Решение № 1633 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2017 г.

Решение № 1633 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български гражданин към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана за кратко Комисия, против Решение № 3470/22.05.2017 г. по адм. дело № 10213/2016 г. по описа на Административен съд С.–град. Т. се, че решението е неправилно, необосновано, поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Издаденият акт от административният орган отговарял по съдържание на изискванията въведени с чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията действала в условията на обвързана компетентност, при строга регламентация на воденото пред нея административно производство, с което атакуваният акт бил съобразен. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт било изрично посочено качеството на лицето – жалбоподател. Ответната по жалба страна счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е основателна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Каменов срещу Решение № 2-709/20.09.2016 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт решението на Комисията е отменено. Съдът е приел, че същото е постановено при нарушаване на изискванията за форма, тъй като не съдържа посочените задължителни реквизити, а именно: дали лицето е било щатен/нещатен или секретен сътрудник. Липсата на този реквизит водел до извод за неспазване на формата на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт не съдържал мотиви, тъй като било налице единствено и само формално констатиране на документи, тъй като с решението не само се обявявало, че има данни, но се обявявала принадлежност на съответното лице към засегнатите от закона структури. Липсвал надлежно извършен анализ на събрани в хода на проверка документи, както и изложени в тази насока мотиви. Актът бил издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не били изяснени всички факти и обстоятелства, както и обяснения и възражения на заинтересовани лица. Каменов не бил уведомен за започналото производство. Липсвали и саморъчно написани от лицето документи. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който решението е неблагоприятно и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, по следните съображения: Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика. Принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документи, съдържащи се в съответните информационни фондове. Законодателя е определил вида и характера на документите, които следва да се вземат предвид при вземане на решение за обявяване на принадлежността на едно лице към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА, като част от тях са и документите от ръководилия лицето щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви и други информационни носители. Взето е предвид и даденото в закона определение за понятието "секретен сътрудник", а именно: лице, оказвало негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резидент, агент, съдържател на явочна квартира, съдържател на секретна квартира, осведомител, доверено лице или информатор. Безспорно е установено, че на името на лицето е налична информация по смисъла на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Извода на първоинстанционния съд за липса на данни в акта, свързани с качеството на лицето, а от там и за неспазване на изискванията за форма на същия е необоснован. В решението е изрично посочено, че Каменов е имал качеството на "секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира". Тази вписана на л. 10 от акта информация е неоснователно игнорирана от съда. Съобразно дадените от закона правомощия Комисията единствено и само констатира и обявява факта на принадлежност на определено лице към органите по чл. 1 от закона въз основа на документите, посочени в чл. 25 от същия. Не е в правомощията й да изследва и дава становище или да обявява обстоятелства, свързани с реално извършена дейност от едно лице или за липсата на такава. В този смисъл наведените в жалбата до първоинстанционния съд доводи за липса на доказателства свързани с недаване на съгласие или с извършване на конкретна дейност от Каменов са били несъстоятелни. Не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на мотиви към издадения и касаещ конкретния жалбоподател акт. От представените по делото доказателства, а именно Протокол № 35 от 20.09.2016 г. е видно, че на проведеното на същата дата, съобразно изискванията на закона заседание на Комисията, са изнесени и описани достатъчно данни, свързани с установените факти и обстоятелства, касаещи връзка на конкретното лице със структурите на ДС. В. основа на този протокол е издаден и оспореният пред първоинстанционния съд административен акт – Решение № 2-709/20.09.2016 г., в който е изрично и конкретно посочено, че актът се издава след като са обсъдени наличните материали, касаещи конкретното производство, както и тяхната значимост за крайния акт. В таблицата, обективирана в самото решение, са описани всички важни за вземането на становище от административния орган факти и обстоятелства, както и доказателствата въз основа на които са установени, което от своя страна води до извод за мотивираност на оспорения административен акт и липса на допуснати в тази насока процесуални нарушения. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. П. своята същност, атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от Закона. Поради описаното настоящия състав намира, че Решение № 2-709/20.09.2016 г., в частта, касаеща Г. Каменов е постановено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 29, ал. 1 от закона, като е прието в предписаната от закона писмена форма с обявена формата на сътрудничество, съгласно п-ф 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като е определил като незаконосъобразно решението на Комисията и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да жалбата на Г. Каменов срещу Решение № 2-709/20.09.2016 г. на Комисията да се отхвърли като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение