Решение № 6485 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2012 г.

Решение № 6485 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/. Образувано е по касационна жалба от Данаил Кирилов - Областен управител на Област София, ул. "Алабин" № 22, чрез процесуалния представител Тодор Ангелов срещу решение № № 1864 от 5.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11214 на Административен съд София - град. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РЛ-206 от 16.11.2011 г. на областния управител на Област София с която е отказано да бъде уважено искането на Анна Любенова Лукашева-Иконарова за обезщетяване в пълен размер по реда на § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26 от 2008 г. за репресия по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ - "изселване". Признал е на Анна Лукашева - Иконарова от гр. София право на еднократно доплащане на обезщетение в размер на 8023,47 лв. за незаконна репресия - изселване, като обезщетението да се изплати по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. В касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора, като се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е нарушил материалния закон при приложението на чл. 5 и чл. 6 от ЗПГРРЛ и решението следва да бъде отменено, като вместо него касационната инстанция да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Анна Лукашева - Иконарова срещу заповедта на областния управител. Касационният жалбоподател - Областният управител на Област София, не се явява и не се представлява. Ответната страна Анна Любенова Лукашева-Иконарова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура в мотивирано становище, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение като мотивирано, законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореното решение на първоинстанционния съд е постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ. При преценката на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът, е приел за безспорно установено: Според данните от приложените по делото документи издадени от компетентните органи, като Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. София -Триадица, Централна комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ и КРДОППБГДСРСБНА се установява, че Любен Константинов Лукашев е бил изселен от гр. София, като заедно с него са били изселени, неговата майка Олга, съпругата му Роня Владиславова Лукашева и двете му деца Анна и Владислав Любенови Лукашеви за времето от 21.12.1952 г. до 1.06.1966 г. Установено е също, че ответника в настоящото производство Анна Лукашева- Иконарова в качеството и на репресирано лице е получила обезщетение за периода от 11.12.1952 г. до 31.12.1954 г., време през което е била изселена със семейството си. На основание § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26 от 2008 г./ тя е подала искане до областния управител за обезщетяване в пълен размер за репресията "изселване", на което той отказал със Заповед № РЛ-206 от 16.11.2011 г. Съобразно задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил проверка на законосъобразността на посочената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 5 от ЗПГРРЛ, в установената от закона форма, но в противоречие на материално-правните разпоредби и при частична липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ съдът е приел, че Анна Лукашева-Иконарова е правоимащо лице. Пресметнал е, че репресията е продължила 161 месеца и 11 дни, от които е приспаднал 36 месеца, за които се счита, че е изплатено вече обезщетение. Съблюдавайки разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, съгласно която обезщетение за насилственото изселване се определя в зависимост от времетраенето, по 64 лв. за пълен календарен месец и така за 125 месеца и 11 дни, съдът е получил сумата от 8023,47 лв. Съдът е приел, че тъй като, размерът на обезщетението е нормативно определен и не зависи от преценката на административния орган, той е овластен да реши въпроса по същество. При така установеното, административния съд е отменил заповедта на областния управител на Област София, като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и признал правото на Анна Лукашева- Иконарова на еднократно доплащане на обезщетение в размер на 8023,47 лв. за пълния срок на репресията - изселване. Първоинстанционното решение е правилно, не са нарушени материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Установени са правнорелевантните за спора факти и са направени законосъобразни изводи. Правилно съдът е приел, че Анна Лукашева-Иконарова е правоимащо лице по чл. 6 от ЗПГРРЛ, след изменението на редакцията му публикувана в ДВ бр. 26/2008 г., макар и получила обезщетение по до тогава действащия ред, тя не е била обезщетена за целия срок на репресията. Съдът законосъобразно и правилно е съобразил признатите на ответника в настоящото производство от административния орган 36 месеца обезщетение за периода 1952 - 1954 г. по чл. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и на основание § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26/2008 г./ е определил действителния пълен срок на претърпяната репресия, като е приспаднато определеното по досегашния ред обезщетение, съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ. Определеното допълнително обезщетение по посочения ред е правилно и в съответствие със закона, поради което поддържаното в касационната жалба твърдение, че съдът е определил наново качеството на правоимащо лице по смисъла на чл. 5, а не на чл. 6 от ЗПГРРЛ, в нарушение на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е необосновано и неправилно. Законосъобразно съдът в мотивите си е отбелязал, че не изземва правомощията на областния управител, като определя размера на обезщетението, а осъществява своето правомощие да реши въпроса по същество. Съдът правилно в мотивите си към решението в частта му за отмяна на административния акт е отбелязал и допуснатото нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,