Решение № 15959 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2018 г.

Решение № 15959 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г. Чакър от [населено място] против решение № 836 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 3107/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № А-1553/05.10.2017 г. на кмета на община Асеновград в частта, създаваща задължение за премахване на незаконен строеж по отношение на наследниците на Д. Донков, както и в частта за премахване на незавършен строеж, и е отхвърлена жалбата на Г. Чакър против същата заповед в частта за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна тухлена жилищна сграда" в ПИ 00702.16.23, м. "Лаково", землище гр. Асеновград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна кмет на община Асеновград оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира решението за недопустимо по следните съображения: Оспорената заповед е за премахване на незаконен строеж, като изрично в разпоредителната част е посочено премахването да се извърши от наследниците на Д. Донков. По делото е установено, че имотът, в който са изградени строежите, предмет на оспорената заповед е собственост на В. Атанасова и Л. Мутафчиев, в качеството на наследници на Д. Донков. Именно това са лицата, посочени като адресати на заповедта, за които е създадено задължението да премахнат строежите за своя сметка, тъй като извършителят им е неизвестен. В случая жалбоподателката Г. Чакър обосновава правния си интерес да обжалва заповедта с твърдението, че е фактически собственик и владелец на имота и на строежите в него, но не е ангажирала никакви доказателства за тези си твърдения. Безспорно първата категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителят на строежа или неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта. В този смисъл, владелецът на строежа не разполага със самостоятелно право на жалба. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко го застрашава. Следователно оспорване от лице, което претендира права на собственост върху строежа е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Твърдението на дадено лице, че е собственик на строежа или на имота, в който се намира този строеж, както и твърдението, че е негов извършител, не обуславя само по себе си правния интерес на това лице да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. Тези твърдения следва да бъдат доказани посредством надлежните доказателствени средства. В конкретния случай, жалбоподателката не е посочила и не е представила каквито и да било доказателства, с които да се легитимира като собственик на строежите, респективно на имота, в който се намират, или като носител на ограничени вещни права върху същите. Като се е произнесъл по жалба на лице, което няма право на оспорване, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,