Решение № 10579 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2020 г.

Решение № 10579 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 2076 от 29.11.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 2310 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена по жалба на "ЕС111" ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-432-0339124/23.08.2019 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с доводите на съда за липса на изложени мотиви в оспорената заповед относно срока за запечатване на обекта. Твърди, че в заповедта се съдържат изрични мотиви в тази насока, издадена е в съответствие с целта на закона и при определяне продължителността на срока са съобразени относимите обстоятелства. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "ЕС111" ЕООД против заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Ответникът - "ЕС111" ЕООД, ЕИК 203242904, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата против заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-432-0339124/23.08.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "ЕС111" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – пицария "Венеция", находящ се в гр. Несебър, ул. "Иван Вазов" № 9, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка на 19.08.2019 г. в търговския обект, при която е констатирано, че търговецът, в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не съхранява паспорта на функциониращото в обекта фискално устройство. Констатирано е, че в обекта се съхранява книгата за дневните финансови отчети за 2019 г., свидетелството за регистрация на фискалното устройство и договор за техническа поддръжка. Направена е контролна покупка, за която е издаден фискален бон. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0339124/19.08.2019 г. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "ЕС111" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС при определяне на конкретния срок за налагане на ПАМ административният орган дължи посочване на конкретни мотиви, въз основа на които да се обоснове необходимостта от налагането й за конкретно определения период - в случая от 5 дни. Приел е, че в оспорената заповед са вписани мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, но анализа на същите обосновават извод, че в голямата си част са бланкетни, без конкретика, а някой от тях противоречат на действителната фактическа обстановка. Без отношение към констатираното нарушение и продължителността на срока са преценени от съда обстоятелствата, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, има непогасени публични задължения и декларираните финансови резултати. Според съда обстоятелството, че в търговския обект не се съхранява паспорта на фискалното устройство не предполага задължително формулирания от приходната администрация извод за липса на организация в обекта и не води до невъзможност за документално проследяване на основни компоненти от дейността. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на 19.08.2019 г. проверка, че търговецът не е изпълнил задължението си за съхраняване на паспорта на функциониращото фискално устройство в търговския обект, в какъвто смисъл е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него. От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с вида и характера на търговската дейност в обекта. Счетено е, че неизпълнението на задължението за съхраняване на паспорта на фискалното устройство в обекта води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в липсата в обекта на задължителен документ за фискалното устройство, е във факта, че за контролните органи е невъзможно да проверят дали това устройство е декларираното за обекта, а оттам и дали оборотите са правилно отчетени. Така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство. Същото е описано в протокола за извършена проверка с индивидуализиращите го данни - модел, рег. № на ФУ в НАП, дата на регистрация в НАП, ИН на ФУ, ИН на ФП и разчетен оборот, поради което не остава съмнение, че именно това фискално устройство е декларирано за обекта. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документ, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, поради което няма как същото да е насочено срещу документалната отчетност и да препятства контролните органи да проследят дали задълженото лице реализира и отчита приходи във връзка с последващо данъчно облагане, за да е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Липсват констатациите при проверката за извършени други нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изцяло бланкетно е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Без конкретни данни са изброените в заповедта обстоятелства за определяне на срока относно среднодневния оборот, непогасените публични задължения, декларираните финансови резултати, вида и местоположението на обекта и същите не съответстват на формалния характер на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., послужило като основание за прилагане на мярката. Предвид изложеното правилно съдът е достигнал до извод за липса на конкретни фактически основания в заповедта за определяне срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,