Решение № 10369 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2013 г.

Решение № 10369 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Петър Симеонов Милушев чрез процесуалните му представители адв. Даниел Григоров и адв. Христо Николов за отмяна на влязло в сила решение № 593 от 05.08.2011 г. по адм. дело № 79/2011 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 14255 от 14.11.2012 г. по адм. дело № 12951/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Областна дирекция на МВР София чрез упълномощения юрисконсулт В. Проданова изразява становище за неоснователността му. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С влязло в сила решение № 593 от 05.08.2011 г. по адм. дело № 79/2011 г. на Административен съд - София област е отхвърлена изцяло жалбата на Петър Симеонов Милушев срещу заповед № 128/12.01.2011 г. на Директора на ОД на МВР - София, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение с МВР е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В касационно производство, образувано по жалба на Петър Симеонов Милушев, с решение № 14255 от 14.11.2012 г. по адм. дело № 12951/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решението на Административен съд - София област. Видно от данните по делото, в искането за отмяна се посочва като правно основание за образуване на настоящото производство - чл. 239, т. 1 от АПК, а посочените от искателя фактически основания са: незаконосъобразност и необоснованост на влязлото в сила решение, не назначаване на съдебно-техническа експертиза по делото, поради което се счита, че релевантните за спора факти са останали неизяснени. Излагат се доводи, че неотчитането от съда на някои обстоятелства, а именно, че П. Милушев е действал като служител на МВР в условия на форсмажорни обстоятелства, че уволнението му, с оспорената пред съда заповед е поради неправилния управленски подход на началниците му, които обстоятелства не са отчетени от съда при постановяване на решението, която отмяна се иска. Искателят сочи, че нововъзникнало е обстоятелството "спонсорство", като счита, че спонсорски пари са използвани и отпускани за закупуване на резервни части, канцеларски материали и разервна техника. Сочейки тези фактически обстоятелства, искателят обобщава, че същите представляват нововъзникнали обстоятелства, "които биха били предмет на едно ново разглеждане на делото по същество" и с тези съображения иска отмяна от настоящата инстанция на влязлото в сила решение. Представен е и е приет като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 07.06.2013 г. за представени от адв. Николов като пълномощник на Петър Милушев за нуждите на разследване по досъдебно производство № 22/2011 г. по описа на ОСлС при СОП с описани фискални бонове и фактури, удостоверяващи направени разходи от П. Милушев, в качеството му на МОЛ - домакин при РПУ - Костинброд - ОД при МВР София, с довода, че този протокол е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че искането за отмяна на посоченото основание от АПК е неоснователно по следните съображения: Основанията за отмяна в отделните хипотези - от т. 1 до т. 6 на чл. 239 от АПК са визирани изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, каквото по същество е искането, тъй като отмяната е изключение от стабилитета на акта. За разлика от касационните основания, непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото съгласно чл. 239, т. 1 от АПК е основание за отмяна на влезлия в сила акт. Тя обаче не следва да е резултат от порочни действия на съда, каквито оплаквания се развиват в искането за отмяна, тъй като това е единствено основание за касационно обжалване на решението, която процесуална възможност в случая е изчерпана. Единствено основание за отмяна на посоченото правно основание са само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по далото при прилагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Цитираната правна норма определя не всички доказателства като нови, а само тези, които са писмени и установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните и тези основания следва да са налице кумулативно. Изчерпателността на визираната правна норма за всеки конкретен случай следва да се съпоставя с фактическите основания, изложени в искането на отмяна, но видно от данните по делото, към искането за отмяна не са представени конкретни писмени доказателства, съотносими към приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК. Не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК представеният по делото и приет като доказателство приемо-предавателен протокол от 07.06.2013 г. за представени от адв. Николов като пълномощник на Петър Милушев за нуждите на разследване по досъдебно производство № 22/2011 г. по описа на ОСлС при СОП с описани фискални бонове и фактури, удостоверяващи направени разходи от П. Милушев, в качеството му на МОЛ - домакин при РПУ-Костинброд - ОД при МВР София, тъй като това доказателство е по друго производство, за което няма твърдения че е приключило, а от друга страна протоколът няма характеристиките на писмено доказателство по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение в производството по оспорването на дисциплинарното уволнение на П. Милушев. Не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав