложено най-тежкото предвидено в ЗСВ дисциплинарно наказание. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в съвкупността им - не е установено кога и как са били възложени на жалбодателя делата за да се прецени срочността, не са отчетени сложността на делата, броя на същите, като и броя на участието му съдебни заседания. Не е установена реалната му натовареност, предвид цитираните- по-горе различни данни, посочени в различните доказателства, които обаче по същество представляват справки, изготвени от ръководството на РП - Плевен за едни и същи периоди, но по различни поводи и до различни органи. Не са установени показателите на останалите прокурори в РП - Плевен, за да се установи действителната натовареност на Замфиров, както и другите обективни фактори, свързани с условията на работа в това звено на съдебната власт, при което в случая актът е постановен в нарушение на цитираните вече разпоредби на чл. 318, ал. 3 и чл. 391, ал. 1 ЗСВ, както и в нарушение на принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК - да се преценят всички факти и доводи от значение за случая и също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган - чл. 6, ал. 1 АПК. В случая акта е постановен и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, разпореждаща издаването на индивидуалните административни актове да бъде предхождано задължително от изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което следва да бъде отменено решение на Висшия съдебен съвет - протокол № 45 от 19.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г., а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган следва да изясни фактите, относими към случая по безспорен и несъмнен начин, като събраните по делото доказателства следва да бъдат обсъдени, при стриктно спазване на цитираните в мотивите законови разпоредби. По отношение на подадената частна жалба против определението, с което е оставено без уважение искането на Замфиров за спиране изпълнението на решението на ВСС настоящият състав намира, че не следва да се произнася, с оглед посочения по-горе резултат по делото. В случая акта, чието спиране на изпълнението иска Замфиров се отменя, с което отпада и изпълнението му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,