Решение № 15066 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2009 г.

Решение № 15066 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Станкова Клавдия - гражданка на Казахстан, чрез процесуалния й представител адв. Иван Тосков, срещу Решение № 19/20.03.2009 г., постановено по адм. дело № 4135/2008 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Станкова Клавдия е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ДМ-644/ 03.06.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" - НСП-МВР. С последната, на основание чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка, като й е отнето правото на продължително пребиваване в Република България по изложени мотиви, че бракът й с българския гражданин Йордан Петров Станков е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Съдът, като е обсъдил приложените по делото документи и наведените от страните твърдения и доводи е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия ЗЧРБ. Въз основа събраните в административното и съдебно производство доказателства, обосновано първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателката е сключила граждански брак на 12.12.2007 г. в гр. Девня с български гражданин и като чужденец, на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ е получила разрешение за дългосрочно пребиваване в страната; с оглед наличието на данни, че бракът е сключен с цел заобикаляне на разпоредбите на ЗЧРБ и получаване на разрешение за пребиваване в страната, е изготвено предложение изх. № 16288/09.05.2008 г. от началника на сектор "Миграция" АД "Полиция" до директора на ОДП - Варна, за започване на административно производство по реда на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 1 от същия закон - отнемане на правото на пребиваване в Република България на жалбоподателката. Първоинстанционният съд пунктуално и задълбочено е обсъдил наведените от жалбоподателката доводи за допуснати от административния орган нарушения при изясняване на фактите от значение за случая, доказателствата събрани служебно от административния орган в производството по издаване на административната заповед (интервюта, обяснения, сведения от трети лица), както и показанията на свидетелите, изслушани в хода на съдебното производство. При това правилно и законосъобразно е приел, че са налице фактическите и правните основания за отнемане на правото на продължително пребиваване в страната на Станкова Клавдия, на основание чл. 26, ал. 3, вр. ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗЧРБ. Предвид установеното, че съпрузите не живеят заедно и при наличието на отявлено противоречие в данните от свидетелските показания, изслушани по делото и множеството сведения, получени от непосредствени съседи на засегнатите лица в хода на административното производство, правилно съдът е кредитирал именно последните с оглед пълната незаинтересованост на предоставилите ги лица и несъмнено преките им впечатления. Неоснователен е доводът, наведен от процесуалния представител на касационната жалбоподателка, че при изпълнение на изискването по чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ, вр. чл. 38а ППЗЧРБ за изслушване на засегнатите лица от службите за административен контрол на чужденците, не са констатирани съществени противоречия в сведенията, дадени при проведените с двамата съпрузи, интервюта. Видно от приложените в административната преписка документи, такива са констатирани, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна, тъй като решението не страда от релевираните в нея касационни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,