Решение № 8057 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 185/2017 г.

Решение № 8057 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 185/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Общински съвет Б. (ОС Б.) против Решение № 1793 от 04.11. 2016 г., постановено по административно дело № 275/2016 г. на Административен съд- Б. (АС Б.). Излагат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилна констатацията на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения текст на т. 9 в частта относно Такса за информационно обслужване на автобуси, извършващи превози на територията на страната, от § 3, Приложение 2 "Тарифа на цени на услуги и права предоставяни от община Б., съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ", раздел VII на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в О. Б., приета с решение на Общински съвет Б. от 17.12.2015 г. (Наредбата от 2015 г.), с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), приемайки, че към изготвеният проект на наредбата липсват мотиви за приемането й. Счита, че оспорените текстове от наредбата са приети при спазване на визираната разпоредба на ЗНА, тъй като към предложението от 02. 12. 2015 г. на кмета са предложени и мотиви, съдържащи причини налагащи приемането, целите, които се поставят и очакваните резултати. Изложени са аргументи за неправилност на констатацията на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената разпоредба от Наредбата с материално правната норма на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Счита, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, тъй като при определяне цената на услугата информационно обслужване, О. Б. е приложил еднакъв критерии за всички превозвачи: брой тръгвания от сектор и разстоянието до крайната точка. Иска се отмяна на обжалваното решение. О. Т. кооперация "М. Ю. 2000", в писмен отговор на касационната жалба моли да се остави в сила обжалваното решение. В допълнително становище от 13. 04. 2017 г. иска да се остави без уважение касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Б. съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. Намира, че административният съд правилно е отменил протестирания текст от наредбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на ТК "Минибусекспрес - юг 2000"- гр. Ц., с която е оспорена т. 9 в частта относно Такса за информационно обслужване на автобуси, извършващи превози на територията на страната, от § 3, Приложение 2 на Наредбата от 2015 г. с искане оспорената норма да бъде отменена като незаконосъобразна. Оспорена е само определената такса в размер на стойността на един билет за съответното направление за всеки начален час на тръгване от автогарата. С Решение № 1793 от 04.11. 2016 г., постановено по административно дело № 275/2016 г. на АС Б. се ОТМЕНЯ т. 9, в частта относно такса за информационно обслужване на автобуси, извършващи превози на територията на страната, от § 3, Приложение 2 "Тарифа на цени на услуги и права предоставяни от О. Б., съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ", раздел VII на Наредбата, приета с решение на Общински съвет Б. от 17.12.2015 г. Със съдебния акт е ОСЪДЕНА О. Б. да заплати на ТК "Минибусекспрес - юг 2000", направените по делото разноски в размер на 720 лева. За да отмени обжалваното решение, АС Б. намира, че оспорената разпоредба не е издадена при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове, като е налице нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3- 5 от Закона за нормативните актове, в редакцията му към 17.12.2015 г. На следващо място счита, че оспорената разпоредба противоречи и на нормативен акт от по-висока степен, тъй като не е спазен чл. 22, ал. 3 от ЗАвП според, която собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги. Достигнат е правен извод, че поради нарушаване на процедурата по приемане на изменението към наредбата, както и поради противоречие с чл. 22, ал. 3 от ЗАвП оспорена разпоредба следва да бъде отменена. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Б. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на съда е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. В случая е налице изрична законова делегация- чл. 9 във връзка с чл. 6 от ЗМДТ, която дава право на ОС да приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община. Действително както твърди касационният жалбоподател не е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, тъй като към предложението от 02. 12. 2015 г. на кмета са представени и мотиви- съдържащи, причини налагащи приемането на изменението на наредбата, целите, които се поставят и очакваните резултати. Липсата на конкретика за всеки отделен текст не променя извода, че формалното задължение е изпълнено и предложените изменения на наредбата са аргументирани, съобразно обхвата на законовите изисквания. Не е налице формален пропуск, който да представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна правилни и законосъобразни са изводите на АС Б. за допуснато съществено нарушение на материалния закон. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗАвП всички превозвачи са задължени да използват задължително автогарите и автоспирките за превозите по редовните автобусни линии, на което съответства и корелативното задължение на собствениците на автогари да допускат всички превозвачи, извършващи превоз по съответните линии. По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗАП размерът на цените на предоставените автогарови услуги следва да се определя по еднакви критерии спрямо всички превозвачи. В текста на т. 9 в частта, относно такса за информационно обслужване на автобуси, от § 3, Приложение 2 "Тарифа на цени на услуги и права предоставяни от община Б. съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ", раздел VII на Наредбата от 2015 г. e определена различна цена взависимост от цената на билета за съответния маршрут. С това административния орган обвързал цената на услугата не с нейния обем и характер, а съобразно цената на извършената търговска дейност от превозвача. Налице е нарушаване на законовото изискване собствениците на автогари задължително да прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за извършване на услуги, понеже за въведеното информационно обслужване за автобуси, извършващи превози на територията на страната се заплащат различни цени от превозвачите за една и съща по качество, вид и обем услуга. Превозвачите, които предлагат по- висока цена на билетите за по- дълги маршрути следва да заплащат по висока цена за една и също услуга, въпреки че разходите на автогарата биха били еднакви във всички случаи. Липсва логическа връзка между икономическата стойност на услугата и въведения критерий- цената на билета. Цената на услугата, предлагана от органа на местно самоуправление следва да бъде обоснована. ОС следва да определя цените на услугите, като се съобразява с нормативните актове от по- горна степен. ОС Б. е приел оспорената разпоредба в нарушение на чл. 22 от ЗАвП, като е приложил различни критерии при определяне на услугата информационно обслужване. Цената на услугата следва да е реципрочна на ползването на услугата, т. е. с това, което се предоставя като обслужване. В случая тя е поставена в зависимост от дейността на самия превозвач извън автогарата. Различните превозвачи са поставени в неравностойно положение. Освен това липсва еквивалентност между същността на таксата и стойността на услугата. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на чл. 22 ЗАвП, което определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба. С оглед пълнота следва да се отбележи, че неправилно процесното задължение е регламентирано като такса по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. Същото представлява цена на автогарова услуга- чл. 6, ал. 2 от същия закон, във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗАвП, която се заплаща в правоотношението между конкретния общински обект и отделните превозвачи. По изложените съображения разпоредбата от Наредбата в тази част следва да се отмени. Като е достигнал до този правен извод АС Б. е постановил правилен съдебен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на АС Б., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение