Решение № 2221 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2019 г.

Решение № 2221 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Въжаров против решение № 49 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 884/2018 г. на Административен съд София – област, с което е отхвърлена жалбата му против отказ № 20-52184/07.08.2018 г. на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография (СГКК) – София област да нанесе промени в кадастралната карта за ПИ с идентификатор 65231.911.309 по КК на гр. Самоков. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като при изработване на КК е допусната грешка, която следва да бъде отстранена от административния орган, като КК се измени съобразно искането. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК – София област да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – София област не изразява становище. Ответникът Д. Стоилков оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – София област е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирани и в съответствие със закона и изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства установяват, че кадастралната карта на гр. Самоков, одобрена със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, отразява действителното местоположение и граници на ПИ с идентификатор 65231.911.309, собственост на жалбоподателя Въжаров. Заснети са материализираните на място граници, включително границата със съседния ПИ с идентификатор 65231.911.310, собственост на ответника Стоилков, предмет на исканото изменение, която е нанесена съобразно съществуващата на място ограда. Следователно в одобрената КК на гр. Самоков границите и очертанията на ПИ 65231.911.309 са отразени съобразно действителното фактическо състояние, поради което не са налице основания за изменение на КК по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Доводите на жалбоподателя са всъщност за несъответствие на фактически съществуващата и правилно отразена в КК на гр. Самоков, граница между ПИ с идентификатор 65231.911.309 и ПИ с идентификатор 65231.911.310 спрямо правата на собственост и границите на имотите, съобразно документите за собственост и действащия регулационен план от 1978 г. Тези твърдения не сочат на основание за изменение на КК по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗКИР, което административният орган е компетентен да извърши, а обективират спор материално право, който следва да се реши по съдебен ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗКИР. С оглед констатирания спор за материално право, административният съд правилно приема, че административният орган следва да откаже да измени кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно направеното пред него искане. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от началника на службата по геодезия, кадастър и картография – София област административен акт и по тези съображения отхвърля жалбата против постановения отказ, първоинстанционният съд постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София област е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото в тази част да бъде прекратено, а жалбата в тази част– изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изложеното, направените искане и доказателствата за действително направени разходи по водене не делото пред касационната инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба Д. Стоилков сумата 370. 00 лв. разноски по делото, представляващи 70. 00 лв. държавна такса и 300. 00 лв. възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, второ отделение,