Решение № 8551 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2017 г.

Решение № 8551 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. и."" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. "О." №..., представлявано от управителя инж. М. Т., против Решение № 91/8.06.2017 г. по адм. д. № 88/2017 г. на Административен съд- Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-28-6 от 7.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- град Я.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е изяснил фактическата обстановка. Оспорва направения извод на съда относно доказана компетентност на органите, взели участие в административната фаза на производството и липсата на нарушения на формата на акта, касаеща мотивната му част. Поддържа тезата, че при издаването на първоначалния и на контролния административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, които да обуславят незаконосъобразност, като от първоинстанционния съд не е съобразено и съответствието на действащото законодателство с разпоредбите на Регламент/ЕС/ № 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г. за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1ЗЗ8/2008 на Европейския парламент и Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните безопасни условия на труд и дадените в тях легална дефиниция на понятието "трудова злополука". Счита, че неоснователно административният съд не е уважил искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз досежно приложимото право с оглед твърдяното противоречие между легалната дефиниция за "трудова злополука" в КСО и в посочения Регламент. Иска се отмяна на решението. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ- Я., чрез юрисконсулт Стоянова, в писмено становище оспорва касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. Т. А. и Е. А., чрез адв. Тончев, оспорват касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Я. е отхвърлил жалбата на "Г. и." ЕООД срещу Решение № 1040-28-6 от 7.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Я., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с Вх. № 1012-28-51 от 10.02.2017 г. и е потвърдено Разпореждане № 5104-28-12/31.01.2017 г., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-28-25/10.06.2016 г. от страна на осигурителя, станала с лицето А. А. А. на дата 4.06.2016 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. С декларация за трудова злополука от 10.06.2016 г., осигурителят "Г. и." ЕООД- Я. е декларирал в ТП на НОИ- Я. настъпила на 4.06.2016 г., около 16.10 ч. при пътуване от работа до вкъщи, трудова злополука с пострадалите работници А. А. и М. М., за която е назначена комисия, която да извърши разследване. От приложения към административната преписка валиден трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява наличието на трудово правоотношение между "Г. и." ЕООД и А. А., действал към датата 4.06.2016 г. Съгласно договора и длъжностната характеристика пострадалият Алексиев работил като "заварчик" с място на работа в с. К., в предприятие за преработка на маслодайни култури. С. З. № 50/3.06.2016 г. на управителя на дружеството- работодател, на осн. чл. 144, т. 4 от КТ е наредено в периода от 08.00 ч. до 17.00 ч. на 4.06.2016 г. двамата работници Алексиев/заварчик/ и Маринов/механик/ да работят на обекта за възстановяване и подмяна на неизправен филтър, като положеният от тях труд да се отчете и заплати като извънреден. По делото не се спори, че работното време, определено в заповедта е от 08.00 ч. до 17.00ч. Тъй като работниците приключили с отстраняване на аварията в по- ранен час-16.00ч, без да ползват обедна почивка, след освобождаване от прекия им началник, тръгнали, както обичайно, към гр. Я., представляващ основното място на живеене и за двамата. Двамата не се придвижили с подсигурявания им всекидневно служебен транспорт точно в този ден, а с личния автомобил на Маринов- Ауди 80, управлявано от него. На кръстовище път I-7 с път II-53 по главен път с. К.- гр. Я., водачът М. М. не пропуснал движещия се по път с предимство автомобил, при което станала катастрофа и двамата с Алексиев починали на мястото на произшествието, което било установено от екип на ЦСМП- Я.. Направена е обща характеристика на работата, извършвана от пострадалите преди злополуката, като е констатирано, че при постъпване на работа и на двамата е проведен начален инструктаж по безопасност, а пътят, по който са се връщали към домовете си, е без алтернатива. Не се спори по делото, че това е единственият от работното им място в с. К. до града. К. П. № 5101-28-24 # 3/24.08.2016 г. са приложени и констативен протокол за ПТП № 3392р-45 на 4.06.2016 г., съставен от дежурен ПТП при ОДМВР- Я. и обяснения от служители на работодателя. С Разпореждане № 5104-28-12 от 31.01.2017 г. на гл. инспектор по осигуряването В. Георгиев, издадено на основ. чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука, станала с А. А. на 4.06.2016 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО с мотив, че е станала по време на обичайния път, при връщане от работното място на починалото лице. С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-28-6 от 7.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Я., е потвърдено разпореждането от 31.01.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С касационната жалба се оспорват изводите на административния орган и съда, че внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице е настъпило по време на обичайния му път при връщане от работното място до основното местоживеене. Изразяват се в това, че лицето не е ползвало служебен транспорт и че катастрофата е "предизвикана" от шофиралия работник в дружеството, т. е. той е предприел неправилно изпреварване в нарушение на Закона за движение по пътищата, вместо да пропусне автомобила с предимство. Също така, че не са установени точно причините за напускане на работното място преди определения за това час, както и че не са налице категорични доказателства за посоката на пътуване. Тези доводи, поддържани и пред административния съд, са неоснователни. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил възраженията на дружеството предвид искането за прилагане на ДП № 134/2016 г. по описа на РПУ "Тунджа", тъй като в административното дело се съдържат достатъчно писмени доказателства за характера и вида на произшествието. Безспорно е по делото, че работното време приключва в 17.00 ч. на процесната дата, както и че по това време е осигуряван транспорт от месторабота до местоживеене на пострадалия, в т. ч. и на 4.06.2016 г., но следва да се отбележи, че не е налице нормативно императивно изискване за използването само и единствено на служебен транспорт, като това е осигурена възможност и право на работниците, но не и тяхно задължение. Не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ елемент от фактическия състав на трудовата злополука, при придвижване по обичаен маршрут, различен от осигурения от работодателя транспорт. Тези две обстоятелства обаче са ирелевантни в случая, доколкото субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина е предмет на друго производство. Съществените възражения се свеждат до това, че при нарушаване на Закона за движение по пътищата при придвижването на пострадалия, макар и не самостоятелно, това има значение за определяне на характера на злополуката, когато е настъпило ПТП в условията на съпричиняване. На първо място съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа", но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител, стига той умишлено да не е увредил здравето си. Още повече, че умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение не е от негова страна, но дори и да е в причинна връзка с настъпилия резултат, то това е относим въпрос в образуваното наказателното производство, но е без значение при определянето на злополуката като трудова. Няма данни поведението на пострадалия по време на обичайния път при връщане от работното място да е било провокиращо или препятстващо водача на катастрофиралото МПС и дали това поведение не съпричинява пряко и непосредствено вредоносния резултат не само в хипотеза на умишлено увреждане на здравето, а с оглед на всички особености на конкретния случай. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като трудова, поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата. Неоснователни са възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателства, защото, както бе подчертано, в административното производство са събрани достатъчно доказателства за относимите обстоятелства и не е необходимо съдът, при липса на оспорване на констативния протокол за ПТП и данните от административната преписка, да събира нови доказателства за произшествието. Провежданото досъдебно наказателно производство има предмет на доказване, различен от този в настоящето административно производство, поради което правилно съдът не е спрял административното производство до приключване на наказателното. От друга страна, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите, касаещи извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Всички тези въпроси обаче са неотносими към производството по издаване на разпореждане по чл. 60 КСО за определяне на злополуката като трудова. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на изложеното от фактическа страна, така изброените предпоставки са налице. Налице са и предпоставките на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Смъртта на Алексиев е настъпила по време на връщане от работното място, като от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва, че той се е придвижвал към дома си по обичайния си маршрут. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Правилни са правните изводи на съда и относно компетентността на органите, и относно искането за отправяне на преюдициално запитване, с които настоящата инстанция се солидаризира изцяло и не намира за нужно да ги преповтаря. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ- Я. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00/сто/ лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,