Решение № 540 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1864/2024 г.

Решение № 540 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1864/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я. ЕГН: [ЕГН] и "М СИ ДИ ГРУП"ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 125/26.04.2024 г., постановено от Варненски апелативен съд по в. т. д. № 530/22 по описа на същия, в частта, с която е потвърдено решение № 29/20.06.2022 г. по т. дело № 63/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, в частите, с които е било признато за установено съществуване на вземания на "Уникредит Булбанк" АД към К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я., и двамата от [населено място] и "М Си Ди Груп" ЕООД със седалище [населено място] до размера на сумата 38 816.68 лв. - главница по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице № 61580085/41972947 от 23.06.2016 г., и до размера на сумата 37. 72 лв. - периодична застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 102 от 08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответниците разноски, направени в заповедното производство и в първоинстанционното съдебно производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касаторите се изразяват в това, че съдът е приел, че са били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, при положение, че отделните анюитетни вноски е следвало да се изменят с промяната на годишния лихвен процент, т. е. да се състави нов погасителен план, както и че неправилно съдът е определил датата на настъпване на предсрочната изискуемост, вместо твърдяната от ответниците по-късна такава. Навежда се оплакване и за необсъждане и игнориране от въззивния съд на съответните оплаквания и доводи, наведени във ВЖ относно горните недостатъци на произнасянето на първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба "Уникредит Булбанк" АД в писмен отговор, подаден на 26.08.2024 г. от процесуалния му представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски- възнаграждение за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Предявен е бил установителен иск след заповедно производство от "Уникредит Булбанк" АД срещу К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я. ЕГН: [ЕГН] и "М Си Ди Груп" ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката срещу ответниците за главница и за периодична застраховка по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., ведно със законна лихва, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Като доказателство по делото е бил представен писмен договор за процесния ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., сключен между банката от една страна в качеството и на кредитор и К. Г. Я. като кредитополучател и М. Д. Я. и "М Си Ди Груп" ЕООД, в качеството им на съдлъжници, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лв. със срок за издължаване до 23.06.2033 г. при договорена лихва формирана от годишен лихвен процент, определен от банката съобразно тримесечен Софибор и фиксирана надбавка, които при подписване на договора са изрично посочени – ГЛП – 0. 143 % и фиксирана надбавка в размер на 7. 6 % към датата на сключване на договора. Кредитът е платим на анюитетни вноски, съобразно подписан от страните погасителен план. Не е било спорно усвояването на кредита на 30.06.2016 г. Не е било спорно погасяването на вноските с падеж до 23.02.2020 г., редовно или със забава при плащане на дължимо обезщетение за това. В случая е безспорно, че предоставеният на ответниците Я. и Я. ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК и при извършена служебна проверка въззивният съд е приел, че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. От извършената от съда служебна проверка не се е установила договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя. Предвидената в договора и в общите условия към договора възможност за промяна на годишния лихвен процент е резултат от промяна на пазарен лихвен индекс и при фиксирана надбавка. Променливият пазарен лихвен индекс, според съда, е обективен критерий и не зависи от волята на търговеца. В приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че годишният лихвен процент по време на действие на договора е променян само в посока намаление. Оплакването за неравноправност на клаузата на чл. 17. 1 от договора е прието от въззивния съд за неоснователно по следните изложени в мотивите на акта съображения: В чл. 17. 1 от договора е уговорена хипотеза на предсрочна изискуемост в случай на забава в случай на пълно или частично неплащане на която и да е вноска по договора. Клаузата е достатъчно ясна и точно определена, не е неравноправна, няма неравновесие в правата и задълженията на страните – за кредитополучателя е напълно ясно кога банката може да направи кредита предсрочно изискуем. Освен това за съда, уговорката в чл. 17. 1 съответства по съдържание на общото правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, а размерът на неизпълнението спрямо общия размер на дълга е без правно значение за правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.