Решение № 5832 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2020 г.

Решение № 5832 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2020 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на И. М. от гр. Кърджали, чрез пълномощника му адв. М. срещу решение № 187 от 11 септември 2020 г. постановено по адм. дело № 155 от 2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 292 з-824 от 30 април 2020 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ОД на МВР - Кърджали. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на съдебно - деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ОД на МВР – Кърджали, чрез пълномощника му главен юрисконсулт М. П., в писмена защита от 02 февруари 2021 г., оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалба, подадена от И. М. от гр. Кърджали срещу заповед № 292 з-824 от 30 април 2020 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която на осн. чл. 204, т. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител, чл. 226, ал. 1, т. 8 от същия, чл. 197, ал. 1, т. 6 от посочения и чл. 194, ал. 2, т. 4 от процесния кодекс – "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от Етичния кодекс за поведение на държавния служител – "неизпълнение на разпоредбите на този закон" и чл. 150 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, хипотеза първа – "използване на служебното положение за лична облага" и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши експерт И. М., младши полицейски инспектор в група "Миграция" при ОД на МВР – Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта – 30 април 2020 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че в периода 02 април 2018 г. до 19 юни 2018 г., в гр. Кърджали, в кабинет № 13, находящ се на първи етаж в сградата на ОД на МВР – Кърджали, група "Миграция", като длъжностно лице в тази държавна администрация, с цел лично облагодетелстване М. се е възползвал от служебното си положение и е поискал и приел различни дарове – парични суми, на обща стойност 200, 00 (двеста) лева, от лицата М. Х., Ю. А., С. Х., С. Т., Ю. К. и Р. Ю. за извършено от негова страна служебно съдействие при набавянето с необходимите документи от посредници на чужди граждани, предоставяне на документи на същите и проявявал учтиво, благосклонно и любезно отношение към чужди граждани, подали молби по Закона за чужденците в Република България и техните посредници и преводачи, при провеждане на цялостната процедура по закона, както следва: на 02 април 2018 г. е приел дар парична сума - една банкнота с номинал 10, 00 (десет) лева, от посредника М. Х. от [населено място], област Кърджали за това, че е извършил действие по служба - приел от същото лице документ, който е следвало да се предаде на гише в група "Миграция", като удостоверил приемането му писмено; на 02 април 2018 г. е поискал дар - неопределена от него парична сума, от посредника – Ю. А. от гр. Кърджали, под предлог, че група "Миграция" ще правят чеверме и е приел от него дар - парична сума - една банкнота от 50, 00 (петдесет) лева, която не му се следва за това, че е извършил действие по служба - помагал му с превода при провеждане на интервюта и съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на Ю. А.; на 16 април 2018 г. е поискал дар - неопределена от него парична сума, от посредника С. Х. от гр. Кърджали, под предлог да закупи кафе за него и колегите му и приел дар - парична сума - една банкнота от 20, 00 (двадесет) лева, която не му се следва, затова че е извършил действие по служба – съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на същото лице и се държал благосклонно с него; на 24 април 2018 г., е приел дар - парична сума в размер на 20, 00 (двадесет) лева - две банкноти с номинал 10, 00 (десет) лева, която не му се следва, от посредника Р. Ю., затова че е извършил действие по служба – предоставил й акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен за закъсняло подаване на документи на чужд гражданин - неин клиент, приел два броя липсващи документа и се държал благосклонно с нея; на 2 май 2018 г. в съучастие като извършител със С. П. - длъжностно лице, държавен служител в МВР – младши полицейски инспектор в група "Миграция" при ОД на МВР – Кърджали, е приел дар - парична сума в размер на 60, 00 (шестдесет) лева - три банкноти с номинал от по 20, 00 (двадесет) лева, която не му се следва, от посредника и преводач С. Т. от [населено място], област Кърджали, за да платят обяда си и затова че е извършил действие по служба – държал се учтиво, благосклонно и любезно с чужди граждани с неустановена самоличност, по времето на процедурата "провеждане на интервю", във връзка с подадени от тях молби/заявления по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), чиито посредник и преводач е С. Т. и за да извърши действие по служба - да продължи и за в бъдеще с това си отношение към чужди граждани, чиито посредник и преводач е, както и със самия него; на 15 юни 2018 г. в съучастие като извършител със С. П. - длъжностно лице, държавен служител в МВР – младши полицейски инспектор е група "Миграция" при ОД на МВР - Кърджали, приел дар - парична сума в размер на 20, 00 (двадесет) лева, която не му се следва, от посредника и преводач С. Т. от [населено място], област Кърджали, за да платят обяда си и загдето е извършил действие по служба - държал се учтиво, благосклонно и любезно със С. С. (S. S.), гражданин на Република Турция, по времето на процедурата "провеждане на интервю" във връзка с подадена от тях молби/заявления по ЗЧРБ, чиито посредник и преводач е Т. и за да извърши действие по служба - да продължи и за в бъдеще с това си отношение към чужди граждани, чиито посредник и преводач, както и със самия него; на 31 май 2018 г. в съучастие като извършител със С. П. - длъжностно лице, държавен служител в МВР – младши полицейски инспектор в група "Миграция" при ОД на МВР - Кърджали, е поискал и приел дар - парична сума в размер на 20, 00 (двадесет) лева, която не му се следва, от Ю. К. от гр. Кърджали, за да бъде заплатена кутия с кафе, доставена за ползване от него и съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на К. и се държал учтиво, благосклонно и любезно с тях по време на процедурата по провеждане на интервюта във връзка с подадени молби по ЗЧРБ; на 13 юни 2018 г. е поискал дар - неопределена от него парична сума, от посредника Ю. А. от гр. Кърджали, невладеещ добре български език, под предлог да плати две кутии кафе, закупени за ползване от служители на група "Миграция" и приел дар - парична сума в размер на 20, 00 (двадесет) лева - за една кутия с кафе, която не му се следва от същия посредник, затова че е извършил действие по служба - помагал му с превода при провеждане на интервюта и съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на А.; на 19 юни 2018 г. е поискал дар - парична сума - една банкнота с номинал от 10, 00 (десет) лева, която не му се следва, от посредника С. Х. от гр. Кърджали, затова че е извършил действие по служба – съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на Х. и се държал благосклонно с него и за да извърши действие по служба – да продължи да съдейства на посредника при набирането на необходимите документи по ЗЧРБ. Съдът е посочил, че длъжностното лице виновно е нарушил разпоредбите на т. 42 – "държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел" и т. 49 – "държавният служител не участва в корупционни прояви", и двете от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, както и че деянията са станали достояние на граждански лица, обслужвани в група "Миграция", служители от МВР, прокурори и следователи от Окръжна прокуратура – Кърджали. Поведението на М. е несъвместимо с етичните правила и с него се уронва престижа на службата в МВР. Извършеното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от цитирания закон – неизпълнение на разпоредбите на този закон, във връзка с чл. 150 от ЗМВР, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от същия нормативен акт – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", поради което е наложено дисциплинарно нарушение "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на И. М. при ОД на МВР – Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. От правна страна инстанцията по същество е констатирала, че оспорената пред нея заповед е издадена от компетентен дисциплинарнонаказващ орган, по смисъла на чл. 204, т. 3, предл. първо от ЗМВР (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съдът е установил, че е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди да наложи наказанието органът е изслушал държавния служител и е приел постъпилото от него писмено обяснение и допълнителни обяснения по случая. Дисциплинарното наказание е наложено в регламентираните в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР срокове като за процесното тежко нарушение приложима е хипотезата е на ал. 2 от цитираната правна норма. Също така е установил, че оспорената пред него заповед отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на административния акт, съдържа всички изискуеми реквизити, изложени са фактически и правни основания и е подписана от издателя й. При разглеждането й по същество е достигнал до извод за липса на основанията, водещи до нейната отмяна – по арг. на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Счел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – по арг. на чл. 146, т. 3 от АПК. Издадена е при спазване на материалноправните разпоредби на ЗМВР и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото, законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание на М. е издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма при спазване на процесуалния и материалния закон и съответства на целта на закона. Спазена е писмената й форма и съдържа изискуемите реквизити от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както са посочени: нарушителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, което квалифицира дисциплинарното наказание като правилно наложено. Правилно съдът е изложил, че в заповедта са посочени разпоредбите на т. 41 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, които държавният служител е нарушил при изпълнение на служебните му задължения в ОД на МВР – Кърджали, за което е поведението му е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди на министъра на вътрешните работи и преките ръководители, както и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР е наложено процесното дисциплинарно наказание. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неспазване на регламентираните в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР срокове. С посочената разпоредба е прието, че за тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е разглежданото, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая, нарушението е открито на 09 април 2020 г. и това е датата, на която е постъпила изготвената обобщена справка от дисциплинарно разследващия орган с рег. № 292000-8397 от 09 април 2002 г. на ОД на МВР и с оглед разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР приключва дисциплинарното производство и от този момент започва да тече посоченият в ал. 2 на чл. 195 от ЗМВР двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед е издадена на 30 април 2020 г., поради което законоустановеният двумесечен срок е спазен, както правилно административният съд е приел в обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд е разгледал обстойно констатираните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, допуснато от М. при изпълнение на служебните му задължения. Обсъдени са подробно констатираните факти и обстоятелства, изложени в процесната заповед и са изведени относимите правни норми. Правилно съдът е посочил, че поведението на касатора е квалифицирано като виновно в нарушение на т. 41 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, които държавният служител е нарушил при изпълнение на служебните му задължения в ОД на МВР – Кърджали, при което се счита за осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни, логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства относно деянията на И. М. за извършените от него множество противоправни действия на посочените по-горе дати. Ирелевантни са за настоящия спор доводите на касатора, че не е приключило с влязла в сила присъда по образуваното досъдебно производство № 14 от 2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали, установяващо, че лицето е извършило някакви престъпления. С оглед правилото на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето на дисциплинарна и на наказателна отговорност едновременно, респективно да съставлява основание за реализиране само на един вид отговорност, в зависимост от конкретните факти във всеки отделен случай. При постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е допуснал релевираните от касационния жалбоподател оплаквания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при постановяването му са спазени съдопроизводствените правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорената заповед съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, съдът счита, че в негова полза следва следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,