Решение № 17516 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2018 г.

Решение № 17516 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Димова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 63/10.01.2018 г. по адм. дело № 2837/2017 г. на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив). С жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорени са изводите относно водните количества с изложени твърдения, че подадените декларации до басейнова дирекция по чл. 194б от ЗВ са на база актувани водни маси, доставени до водоползвателите. Източените водни маси от язовира са в пъти повече, което показва, че загубите по съоръженията на язовирите са много големи и до крайния потребител достига много малък процент от иззетите количества. Намира, че АУПДВ, с който е установено публично вземане е издаден от некомпетентен орган. Разрешителното за водоползване на водите от язовир Белмекен се издава от Министъра на околната среда и водите, респективно АУПДВ следва да бъде издаден от този министър. Директорът на БД, като е издал акт, чието издаване е от компетентността на друг орган е издал нищожен административен акт. Моли за отмяна на постановеното решение, и да се уважи жалбата срещу АУПДВ, като се имат предвид доводите развити в представената писмена защита. Ответникът Директор на Дирекция Източнобеломорски район Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 63/10.01.2018 г. по адм. дело № 2837/2017 г. на Административен съд– Пловдив е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 71/20.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"– гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите. Адм. съд за да приеме този резултат е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ. Приел е за безспорно, че за процесния период дружеството жалбоподател е използвало повърхностни води от посочения в оспорения административен акт обект, като това се установява и от приложените по делото декларации по чл. 194б ал. 1 от ЗВ, изготвени за процесните 2012 г. - 2015 г. Относно спорния размер на задължението адм. съд е посочил, че дружеството дължи таксите по чл. 194 от ЗВ, които се регламентират с тарифа на МС. Тази такса се изчислява не на реално ползвания обем от клиентите на "Напоителни системи" ЕАД, а за цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва това дружество. За останалото количество вода, което не е подадено към клиентите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството на общо основание е задължено по закон да заплати таксата. В заключение е приел, че не са налице основанията на чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения АУПДВ - актът е издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В случая, на основание тази нормативна база и тарифата за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС от 1.07.2011 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на води. При издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195в от ЗВ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че АУПДВ, с който е установено публично вземане е издаден от некомпетентен орган- Директорът на БД, поради което е нищожен адм. акт. Съобразно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. Правомощието на ответника да издава актове от рода на процесния произтича пряко от закона. Независимо, че съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ разрешителното за водовземане се издава от Министъра на околната среда и водите, това не определя авторството на АУПДВ. Нормата на чл. 195б ал. 1 от ЗВ предвижда, че и в тези случаи при липсата на плащане по реда на чл. 195а ал. 1 от ЗВ на дължимата съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗВ такса вземанията се определят с АУПДВ, издаден от Директорите на басейновите дирекции по реда на чл. 166 от ДОПК, което в случая е и сторено. Обосновано решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ. Същият представлява допустим и валиден адм. акт. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, свързани с използваните водни количества, поради това, че подадените декларации до басейнова дирекция по чл. 194б от ЗВ са на база актувани водни маси, доставени до водоползвателите, като източените водни маси от язовира са в пъти повече, което показва, че загубите по съоръженията на язовирите са много големи и до крайния потребител достига много малък процент от иззетите количества. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Целите на разрешителните за водовземане са посочени в чл. 50, ал. 4 ЗВ, а целите на разрешителните за ползване в чл. 46, ал. 1, т. 1- т. 10 от ЗВ. Тези цели имат обуславящ характер, както с оглед определяне на приоритетите при издаване на разрешителните - чл. 50, ал. 5, във вр. с ал. 4, т. 1-4 от ЗВ, така и при определяне на дължимата такса по чл. 194 ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ същия закон е предвидил конкретния размер на дължимата такса да се определя, съгласно подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., но действащата за процесните периоди) таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Обосновано и в съответствие с данните по делото от адм. съд е прието, че подходът на администрацията да изчисли отнетите водни количества за нуждите на определяне на дължимите такси по ЗВ за осъщественото водоползване на база реално измерени такива. Данните от контрола за всяка една от процесните години е на база справки, подадени за използваното количество вода от самото дружество, което не се оспорва. Правилен е изводът на съда, че таксите са изчислени, съобразно реално отнетите водни обеми, като това се потвърждава и от Констативен протокол № Пз-165/14.04.2015 г. В касационната жалба са изложени доводи, установяващи намалената ефективност на изградените напоителни съоръжения и тяхната висока амортизираност, което обаче не променя крайния извод на контролния орган, относно количеството на използваните водни обеми, с оглед определянето на дължимата такса за водовземане. Таксата за водовземане се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното- чл. 194, ал. 2 ЗВ. Таксата се измерва при водовземането, а не при отдаването на потребителите. Състоянието на съоръженията е отговорност на водоснабдителното дружество. Обоснован и правилен е извода, че размерът на определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа. Дружеството, което осъществява водовземане дължи таксите по чл. 194 от ЗВ, които се регламентират с тарифа на МС, като тази такса се изчислява не на реално ползвания обем от клиентите на "Напоителни системи" ЕАД, а за цялото количество отнета вода. На основание чл. 15, ал. 1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по- късно от 31 март на следващата година. Правилно с адм. акт е определена и лихва за забава - чл. 195в ал. 1 от ЗВ, във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение