Решение № 5981 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2011 г.

Решение № 5981 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светлин Георгиев Гогов и Валентин Цветанов Георгиев, в качеството им на управители на "Северал" ЕООД, срещу решение № 267/14.06.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 051001696/7.09.2010 г. на ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с решение № 499/06.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му с която за данъчни периоди м. 4/2008 г. - м. 12/2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 829.62 лв. и съответните лихви за просрочие. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП не се представлява. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че с оспорения ревизионен акт, на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по процесните фактури с предмет на доставките - гориво, както и стоки и услуги, свързани с поддръжката на превозни средства. Съдът след като е обсъдил наличните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, е приел, че жалбоподателят не е спазил основния счетоводен и данъчен принцип за документална обоснованост на стопанските операции - разхода на горива не е доказан с първични счетоводни документи - пътни листи, както и не доказано, че разходите са свързани с осъществявани от "Северал" ЕООД облагаеми доставки. Относно представените пътни книжки, съдът е установил, че те са представени на един по - късен етап, а не в хода на ревизията, поради което е приел, че същите са новосъздадени с цел да се оправдае количеството гориво. Приел е, че първоначално представените страници от пътни книжки не са попълнени в цялост и не може да се определи за кой период и за кой автомобил се отнасят, последното не може да бъде установено и от представената за първи път в съдебната фаза заглавна страница на пътна книжка за автомобил Рено Еспейс. Относно представената като доказателство с жалбата до съда Заповед № 17/28.04.2008 г. на управителя на "Северал" ЕООД за определяне на разходна норма на автомобил Рено Еспейс, същата е била оспорена от ответника по отношение на достоверна дата на съставяне, като жалбоподателят не е провел успешно доказване на нейната достоверност. Също така съдът е приел за недоказано обстоятелството, че автомобилът, за който се твърди, че е изписвано горивото, е експлоатиран за целите на икономическата дейност на дружеството, поради което е приложимо ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Решение е правилно и законосъобразно. Основанието за отказване на данъчен кредит с процесния ревизионен акт са разпоредбите на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Основният спорен момент по делото се свежда именно до това дали горивото, както и стоките и услугите, свързани с поддръжката на превозни средства, предмет на процесните фактури, са използвани във връзка с икономическата дейност на лицето. Установено е, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е покупка на недвижими имоти с цел продажба и отдаване под наем, както и производство на прежди в закупено от дружеството предприятие. По този въпрос административният съд е изложил правилни мотиви, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че автомобилът е бил експлоатиран за целите на дейността на дружеството, а именно за превоз на работници, като по делото не са представени командировъчни заповеди и др. доказателства в тази насока. Обстоятелството, че автомобилът е ползван въобще, по никакъв начин не може да обоснове извод, че употребата му е била за целите на стопанската дейност на жалбоподателя. Относно представената Заповед № 17/28.04.2008 г. на управителя на "Северал" ЕООД, за определяне на разходна норма на автомобила Рено Еспейс, същата е била оспорена от ответника по отношение на достоверна дата на съставяне, като жалбоподателят не е провел успешно доказване на нейната достоверност. Правилен е изводът на административния съд, че същата, като представена не в хода на ревизията, а едва с жалбата пред съда, поражда съмнение, че е създадена и представена, за да се противопостави на констатациите в решението на Д "ОУИ" В. Търново, че липса такъв документ, с който се определя разходна норма, за да може да се свърже с целите на независимата икономическа дейност на дружеството, съответно да се приспадне данъчен кредит. Относно приложените копия на страници от пътни книжки, като доказателство, че дружеството разполага с документ за доказване на разходите за гориво, предвид обстоятелството, че пътна книжка не е била представена при извършване на ревизията в офиса на счетоводната кантора, обслужваща дружеството, а едва с жалбата до горестоящия административен орган (не в началото на ревизията, както се твърди в касационната жалба), съдът правилно е приел, че възниква съмнение за това, че пътните книжки са новосъздадени. Нещо повече, съдът е извършил подробен анализ на така представените страници от пътни книжки, включително и на заглавната страница, представена за първи път едва в съдебната фаза, като правилно е приел, че с оглед тяхното съдържание, начина им на попълване, почерк и др. е видно, че за отделните дати книжката не е попълвана и разписвана своевременно. От нея не може да се установи и релевантният за признаване правото на данъчен кредит факт на използване на автомобила (вкл. разходите за гориво и поддръжка) за дейности, свързани с икономическата дейност на дружеството. Относно възраженията в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, следва да се посочи, че съгласно чл. 202 ГПК, в правомощията на съда е да прецени дали да възприеме заключението на вещото лице или не. Съдът единствено е задължен да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, и ако намери, че то противоречи на останалите доказателства, да не го кредитира, като е длъжен да изложи мотиви за своето решение в тази насока. В конкретния случай съдът подробно се е аргументирал защо не възприема заключението на вещото лице, като основно е изложил, че вещото лице е използвало данните от пътните книжки, които след като са били оспорени от ответника, не са били доказани за истински, както и същите не доказват, че отразените разходи за автомобила по разходни норми имат връзка с търговската дейност на дружеството. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени такива, тъй като не се е представлявал пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК