Решение № 15617 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2017 г.

Решение № 15617 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "СГ СТРОЙ" ДЗЗД, ЕИК *********, представлявано от В. С., срещу Решение № 63 от 28.02.2017 г., постановено от Административен съд - В. Т., по адм. дело № 29 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-04001516002510-091-001/30.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 382/22.12.2016 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. сумата от 986 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на "СГ Строй" ДЗЗД против РА № Р-04001516002510-091-001/30.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 382/22.12.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Франгенк" ЕООД в общ размер на 13 770,74 лв. и са начислени лихви върху тези задължения в размер на 1 416,43 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 25 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки и услуги между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактури № 105/03.08.2015 г., 106/04.08.2015 г., 109/05.08.2015 г., 110/07.08.2015 г., 161/08.09.2015 г. с предмет различни строителни материали- желязо, кофражни дъски, греди, отводнителни тръби, коляно, сифони, тръби ПВЦ, найлон, боя акрилна, грунд, фибран, плочки, цимент, гранитогрес и др. първоинстанционният съд е приел, че изводът на органите на приходите за нереалност на доставките е правилен. Според първостепенният съд липсват данни за придобиване на стоката от страна на доставчика и правната и фактическа възможност да се разпореди с нея. По отношение на фактури № 116/10.08.2015 г., 162/16.09.2015 г., 166/30.09.2015 г. с предмет СМР, услуга с работна ръка, монтаж и заварки първоинстанционният съд е приел, че изводът на органите на приходите за нереалност на доставките е правилен. Според първостепенният съд в хода на производството не се установява доставчикът да е имал възможност да престира посочените услуги, като ги извърши със собствен кадрови и технически потенциал. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което касационната инстанция следва да го отмени. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Относно фактури № 105/03.08.2015 г., 106/04.08.2015 г., 109/05.08.2015 г., 110/07.08.2015 г., 161/08.09.2015 г., с предмет различни строителни материали- желязо, кофражни дъски, греди, отводнителни тръби, коляно, сифони, тръби ПВЦ, найлон, боя акрилна, грунд, фибран, плочки, цимент, гранитогрес и др. са представени приемо-предавателни протоколи, датите на които съвпадат с датите на фактурите, договор за продажба от 03.08.2015 г. сключен между "Франгенк" ЕООД и ревизираното дружество, както и осем бр. фактури от предходен доставчик "МИГ 345" ЕООД. Относно съхранението на процесните стоки е представен договор за наем от 01.02.2015 г., сключен между "МИГ 345" ЕООД- наемодател и "Франгенк" ЕООД- наемател за наемане на навес в гр. Л. Погрешен е доводът на органите на приходите, че след като няма данни за притежавани имоти от "МИГ 345" ЕООД, то това лишава от предмет договора за наем. Не е необходимо наемодателят да бъде собственик на имота, за да може да го отдава под наем. И ползвателят на една вещ може да я даде под наем, и наемателят може да я пренаеме. Дори и чужд имот може да се дава под наем- Решение № 725/04.11.2008 г. по т. дело№ 163/2008 г. - II т. о. ВКС. З. предвижда такива хипотези на сключване на договор за наем и не забранява отдаването му под наем от несобственици. Отдаването под наем е акт на обикновено управление на имота, с него се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на вещта. Относно транспортирането на процесните стоки е представен договор за наем от 15.05.2015 г. на товарен автомобил Мерцедес с рег. № ******, сключен между "Инфрастрой 89" ЕООД - наемодател и "Франгенк" ЕООД- наемател. Депозирани са също договор за наем от 15.04.2015 г. между Й. М. и "Инфрастрой 89" ЕООД с предмет горепосочения автомобил и писмена декларация от Й. М., която потвърждава отдаването му под наем, както и свидетелство за регистрация на автомобила. Относно фактури № 116/10.08.2015 г., 162/16.09.2015 г., 166/30.09.2015 г. с предмет СМР, услуга с работна ръка, монтаж и заварки са представени протоколи за установяването завършването и заплащането на СМР, чиито дати съвпадат с тези на фактурите. Представен е договор от 01.08.2015 г. сключен между "СГ строй" ДЗЗД- възложител и "Франгенк"- изпълнител с предмет монтаж на метална конструкция, заварки по металните конструкции, кофражни работи, монтаж на тротоарни плочки, грундиране и боядисване на колони и греди, както и писмени обяснения от работниците, извършили СМР, според които те са пътували до строителния обект със собствен транспорт или за собствена сметка. Представена е и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която работниците са се подписвали за ежедневен инструктаж. Неправилно е приел съда, че материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците е съществен аргумент, поради който отхвърля жалбата на дружеството срещу процесния РА. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като неправилно постановено следва да бъде отменено изцяло и в частта за разноските. Разноски: При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 975 лв. разноски (50 лв. държавна такса за първа инстанция, 900 лв. възнаграждение за адвокат за първа инстанция и 25 лв. държавна такса за касационна инстанция), то същите следва да бъдат присъдени на "СГ СТРОЙ" ДЗЗД, ЕИК *********. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,