Решение № 13197 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2018 г.

Решение № 13197 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2018 г., I о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Нико-Н. Русев" [населено място ], представляван от Н. Р. против решение № 234/06.02.2018 г., по адм. дело № 3003/2017 г. на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се в жалбата че обжалваното решение не съответства на тежестта на доказване, тъй като приходният орган не е доказал с преки доказателства, че стоките предмет на спорните фактури са употребени от ЕТ за лични нужди. Твърди се още че решението на Административен съд Пловдив не е отчело противоречието на обжалвания РА с принципите на последователност, на предвидимост и на правна сигурност, като се сочи съдебна практика и такава на СЕС. Моли се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да отмени и обжалваният РА и се претендират разноските по делото. Претендират се разноски и за четирите фази на делото. Ответникът: Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи че ЕТ е закупувал гориво за нуждите на основаната си дейност, но при извършената проверка било установено зареждане на чести интервали, в необичайно време и в малки количества, като това е довело и до изводи че закупеното гориво не се използва за стопанската дейност на търговецът, а за негови лични нужди. Моли се съда да остави в сила решението на Административен съд Пловдив. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Р., с ЕТ "Нико-Н. Русев" [населено място ] против РА № Р-16001615005041-091-001/27.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив и потвърден с Решение № 224/15.04.2016 г., на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателят са били определени данъчни задължения за внасяне по ЗДДС в общ размер на 38 125. 59 лв. и лихви в размер на 18 403. 75 лв., в следствие на допълнително начислен ДДС в общ размер на 43 546. 37 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил че възражението за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди декември 2008 г. – ноември 2009 г., е неоснователно. Посочил е още че правилно и законосъобразно приходният орган е приел че доставените количества гориво на търговецът не се използват за неговата дейност, а за лични нужди предвид събраният доказателствен материал вкл. и заключението на ССЕ. Именно в него в. л. е посочило, че не може да извърши съпоставка за обвързване на процесните фактури с фактури за извършени услуги, пътни листове за движение на МПС и разходна норма за разходване на гориво по автомобили тъй като при търговеца се намират множество пътни листи, неприложени по делото и за да извърши съпоставката следва към всяка една издадена фактура за извършени услуги да се уточни за кои точно пътни листи се отнася. Решаващият съд е установил още, че не се подкрепят наведените доводи на търговецът за начина на зареждане и плащане на горивото и издаването на фактури, тъй като не е водена аналитична отчетност по МПС-та за да се проследи зареденото количество гориво, маршрута и какво количество гориво е изразходвано. Приел е съдът изводите на органа по приходите че количествата заредено гориво по спорните фактури са предназначени за лично ползване на собственика на ЕТ или на негови работници/служители. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата и е направил обосновани фактически изводи. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Основният въпрос на който е следвало да отговори решаващият съд е дали процесните фактурирани доставки на гориво са използвани за независимата икономическа дейност на търговеца или както се сочи от данъчният орган полученото гориво се използва за личните нужди на собственика. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС слага ограничение на правото на приспадане на данъчният кредит, когато се установи, че стоките или услугите са предназначени за дейности различни от икономическата дейност на лицето. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Установява се безспорно че РЛ през ревизираният период извършва вътрешен и международен транспорт. При това положение в тежест на жалбоподателят е да установи че количествата заредено гориво от доставчика са използвани от него за стопанската му дейност т. е. за зареждане на тежкотоварните си автомобили за извършване на превоз. Правилно административен съд Пловдив в постановеното от него решение е посочил, че липсват доказателства в тази насока. Установява се безспорно, че РЛ е осчетоводило доставките на гориво от доставчика "Вега" ООД; налице е извършено разплащане по издадените фактури; горивото е заприходено количествено и стойностно по дебита на сметка 302 "материали"; горивото също така е изписвано стойностно и всички доставки на гориво, не само от процесния доставчик, но и от другите доставчици са отнесени като пряк разход при формиране на данъчната основа; установява се че цялото заприходено количество гориво е изписано и към 31.12.2013 г. не е налице налично такова; установено е още че стойността на извършените транспортни услуги е по-голяма от стойността на изписаното гориво по всички фактури от всички доставчици. За да се установи че реално доставеното и фактурирано гориво се използва именно за независимата икономическа дейност на РЛ следва да се извърши съпоставка и обвързаност между всяка една фактура и издадените пътни листи на всяко едно конкретно МПС т. е. да се обвърже закупеното гориво по процесните фактури с конкретно МПС собственост на РЛ и извършващо превоз в страната или чужбина. Такава обвързаност не се установява от събраните по делото доказателства. Изводите на решаващият съд за неоснователност на жалбата са правилни. Липсват доказателства които да доведат до извод че фактурираното гориво е било използвано за стопанската дейност на търговеца. Изрично в заключението по ССЕ в. л. е заявило, че не може обвърже количеството заредено гориво със стойност, тъй като издадените фактури се отчитат стойностно, а не аналитично. Изводите на решаващият съд че за да се извърши преценка за използването на закупеното гориво за икономическата дейност на РЛ следва да е налице обвързаност между извършените транспортни услуги с конкретно МПС в определен времеви интервал с фактура за закупеното гориво, са правилни. Само по този конкретен начин ще се установи дали фактурираното количество по доставките от "Вега" ООД са използвани за зареждане на МПС извършващи транспортна дейност на търговеца. Липсата на такава обвързаност, поради неточното водене на счетоводството от страна на касаторът – водено е стойностно, а не аналитично, разколебават твърденията му, че доставките на гориво се използват за икономическата му дейност. Принципно правилно е изразеното становище от страна на касатора че закупуването и зареждането с малки количества горива не се отнася до всички издадени фактури за да е индиция че тази стока не се използва за икономическата му дейност, но не може да се направи и обратния извод. Видно е от представените по делото фактури че наред с документираните в тях закупени малки количества гориво има и такова за големи суми и количества, но както съдът посочи по-горе не може да се обвърже това фактурирано различно по количество гориво – дизел – с извършените външно или вътрешно превозни услуги от страна на търговеца. Вярно е че по счетоводни данни закупеното гориво, независимо в какво количество, е било осчетоводено като разход, но невъзможността за обвързване на фактурираното количество гориво с извършеният транспорт от транспортните средства на търговеца, имащи отношение към стопанската му дейност, разколебава истинността на извършените разходи. Именно поради това и следва да се приеме че разходите извършени за закупуване на гориво и осчетоводени по съответния ред от РЛ нямат отношение към неговата независима икономическа дейност. Неправилно касаторът се позовава на приложени по делото, влезли в сила АПВ-та, с които му е признато право на ДК за същите процесни периоди както с обжалваният РА. Съгласно чл. 129, ал. 3, изречение второ от ДОПК /доп. ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г. / независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. С цитираната разпоредба е въведена възможност чрез извършване на ревизия по общия ред да бъдат установявани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски въпреки наличието на издаден преди това АПВ. В разглеждания случая по делото безспорно е установено, че АПВ-та, на които се позовава жалбоподателят, са издадени и са влезли в сила след законодателното изменение от 19.12.2007 г. и следователно към този момент актовете не са придобили силата на стабилен административен акт. /В този смисъл практиката на ВАС, изразена в Решение № 3248/11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 13162/2009 г., I отделение; Решение № 3089/10.03.2010 г, постановено по адм. дело № 11890/2009 г., I отделение и Решение № 4393/14.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2160/2008 г., I отделение/. По изложените съображения, противно на твърдяното от жалбоподателя, установените с издадените след 19.12.2007 г. АПВ-та факти също не се ползват със стабилитет и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл следва да се приеме, че за ЕТ "Нико –Н. Русев" не са възникнали оправдани правни очаквания, че фактите, касаещи облагането на дружеството, и правата, признати с АПВ-та, ще бъдат зачетени при издаването на РА, с оглед на което се налага извод, че в хода на ревизионното производство органите на приходната администрация не са нарушили принципа за оправдани правни очаквания, въведен от общностното право. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи първоинстанционният съд да е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение, поради което то като правилно следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Стоянова, на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в становище от 12.10.2018 г., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 400 лв. за касационната инстанция Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение