Решение № 13237 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2010 г.

Решение № 13237 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Йована Крумова Попова и Николай Крумов Попов, и двамата от гр. Пловдив, против заповед № РД 46-173/13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, по заявление вх. № АО-2112/27.12.2007 г., със заявител Йована Крумова Попова, за бежанеца Фоти Поп Минов. В жалбата са развити оплаквания, че заповедта е неправилна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че административният орган е постановил отказ, без да е събрал всички гласни и писмени доказателства. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Василева, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в представени писмени бележки. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е инициирано по заявление вх. № АО-2112/27.12.2007 г. от Йована Крумова Попова, с което е поискала наследниците на свещеник Фоти Поп Минов, да бъдат обезщетени на основание чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С оспорената заповед е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, по заявление вх. № АО-2112/27.12.2007 г., поради констатирани несъответствия в документите по административната преписка, от които не може да се установи по безспорен начин, че лицето по архивни документи е идентично с лицето по удостоверение за наследници. Констатираните несъответствия се изразяват в следното: съгласно удостоверение за наследници № 697/11.12.2007 г., издадено от с. Дорково, община Ракитово, наследодателят свещеник Фоти Поп Минов е роден през 1868 г., а в "Декларация за изселване" от 1930 г. (приложена по Досие № 4353, А. Е. № 90, опис № 12, фонд 719 к на ЦДА) заявителят е посочил за година на раждане 1859 г., т. е. налице е разлика от 9 години. Освен това, видно от "Декларация за изселване" наследодателят е имал четири деца, без да са поименно изброени, но в горецитираното удостоверение за наследници фигурира само един наследник - Никола Фотев Попов. По отношение на последния е констатирано несъответствие в името и годината на раждане - по преписката е приложено нотариално заверено копие от удостоверение от 1939 г., издадено от Дорковското селско общинско управление, Пещерска околия, в уверение на това, че според регистъра на населението при общината Никола Попов Фотев е роден на 5.10.1880 г., а съгласно удостоверение за наследници № 696/11.12.2007 г. името на лицето е Никола Фотев Попов, роден на 5.10.1885 г. Така постановената заповед е незаконосъобразна. Съгласно § 66 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, имат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ при наличието на конкретно посочени материалноправни предпоставки. Преди да пристъпи към преценка дали заявителят е правоимащо лице, административният орган следва да установи неговата самоличност, в смисъл дали от формална страна може да е субект на правото на обезщетение. В случая годината на раждане на наследодателя по удостоверението за наследници не е била идентична с годината, записана в архивните документи, което е послужило като основание за постановения отказ. Пред настоящата инстанция жалбоподателите представят удостоверение за наследници № 275/5.08.2010 г., издадено от с. Дорково, община Ракитово, съгласно което наследодателят свещеник Фоти Поп Минов е роден през 1859 г., т. е. годината му на раждане съвпада с посочената в декларацията за изселване. При това положение самоличността и годината на раждане на бежанеца са безспорно установени, същият е субект на правото на обезщетение, поради което следва да се пристъпи към преценка на материалноправните предпоставки за обезщетяване. Жалбоподателите представят и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 274/5.08.2010 г., издадено от с. Дорково, община Ракитово, съгласно което името Никола Фотев Попов, роден на 5.10.1885 г. и името Никола Попов Фотев, роден на 5.10.1880 г., с което е записан в карта за самоличност от 1937 г. и горецитираното удостоверение от 1939 г., са имена на едно и също лице. Представят и заверено копие на Акт за смърт № 12/16.11.1974 г. на Никола Фотев Попов, в който като дата на раждане е вписана 5.10.1885 г. В удостоверение за наследници № 696/11.12.2007 г. също е записано, че наследодателят Никола Фотев Попов е роден на 5.10.1885 г. Посочените доказателства установяват по безспорен начин самоличността и годината на раждане на един от наследниците на свещеник Фоти Поп Минов, който от своя страна се явява общ наследодател - дядо на настоящите жалбоподатели. Разпоредбата на § 66 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ визира като субекти на правото на обезщетяване "българските граждани или техните наследници". Тази правна норма следва да се тълкува в контекста на общата норма на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. След като заявителката Йована Попова е наследник на общия наследодател свещеник Фоти Поп Минов - неин прадядо, административният орган, предвид изричният текст на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, не следва да издирва останалите негови наследници. В случая установяването на точния кръг от наследници е неотносимо обстоятелство, което незаконосъобразно е послужило като основание за постановения отказ. По изложените съображения оспорения административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК и като такъв следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да се провери дали в конкретния случай са налице предпоставките на § 66 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за удовлетворяване правото на обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение