Решение № 6084 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2009 г.

Решение № 6084 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Иван Милков Иванов от гр. Монтана срещу решение от 15.10.08 г. по адм. д. № 470/08 г. по описа на Административен съд - Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Монтана чрез процесуалния си представител, юрк. Шалдупова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Монтана е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Иванов срещу Заповед № ДК-02-М-20/15.07.08 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да се премахне незаконен строеж - гараж - изпълнен в УПИ IХ, кв. 84 по плана на гр. Лом без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът, след обсъждане на данните по административната преписка и събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е валидна и законосъобразна. Изложени са подробни мотиви във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед, както и такива по същество на спора. Обосновано и в унисон с материалния закон е прието, че предметния на заповедта обект представлява строеж по смисъла на определението в § 5, т. 38 ДР на ЗУТ , че е извършен без строителни книжа и по отношение на същия не може да се приложи разпоредбата на § 16, ал. 2 ДР на ЗУТ , тъй като е изграден в общински имот (УПИ IХ, кв. 84) без отстъпено право на строеж и не е деклариран в срока по цитираната разпоредба. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. При липсата на спор относно релевантните за определянето на строежа като незаконен факти, касационните доводи не могат да бъдат възприети. Преди всичко непълнотата на доказателствата (независимо, че такава не се установява) не представлява касационно основание за отмяна на съдебния акт. В съставения в хода на административната преписка Констативен акт № 36/05.06.08 г. процесният гараж е посочен под № 6 на изчертаната схема, предвид което и с оглед липсата на спор относно изградилото го лице, както и че представлява един от множеството построени в поземления имот гаражи, твърдението, че обекта на разпорежданията в заповедта не е индивидуализиран, е без опора в доказателствата по делото. Противно на другото касационно оплакване съдът подробно е изложил съображенията си по отношение допустимостта на строежа, при което решаващите му правни изводи са законосъобразни. Допустимостта на строежа се преценява на плоскостта на законовите изисквания, действали към датата на построяването му, или към настоящия момент. Безспорно е, че строежът е осъществен върху общински имот, без отстъпено право на строеж и без разрешение за строеж, т. е в нарушение на действащите към годината на изграждането му (1990 г.) разпоредби на чл. 55 и 56, ал. 2, т. 1 ЗТСУ (отм) и на сега действащите разпоредби на чл. 148 и чл. 161 ЗУТ, предвид което и с оглед недекларирането му към 31.12.1998 г. същият не може да бъде определен като търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ . С оглед липсата на предпоставките на цитираната разпоредба и влезлият в сила мотивиран отказ за узаконяване, постановен от главния архитект на община Лом в процедура по § 184 ПЗР ЗИДЗУТ, изводът за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, възприет в унисон с данните по делото и при правилното приложение на материалния закон. При изложените мотиви подложеното на касационна проверка решение се явява правилно, предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение