Решение № 10079 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2008 г.

Решение № 10079 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Стефко Петров Шиндров от гр. Казанлък, против решение № 39/4.11.2008 г., постановено по адм. дело № 328/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Национална експертна лекарска комисия, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Стефко Петров Шиндров срещу Национална експертна лекарска комисия, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 896.53 лв и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на ответната страна. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че с експертно решение № 118/12.01.2006 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" - Стара Загора, на ищеца е призната 80% неработоспособност, поради общо заболяване със срок на инвалидност до 01.01.2008 г. При оспорването му пред НЕЛК, това решение е потвърдено с решение № 1302/29.10.2007 г. ; при преосвидетелстване на състоянието на ищеца, отново е определена 80% неработоспособност със срок до 01.10.2010 г. ; във връзка с обжалването на първото решение на ТЕЛК пред НЕЛК е преустановено изплащането на месечна добавка за социална интеграция за периода 01.04.2006 г. до 31.03.2007 г. ; ищецът е заплатил за своя сметка здравни осигуровки за периода м. май - м. август 2007 г. в размер на 26.40 лв, винетна такса от 56 лв за 2006 г. и 67 лв за 2007 г. за ползване на републиканските пътища, данък за лек автомобил в размер на 8.84 лв за 2006 г. и 10.07 лв за 2007 г., както и данък върху недвижим имот и ТБО от 12.92 лв за 2006 г. и от 10.97 лв за 2007 г. ; през 2007 г. е многократно хоспитализиран по повод кардиологичното му заболяване; с оглед разпределението на доказателствена тежест в процеса е прието, че не са представени доказателства във връзка с твърдението му за понесени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно бездействие на служители при НЕЛК. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви в подкрепа на направените от него крайни изводи. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не би могло да се възприеме застъпеното от касатора схващане, че всяко неизпълнение на задължение на административен орган, представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път, като неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършването на такива. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт. Именно такова задължение е налице в случаите, като процесния, в които горестоящ административен орган е сезиран и дължи произнасяне във връзка с подадена жалба по административен ред. Следователно, противно на наведените от касатора доводи, непроизнасянето на НЕЛК в тримесечния срок, установен в чл. 45 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с оспорването на решение на ТЕЛК, не представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, предявен на посоченото правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на администрацията, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,