Решение № 10173 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2011 г.

Решение № 10173 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Генова Вълчева срещу решение № 1167/29.08.2011 г. по адм. дело № 49/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Тодорка Генова Вълчева срещу ревизионен акт № 020900568/26.06.2009 г. на ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-312/11.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който е определен общо дължим ДДС за 2007 г. в размер на 72 770,29 лв. и 6 318,85 лв. лихви. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следната фактическа обстановка: Тодорка Вълчева е регистрирана като земеделски производител, считано от 24.03.2006 г. На 27.10.2008 г., на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е регистрирана служебно по ЗДДС от органите по приходите, тъй като от подадена от лицето ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) е установен облагаем оборот за 2006 г. в размер на 141 800 лв. - 3800 лв. комисионни от продажба на земя и 138 000 лв. от производство на картофи. Актът за регистрация по ЗДДС е връчен на лицето, но не е оспорен и е влязъл в сила. За 2007 г., въз основа на декларираните от лицето данни в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, с оспорения РА е определен дължимия ДДС за 2007 г. в размер на 72 770,29 лв. и 6 318,85 лв. лихви. От правна страна, съдът е приел, че оспорването на предпоставките за регистрация по ЗДДС - размера на облагаемия оборот за 2006 г., е недопустимо, доколкото актът за регистрация не е оспорен и представлява стабилен административен акт, чието преразглеждане е недопустимо. Относно установените данъчни задължения за 2007 г. с процесния РА, съдът е приел, че констатациите в РА не са опровергани и липсват основания за неговата отмяна. Изложено е, че задълженията за ДДС са установени от органите по приходите въз основа на данни, декларирани от самото ревизирано лице, като Тодорка Вълчева е заявила размера на доходите си в ГДД за съответната година. Прието е, че този документ удостоверява факти, неблагоприятни за жалбоподателя, поради което доказателствената тежест по оборването на тези факти е възложена на ревизираното лице. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, от които да се направи безспорен извод за неправилност на декларираните в ГДД данни, поради допуснати неточности и грешки при декларирането, в какъвто смисъл са били твърденията на жалбоподателя. Прието е, че не са представени доказателства за точните размери на реализираната/продадена земеделска продукция през 2007 г., различаващи се от посочените в ГДД. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на фактите, установени от административния съд, настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да бъдат разглеждани доводите и възраженията на касатора, касаещи наличието или не на предпоставки за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Както е изложил административният съд, Акт за регистрация по ЗДДС от 22.10.2008 г. не е обжалван, поради което е влязъл в сила и представлява стабилен административен акт, който не може да бъде изменян или отменян както от органа, който го е издал, така и от съда. В правната теория и практика е безспорно, че актът за регистрация представлява индивидуален административен акт, а в чл. 83, ал. 4 ДОПК изрично е предвидено, че актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри, се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Наред с това, в конкретния случай са дадени и указания за обжалваемостта на акта за регистрацията в самия акт - относно реда за обжалване и органа, пред който може да се обжалва, както и срока за обжалване. В случая жалбоподателят е можел да упражни правото си на защита срещу евентуалната незаконосъобразност на Акта за регистрация по ЗДДС и произтичащите от него правни последици, именно по този процесуален ред, което в случая не е направено. По делото липсва спор за това, че актът за регистрация не е обжалван. В този смисъл съдът правилно е приел, че актът за регистрация като стабилен административен акт не може да бъде преразглеждан, още повече, че предмет на делото пред административния съд е бил РА № 020900568/26.06.2009 г. на ТД на НАП, гр. Бургас и определените с него данъчни задължения за 2007 г., поради което жалбоподателят неоснователно в жалбата си навежда доводи за липсата на предпоставки за задължителна регистрация по ЗДДС, които биха били предмет на разглеждане в случай, че се обжалваше самият акт за регистрация. Относно доводите в касационната жалба, касаещи определените с процесния РА данъчни задължения за 2007 г., настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок (каквато е настоящата хипотеза), се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В конкретния случай задълженията за ДДС за процесната 2007 г. са установени от органа по приходите въз основа на данни, декларирани от самото ревизирано лице в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за доходите му, резултат от извършваната от него независима икономическа дейност. Тази декларация представлява частен писмен документ, който е подписан от лицето, посочено като негов издател. Подадената декларация обвързва подателя си, както поради предвидената отговорност за невярно деклариране, така и поради това че съдържа признание за факти, които предвид защитната теза на жалбоподателя, са неизгодни за него. Твърденията на жалбоподателя за допуснати неточности при попълване на ГДД, в случая са ирелевантни, доколкото по делото няма данни, не се и твърди от жалбоподателя да е подадена коригираща декларация по реда и срока, регламентиран в чл. 104 ДОПК. На следващо, в приложимите законови разпоредби на ЗДДС /част шеста, глава девета/ и ДОПК /дял втори, глави единадесета и тринадесета/ не е предвидено задължение на органа по приходите да извърши проверка на данните, декларирани в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ. Компетентният орган по приходите има такова правомощие, но не и задължение. От друга страна декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ е изпълнително основание, съобразно разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, поради което е недопустимо да се обсъжда от съда, че доходът, деклариран в тях не отговаря на действително придобитото. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК