Решение № 5743 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2014 г.

Решение № 5743 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 956/11.04.2014 г. по адм. д. № 3523/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 261300783/03.07.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмено становище моли решението в останалата му част като правилно да бъде оставено в сила, а жалбата на ревизираното лице да бъде отхвърлена. Поддържа, че съдът не е допуснал грешка в размера на данъчната ставка и в изчисленията на дължимия данък за 2011 г. Поддържа възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение, определено за двама адвокати, което не било доказано да е внесено. Втора касационна жалба е подадена от Агоп Пабучиян против решението в частта, с която за 2011 г. съдът е определил данък по чл. 48 ЗДДФЛ 1373,02 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли решението в останалата му част като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261300783/03.07.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2007 г., в частта, с която е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ над 1373,02 лв с лихви над 165,26 лв и в частта за определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2011 г. В РА задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за наличие на превишение на разходите над приходите на ревизираното лице само за 2011 г., поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК само за 2011 г. Правилен е изводът на съда, че превишението на разходите над приходите следва да се определя за годината, тъй като данъкът върху доходите е годишен. Доводът на касатора, че моментните превишения на разходите над приходите през годината могат да служат за основа за облагане на доходите на лицето е неоснователен. Доводът, че се касае за доходи от различни източници, които по ЗДДФЛ се сборуват в края на годината е недоказан. Не е установен източникът на доходите през 2011 г., с които са направени разходи, превишаващи доходите с установен източник, за да се поддържа приложимост на чл. 17 от ЗДДФЛ. Правилно административния съд е определил данъчната основа за 2007 г. и 2011 г. като е имал предвид годишния характер на данъка по чл. 15 от ЗДДФЛ. Съдът подробно е обсъдил свидетелските показания, събрани по делото, несъответствието между тях и останалите доказателства по делото, заинтересуваността на някои от свидетелите и обосновано е приел, че не установяват фактическа обстановка, различна от приетата в РА. Довод за неправилна преценка на свидетелските показания от съда е неоснователен. Неоснователен е и доводът на ревизираното лице за допусната грешка в изчисленията на данъка за 2011 г. Съдът правилно е изчислил дължимите вноски за 2011 г. за ДОО - 1753,87 лв, за ДЗПО-УПФ - 685,10 лв и за ЗО - 1096,17 лв. Допусната е техническа грешка в изписването на вноската за ДОО в мотивите 1735,87 лв, но предвид посочения сбор на вноските размерът на вноската за ДОО правилно е определен от съда на 1753,87 лв. В нарушение на чл. 124а от ДОПК съдът е приел, че не е доказано получените доходи да представляват осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 от КСО - да са придобити от трудова дейност. Данъчната основа е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на органите по приходите се считат за верни до доказване на противното. Според чл. 124а от ДОПК - в сила от 15.02.2011 г. разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски. С определянето на осигурителни вноски върху дохода за 2011 г. органите по приходите са приели, че приходите са от трудова дейност, която констатация на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК не е оборена от ревизираното лице, поради което съдът неправилно е отменил РА изцяло в частта, с която за 2011 г. са определени осигурителни вноски с лихви. За определените от съда осигурителни вноски съответните лихви са 329,49 лв за ДОО, 128,71 лв за ДЗПО-УПФ и 131,95 лв за ЗО. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2011 г. са определени вноска за ДОО 1753,87 лв с 329,49 лв лихви, вноска за ДЗПО-УПФ 685,10 лв със 128,71 лв лихви и вноска за ЗО 1096,17 лв със 131,95 лв лихви. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 573,57 лв. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 2186,05 лв, при изчислението на които е включено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита, представен в касационната инстанция. Уговореното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, представен в първата инстанция не се взема предвид на основание тълк. р. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, тъй като не е посочен начинът на плащане на уговореното възнаграждение. По компенсация първият касатор следва да бъде осъден да заплати на ревизираното лице 1612,48 лв разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,