Решение № 2421 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2015 г.

ВАСIV отделение02.03.2016 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 75 от 28.04.2015 г., постановено по адм. д. № 248/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Д Еко продукт" ЕООД град Сливен срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/4539 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" . ОСЪЖДА "Д Еко продукт" ЕООД град Сливен да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2421 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Д. П., против решение № 75 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 248/2014 г. на Административен съд Сливен. С него по жалба на "Д. Еко продукт" ЕООД град Сливен е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/4539от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с което по отношение на оспорващия е отказано финансиране по СЕПП в размер на 4040,91 лв., по НР1 в размер на 747,51 лева и по СНДП в размер на 53,37 лева. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - "Д Еко продукт" ЕООД, чрез пълномощник адв. С. в представен отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба . Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/4539от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с което по отношение на оспорващия е отказано финансиране по СЕПП в размер на 4040,91 лв., по НР1 в размер на 747,51 лева и по СНДП в размер на 53,37 лева. С обжалваното решение № 75 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 248/2014 г. на Административен съд Сливен, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че в издаденото уведомително писмо никъде не е конкретизирано от цитираните законови основания за кое БЗС се отнасят, поради и което е невъзможно да се установи за кои площи кое обстоятелство по посочените точки е налице. Въз основа на тези изводи е приел, че липсват мотиви на акта под формата на фактически основания. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, но при липсата на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели. Издаденият административен акт е в противоречие и с нормата на чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009/ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен регламент № 726/2004 г., тъй като не е предприел изискваните по тези разпоредби други подходящи административни процедури, в т. ч. проверка на място, както и не е изискал от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Тъй като в случая е упражнил оперативна самостоятелност и е решил, че не е целесъобразно да прави проверка е следвало да посочи изрични мотиви защо не е предприета проверка на място. на следващо място първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено и при неправилно приложение на материалния закон. Посоченият като основание за постановения отказ текст на т. 6 от ал. 3 на чл. 43 от ЗПЗП е нов и е въведен с изменението на ЗПЗП, обнародвано в ДВ бр. 40 от 13.05.2014 г. и към момента на подаване на заявлението за финансово подпомагане тази норма не е била част от действащото право. Обстоятелството, че уведомителното писмо е издадено на 13.08.2014 г. не променя този факт, тъй като отказаното подпомагане е за стопанската 2013 г. Позоваването на материално- правна норма, която не е действала към момента на подаване на заявлението за подпомагане, както и на разпоредби на подзаконов нормативен акт, които противоречат на закон /чл. 16а - 16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г./ обуславят незаконосъобразността на процесния административен акт. Отделно от това при издаването на процесния акт административният орган е взел предвид резултати от извършени теренни проверки въпреки, че протоколи от такива не са посочени изрично в уведомителното писмо, нито са част от изпратената от органа преписка по издаването на акта. Такива проверки не са предвидени и в действащата нормативно уредба. По искане на страните съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. От заключението на вещото лице, прието от страните без оспорване е установено, че уведомителното писмо е правилно издадено по отношение на посочените в него парели, с изключение на парцели № 30990-2 1-1 и 30990-20-2-1. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони. Словесната и таблична част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни и фактически обоснования, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към администартивния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което и не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки и проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. На следващо място следва да бъде посочено, че предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/4539от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 На Комисията От 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В заявлението си за подпомагане с УИН: 20/230513/86446/09.05.2013 г. "Д. Екопродукт" ЕООД град Сливен е декларирал парцели по СЕПП, НР1 и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.

1

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от "Д. Екопродукт " ЕООД общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неправилно в този смисъл първоинстанционният съд е преценил, че административният орган е бил длъжен да извърши проверка на място, за да установи действителните площи. На следващо място неоснователни са изводите на съда, че Уведомителното писмо е издадено в противоречие с нормата на чл. 28 § 2 от Регламент 1122/2009/ЕО на комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен Регламент № 764/2004 г. Мотивите на административния съд са свързани с неизвършване от административния орган проверка на място, както и това че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място и не запознал с него земеделския производител. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. На последно място настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредба на т. 6 от ал. 3 на чл. 43 от ЗПЗП е нова и е въведена с изменението на ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. поради към датата на подаване на заявлението на "Д. Екопродукт " ЕООД за кампания 2013 г. - 09.05.2013 г., тази разпоредба не е била част от действащото право, но въпреки това съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП /в приложимата редакция - изм. ДВ,. бр. 85 от 27 октомври 2009 г./ Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане ако заявените площи не са в добро земеделско състояние. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. В настоящият случай "Д. Екопродукт " ЕООД е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС" с рег. № ЮО-09-2533/16.12.2013 г., за резултатите от което е уведомен с писмо № 70-3219/17.07.2014 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2013 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". Издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от "Д. Екопродукт " ЕООД в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган е отказал финансиране по схема за единно плащане на площ/СЕПП/ и по схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/, тъй като са недопустими за подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП /в приложимата редакция - изм. ДВ. бр. 85 от 27 Октомври 2009 г./, тъй като не са поддържани в добро земеделско състояние. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Денчев Екопродукт " ЕООД срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/4539от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" . При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8, във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Цитирани разпоредби

4