Решение № 12057 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4621/2010 г.

Решение № 12057 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4621/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Токуда Банк" АД гр. София, представлявана от изпълнителните директори Йонка Кинова и Любомир Манолов срещу решението от 10.02.2010 г. по адм. д. № 3574/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата от 164 778,79 лв. и допълнително определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2003 г., потвърден с решение № 554/22.04.2009 г. на директор на ДОУИ гр. София. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрск. Колев се поддържа неправилност на решението, поради това, че съдът, както и данъчните органи, неправилно са приели, че телефонната централа не е самостоятелен обект/вещ/ и че сградата е оставена за ползване на трето лице, в резултат на което не е признат разходът за бракуване на телефонната централа за 2003 г. Освен това изводът на съда, че операцията е недокументирана е неправилен, защото данните от протокола в гр. Варна се отнасят за телефонната централа в гр. София, тъй като в крайния протокол има две централи със сходни характеристики. Моли да се отмени решението и се постанови друго, с което се отмени РА. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Манчева е оспорил жалбата като неоснователна. Счита, че АССГ се е съобразил с доказателствата и с техническата експертиза, като е посочил, че протоколът е непълен, а останалите доказателства не съдържат конкретна информация относно актива, вкл. и за наименованието на централата. Моли да се остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. АССГ, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и закл. на вещото лице по т. 2 от поставените задачи е приел, че изводът за липса на документална обоснованост при извършеното от жалбоподателя бракуване на телефонна централа е законосъобразен. По-конкретно е приел, че за бракуването, като един от способите за отписване на ДМА от баланса на предприятието, когато този актив е негоден за използване поради фактическо изхабяване и др. следва да се състави акт за бракуване, в който да се посочи състоянието на съответния актив, причините за бракуването му и да се предложи начин на ликвидация, като протоколът следва да отговаря на изискванията за първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от ЗСч. В случая в съставения Протокол за бракуване, в частта касаеща ДМА с местонахождение гр. Варна с инв. Номер 942 е посочена телефонна централа в гр. Варна с балансова стойност 164 778,79 лв., който независимо, че не съдържа всички формални изисквания /за номер и дата/, при положение че към него са приложени други писмени доказателства, съдържащи достатъчна информация за извършената стопанска операция, съдът е приел, че може да се приеме за първичен счетоводен документ. Приложеният обаче Протокол от 26.11.2003 г., съдържащ необходимата информация за техническото състояние на спорния дълготраен материален актив се отнася до друг вид телефонна централа, която централа следва да се приеме за идентична с тази, посочена в протокола за бракуване под инв. Номер 397 "Теленорма" с местонахождение в гр. София, а не в гр. Варна. Вещото лице по делото изрично е посочило, че видът на телефонната централа в гр. Варна е "Интеграл 33х", инвентарният номер на този актив е 942 и следователно е различен от другата централа - тази в гр. София. При тези съображения и при приетото още от АССГ, че всички останали писмени доказателства - докл. записка, инв. описи, предложение и заповед № 15/15.03.2004 г. не съдържат конкретна информация за бракувания актив, като наименование и техническото състояние на процесната централа, която е на много голяма стойност, то е било налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат за 2003 г. със стойността на процесната централа. В резултат на това законосъобразно е определен допълнителен размер на корпоративен данък. Постановеното решение е напълно законосъобразно. При безспорно установеното по делото чрез относимите писмени доказателства и закл. на вещото лице, че протоколът от 26.11.2003 г. - документ съдържащ необходимата информация за техническото състояние на актива се отнася до друг вид телефонна централа - "Теленорма 322", която централа е идентична с тази, посочена в протокола за бракуване под инв. номер 397 с местонахождение гр. София, а не гр. Варна, записан в протокола за бракуване под друг инв. номер - 942, то друг правен извод не би могъл да се направи. Телефонната централа в гр. Варна е от друг вид - "Интеграл 33х", изрично записано и в закл. на приетата по делото експертиза, явно различен вид от другата централа и при липса на категорични писмени доказателства, че процесната централа на стойност 164 778,79 лв. е бракувана, безспорно изводът на АССГ, че със стойността и следва да се увеличи финансовият резултат, респ. да се определи допълнителен размер на корпоративен данък на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е законосъобразен правен извод. В тази връзка неоснователно и не намира опора в доказателствата по делото оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че разглежданият протокол от 26.11.2003 г. се отнасял за друг вид телефонна централа - тази в гр. София, защото вещото лице доц. д-р А. Ценов от Технически университет в София, чиято експертиза е приета от АССС подробно и категорично установява видът /различен/ на двете разглеждани телефонни централи - в гр. София и гр. Варна, вписани и под различни инв. номера в протокола за бракуване. Постановеното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски - за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,