Решение № 265 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2008 г.

Решение № 265 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Любомир Тодоров Любенов, началник на РИО гр. Стара Загора срещу решение № 196 от 10.09.2008 г., постановено по преписка № 130 от 2007 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е предписано да възстанови предишното положение, основано на решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД е наложена имуществена санкция "глоба" в размер на 500 лв. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 е предписано да се въздържа за вбъдеще от действия, насочени към накърняване на достойнството и авторитета на Веселина Илиева Чакалова и създаващи враждебна, обидна или застрашителна среда. Подадена е жалба и от министъра на образованието и науката, чрез упълномощен представител, срещу решение № 196 от 10.09.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация е предписано, в качеството му на работодател, да предприема ефективни мерки за предотвратяване на актове на дискриминация, извършване от Любомир Любенов в качеството му на началник на РИО на МОН - Стара Загора, спрямо Веселина Иванова Чакалова - Илиева. Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Чушков, счита жалбите за неоснователни. Комисията е действала в рамките на своите правомощия, спазила е административната процедура и в рамките на своята оперативна самостоятелност е постановила правилно решение. Заиинтересованото лице Веселина Иванова Чакалова - Илиева, чрез адв. Песийска, счита, че жалбите следва да се оставят без уважение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира, че жалбите са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от страни, които имат право да оспорват административния акт. С обжалваното решение на основание чл. 65 от ЗЗД е прието за установено, че повторното уволнение на Веселина Иванова Чакалова- Илиева със заповед № ЛС 2-68/6.12.2005 г., съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 във връзка с § 1 т. 7 и т. 8 от ЗЗД, по признак "лично положение", извършена от началника на РИО на МОН -Стара Загора Любомир Любенов. Прието е за установено, че спрямо Веселина Иванова Чакалова- Илиева е бил извършен тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1 т. 1 от ДР на ЗЗД от страна на началника на РИО на МОН - Стара Загора Любомир Любенов по повод проверка във Вечерно СОУ "Захари Стоянов" - Стара Загора. Прието е за установено, че спрямо Веселина Иванова Чакалова- Илиева и бил извършван тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1 т. 1 от ДР на ЗЗД от страна на началника на РИО на МОН -Стара Загора по повод извършвана от него контролна дейност в периода, когато Веселина Иванова Чакалова- Илиева е изпълнявала длъжността директор на ЧПГИТ - Стара Загора. За да приеме, че повторното уволнение на Веселина Иванова Чакалова- Илиева със заповед № ЛС 2-68/6.12.2005 г., съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 във връзка с § 1 т. 7 и т. 8 от ЗЗД, по признак "лично положение", извършена от началника на РИО на МОН -Стара Загора Любомир Любенов, комисията е счела, че с повторното уволнение е била третирана по- неблагоприятно, отколкото е било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Първоначално Веселина Чакалова е била дисциплинарно уволнена със заповед № 169/19.07.2002 г. на началника на РИО на МОН Любомир Любенов, като с решение № 53/2.04.2003 г. на РС Стара Загора дисциплинарното уволнение е отменено и Веселина Чакалова е възстановена на предишната си длъжност директор на СОУ "Максим Горки" гр. Стара Загора, влязло в сила на 24.11.2005 г., с постановяване на решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС. В изпълнение на съдебното решение, с допълнително споразумение № ЛС 1-65/6.12.2005 г. между РИО Стара Загора, представляван от Любомир Любенов - началник и Веселина Иванова Чакалова- Илиева е възстановена на предишната й работа като директор на СОУ "Максим Горки" гр. Стара Загора. На същата дата й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС 2-68/6.12.2005 г. на основание чл. 325 т. 8, във връзка с § 9 от ПЗР на ЗНП и проведен конкурс за длъжността директор на СОУ "Максим Горки" - Стара Загора на 21.02.2005 г. С решение № 119/8.12.2006 г. РС Стара Загора признал повторното уволнение за незаконно и възстановил Веселина Иванова Чакалова-Илиева на предишната й длъжност директор на СОУ "Максим Горки" гр. Стара Загора, с решение № 102 от 27.04.2007 г. Окръжен съд Стара Загора оставил в сила решението на РС. Решенията по гр. д. № 71/2007 г. на Окръжен съд Стара Загора и оставеното с него в сила решение по гр. д. № 220/2006 г. на РС Стара Загора са отменени с решение от 16.04.2008 г. по к. гр. д. № 388/2007 г. на Апелативен съд Пловдив, като са отхвърлени предявените искове, поради липса на пасивна процесуална легитимация на РИО Стара Загора, като ненадлежна страна работодател. Решението на апелативния съд не е взето предвид при постановяване на решението на комисията, тъй като е представено със заключителното становище, след като е прието, че обстоятелствата по преписката са изяснени и е ирелевантно по отношение на разглеждания спор за дискриминация. Признакът "лично положение" комисията е мотивирала с положението на лице, което се намирал в трудовоправен спор с РИО Стара Загора, представлявано от неговия началник Любомир Любенов, който е сезирал и органите на полицията и прокуратурата за предприемане на действия спрямо нея за извършени нарушения. Прието е, че целенасочените действия са основани на личното положение на Чакалова. Комисията не може да прави преценка за превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 325 т. 8 от КТ от страна на началника на РИО Стара Загора Любенов, тъй като правилното прилагане на закона се преценява и е от компетентността на съда по предявения иск за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Комисията не може да прави изводи дали обявения конкурс за длъжността директор на СОУ "Максим Горки" на 21.02.2005 г., при наличие на висящ трудоправен спор пред ВКС, намира основание в разпоредбата на чл. 90 ал. 2 от КТ, дали длъжността е била свободна и дали е следвало да се обяви конкурс за заемане на длъжността до завръщане на титуляра, законосъобразността на уволнението по чл. 325 т. 8 от КТ е от компетентността на съда, а не на комисията. Независимо дали е законосъобразно повторното уволнение, комисията е преценила, че представлява акт на неблагоприятно третиране, засягащ правото на жалбоподателката да бъде възстановена на заеманата длъжност въз основа на влязлото в сила съдебно решение и законните интереси да упражнява длъжността и професията си. Установени са сравними сходни обстоятелства. С решение № 1160/13.10.2006 г. на ВКС е възстановена на предишната длъжност Валя Стоянова Монева, заемала длъжността директор на 12 ОУ "Георги Гърбачев" -Стара Загора и с допълнително споразумение № ЛС 1-4/13.02.2007 г. е възстановена на предишната работа. Началникът на РИО Любенов е провел конкурс за длъжността директор на 12 ОУ "Георги Гърбачев" по времето, когато Валя Монева е водела дела за своето уволнение и както в СОУ "Максим Горки" мястото на директор на 12 ОУ "Георги Гърбачев" е било заето от друго лице въз основа на конкурс. За разлика от Чакалова, Монева е била възстановена на предишната длъжност директор на 12 ОУ "Георги Гърбачев", като новоназначената директорка Пепа Кирилова е била освободена. Основателно е приела комисията, че е налице по- неблагоприятно третиране на лице на основата на признак по чл 4 ал. 1 - лично положение, отколкото е било третирано друго лице при сравними обстоятелства, поради което е налице пряка дискриминация. Не се възприемат изводите на комисията, че е извършен тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1 т. 1 от ДР на ЗЗД от страна на началника на РИО на МОН -Стара Загора Любомир Любенов по повод проверка във Вечерно СОУ "Захари Стоянов" - Стара Загора. В мотивите е посочено, че тормозът се изразява в проверки във Вечерната гимназия в Стара Загора, в периода, когато Веселина Чакалова е работила там като учител по философия. Проверката по философските дисциплини е извършена на 27.12.2004 г. и обстоятелството, че от 28 г. в гимназията не е била извършвана проверка и при постъпването на жалбоподателката като учител по философски дисциплини е разпоредена такава, не дава основание да се приеме, че е налице тормоз по смисъла на чл. 5 ал. 1 от ЗЗД. Проверката е извършена при упражняване на законово предвидена контролна дейност. Не намират основание изводите на комисията за тенденциозност на проверката и демонстративна проява на власт, след като е по време на коледните празници. Не се възприемат изводите на комисията, че е осъществен тормоз по повод извършвана от страна на началника на РИО на МОН -Стара Загора Любомир Любенов контролна дейност в периода, когато Веселина Иванова Чакалова- Илиева е изпълнявала длъжността директор на ЧПГИТ - Стара Загора. Прието е, че жалбоподателката е определена за представляващ ЧПГИТ със заповед на министъра на образованието от 3 октомври 2006 г., но в нарушение на чл. 20 т. 7 и чл. 26 от Наредба № 7/2001 г. на МОН, считано от 6.02.2006 г. е назначена за директор. За периода 2005/2006 г. са извършени 6 проверки, за периода 2006/2007 г. - 2 проверки, общо 8, като преди и след тези периоди не са извършвани проверки. От това е направен извода, че проверките са извършвани единствено и само по времето, когато Веселина Чакалова е изпълнявала длъжността директор Тези констатации не обосновават наличието на тормоз по смисъла на чл. 5 ал. 1 от ЗЗД. В решението не се сочат конкретни обстоятелства мотивиращи извода, че проверките са извършвани по начин накърняващ достойнството на жалбоподателката и че е създадена обидна и враждебна за нея среда. Изводите на комисията, че проверките не са имали нужната ефективност, а са били с особена цел - дискредитиране на жалбоподателката, не намират опора във фактическите обстоятелства. Решението на комисията, с което се предписва на Любомир Тодоров Любенов, началник на РИО гр. Стара Загора, на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗЗД да възстанови предишното положение, основано на решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС е незаконосъбразно, защото е в противоречие със съдебното решение от 16.04.2008 г. по к. гр. д. № 388/2007 г. на Апелативен съд Пловдив. В случая предписанието не е влязло в сила, поради обжалването му и след като е постановено окончателно съдебно решение по трудовия спор, което противоречи на предписанието, то следва да бъде отменено. Хипотезата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД се прилага при влязло в сила задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда. Наложената имуществена санкция "глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗД, следва да се съобрази по размер с наличието на едно нарушение, а не на три нарушения приети от комисията, която е следвало да определи отделен размер на глобата за всяко установено нарушение. В тази част преписката следва да се върне на комисията. Предписанието по чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗЗД Любомир Тодоров Любенов, началник на РИО гр. Стара Загора, да се въздържа за в бъдеще от действия, насочени към накърняване на достойнството и авторитета на Веселина Илиева Чакалова и създаващи враждебна, обидна или застрашителна среда, следва да се отмени, тъй като не се установяват нарушения по чл. 65 от ЗЗД за извършен тормоз на жалбоподателката. Следва да се отмени решението и в частта, с която на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от Закона за защита от дискриминация, на министъра на образованието и науката, е предписано, в качеството му на работодател, да предприема ефективни мерки за предотвратяване на актове на дискриминация, извършвани от Любомир Любенов в качеството му на началник на РИО на МОН - Стара Загора, спрямо Веселина Иванова Чакалова - Илиева. Това предписание не води до отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация и не постига целта предотвратяване или преустановяване на нарушения по този закон, след като трудовите правоотношение на жалбоподателката е прекратено. Принудителната административна мярка не е конкретно предписание за отстраняване на нарушение. Водим от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение