Решение № 6377 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2011 г.

Решение № 6377 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Ангел Варадинов Дурлев от гр. Велики Преслав срещу заповед рег. № К-7301/15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството на държавен служител, полицейски инспектор в "Териториална полиция", група "Охранителна полиция" при РУП - Велики Преслав от ОДМВР - Шумен. В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В писмени бележки излага аргументи за неоснователността й. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на жалбоподателя Дурлев за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода м. април до 13.05.2011 г. по собствена инициатива, без да му е било възложено или искано от него, е посещавал фирми и физически лица и е искал дарения (представяйки ги като пари за спонсорство на футболен отбор на ОДМВР - Шумен), като получените пари е използвал за лични нужди, за което е привлечен като обвиняем по ДП № 9/13.05.2011 г. по описа на ОСлО на ОП - Шумен, с което е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Съдът счита, че обжалваната уволнителна заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при наличие на материална и персонална компетентност, като противно на твърденията е подписана лично от министъра. Същата е в законоустановената писмена форма, съдържа необходимите реквизити, спазена е нормативно регламентираната дисциплинарна процедура, не се констатира и нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Изложената фактическа обстановка се потвърждава от материалите по административната преписка. Както от дадените в хода на проверката обяснения и сведения от служители на МВР и от други лица, така и чрез разпита на св. Младен Димитров се установява по категоричен начин, че Дурлев не е имал нареждане от когото и да е да събира пари на ръка от спонсори за финансовото подпомагане на футболния отбор, в който самият е играч. Напротив, начинът на събирането на средства е бил чрез банков превод на сумите, след предварително одобрение и договаряне на ръководството с лицето, които иска да дари средства. Футболистите, в т. ч. и Дурлев, са имали за задача да търсят спонсори, но не и да събират пари от тях. С поведението си служителят е заблудил лицата, които е агитирал за каузата, взел е от тях пари в брой, запечатани в плик, не ги е предал и отчел за целите, за които е твърдял, че ги събира, дори е злоупотребил с част от тях за лични нужди. С тези си действия жалбоподателят безспорно е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 4, 7 и 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е станало обществено достояние и за което задължително е следвало да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение. Затова с издаването на заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. Не се констатират и нарушения на процедурните правила, които да са нарушили правото на защита на служителя. След предложение № 11419/20.05.2010 г. от ОДМВР - Шумен, изготвено на базата на извършена вътрешна проверка, обективирана в справка рег. № 11212/17.05.2011 г., министърът на вътрешните работи е издал на основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР заповед № К-5611/03.06.2011 г за образуване на дисциплинарно производство срещу Дурлев. С тази заповед е определен съставът на комисия в качеството й на дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, който се е запознал с нея на 8.06.2011 г. срещу подпис, а на 21.06., 23.06. и 26.06.2011 г. е представил писмени обяснения по случая. След приключване на проверката е изготвена обобщена справка на 28.06.2011 г., с която Дурлев също е бил запознат, като на 29.06.2011 г. е депозирал писмени възражения срещу констатациите и изводите на комисията. На 30.06.2011 г. е изготвено становище от дисциплинарно разследващия орган за уволнение на разследваното лице и материалите са изпратени в МВР. Дисциплинарното дело е докладвано на министъра в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, който се е запознал на 15.07.2011 г. със становището, справката, всички обяснения и възражения на Дурлев, видно от положения подпис и резолюция. На същата дата е издал оспорената уволнителна заповед, връчена на адресата на 22.07.2011 г., като липсва нарушение на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Разноски от страна на ответника по делото не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,