Решение № 532 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г.

Решение № 532 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Ц. И. О. и от служебния му защитник срещу решение № 155 от 7.VIII.2008 г. по внохд № 171/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.

В жалбата от подсъдимия се правят оплаквания за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване наложеното на О. наказание лишаване от свобода.

В жалбата от служебния защитник оплакването е за явна несправедливост на наказанието. Иска се изменяване на решението и намаляване срока на лишаване от свобода на 20 години.

В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат оплакването в жалбата от последния.

Гражданският ищец П. И. П. и повереникът му искат оставяне на въззивното решение, каквото е заключението и на представителя на Върховната касационна прокуратура.

Върховният касационен съд установи:

С първоинстанционната присъда - № 19 от 9.V.2008 г. по нохд № 81/2008 г. на Л. окръжен съд - Цв. Ив. О. е признат за виновен в това, че през нощта на 24 срещу 25. ХII.2007 г. в с. Р., Л. област, насилствено е отнел от 77-годишната Е. К. М. движими вещи за 50,30 лева, придружавайки грабежа с умишленото умъртвяване на М., за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 4 НК е осъден на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване със зачитане предварителния арест на О. от 28.ХII.2007 г. В полза на П. И. П. - пълнолетен низходящ на пострадалата М. присъдени 50 000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.

С обжалваното решение присъдата е потвърдена.

Жалбата от подсъдимия е отчасти основателна, макар и в нея да преобладават голословните твърдения.

Заявявайки в жалбата си, че "в разрез с императивните разпоредби гарантирани от законодателя, съдилищата като такива по установяване на фактите и обстоятелствата по делото са нарушили правото... (на подсъдимия) на справедлив процес, като не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина", че са игнорирани "доказателствен материал и доказателствени средства", О. не е подкрепил горните си твърдения с никакви доводи, за да се налага обсъждане и даване на отговор.

По-нататък О. твърди, че "никъде" не било "отбелязано" искането му за "петорна психично-психологична" медицинска експертиза. Не става ясно, кога подсъдимият е правил такова искане-дали при досъдебното или съдебно разследване - но и без тази неяснота твърдението му не би могло да се коментира в настоящото производство, след като се отнася до обстоятелства, неизтъквани при първо- и второинстанционното разглеждане на делото и, следователно, неизвестни досега на съда.

Не може да бъде споделено и разбирането на подсъдимия, че "липсват мотиви към първоинстанционната присъда", че последните били "буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт" и че от тях не ставало ясно, "върху какви обстоятелства и факти съдът е формирал извода за виновно поведение" на О. Действително от с. 12, абз. посл. до посл. абз. на с.14 (съответно л. 64 и 65 от първ. д.), мотивите към първоинстанционната присъда почти дословно предават съдържащото се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пропуска се обаче споменаването от жалбоподателя О. на следващия върху 3 страници, от 15 до 17, анализ на доказателствените средства, източник на приетите за установени факти, прочитът на които би могъл да осветли подсъдимия, "върху какви обстоятелства и факти" е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен.

По вид наказанието е определено не заради принадлежността на подсъдимия към циганския етнос, или за да се "оправят статистики" на Л. окръжен съд - и двете се твърдят от О. в жалбата му - а защото престъплението, само по себе си изключително тежко, което се илюстрира и с предвидените при извършването му санкции, е придружено още с бруталното изнасилване на поставената от подсъдимия в безпомощно състояние възрастна жена, както и с причиняването на смъртта й по жесток и мъчителен за нея начин. Последните три обстоятелства, всяко от които осъществява по-тежко наказуем състав на тежко умишлено престъпление, не са елемент от състава на чл. 199, ал. 2, т. 2 НК и съществено отегчават отговорността на О.

Независимо от казаното, обаче, наказанието на подсъдимия ще следва да се намали при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, но не защото са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като последица от отстраняването в тази инстанция на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение.

В първото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 9.V.2008 г., служебният защитник на О. е заявил, че неговият клиент "желае" провеждането на съкратено съдебно следствие като " признава изцяло фактите в обвинителния акт", съгласен е "да не се събират доказателства" за тези факти и е наясно с "правата и възможностите (си) при разглеждане на делото по този и по общия ред". Съдът е отхвърлил искането без да изложи мотиви за това и, противно на декларираното в съответното определение, въпреки наличието на предпоставките по чл. 372, ал. 4 НПК:

• обяснения на О., дадени при досъдебното разследване пред съдия и съдържащи признания за целта, поради която е проникнал в дома на пострадалата Е. Кр. М. и е сломил съпротивата й, за броя, насочеността и силата на ударите, довели до причиняването на М. на несъвместими с живота й увреждания, за последващото нанасянето на ударите съвкупление с безпомощната вече възрастна жена;

• подкрепящите самопризнанията на О. резултати от огледа и аутопсията на трупа на пострадалата (л. 53 - 60 от сл. д.), ДНК анализа на иззетите от трупа вагинален и анален секрет (л. 75 - 79 от сл. д.), заключението от изследваните веществени доказателства, предмет на експертиза № 5 (л. 82 - 87 от сл. д.).

До изменението на чл. 370 НПК с добавянето към него на новата ал. 2 (ДВ, бр. 109 от 23.ХII.2008 г.) беше спорно, дали съдът е длъжен или не да уважава направено от подсъдимия искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, макар предпоставките за това да са налице, поради което и поради съществуващите по този въпрос различни мнения (и решения), нито първоинстанционния, нито въззивния съд (решението на последния е от 7.VIII.2008 г.) могат да бъдат упреквани в допускането на безсъмнено процесуално нарушение. Изменяването на въззивното решение с намаляване наложеното на подсъдимия о. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се налага с оглед сега съществуващото правило на чл. 370, ал. 2 НПК, приложимо от влизането му в сила- чл. 3 НПК. Най-лекото, предвидено в специалната материалноправна норма наказание за извършеното от О. престъпление, е 15 години лишаване от свобода. Съобразяването с всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му, при подчертаното присъствие на отегчаващите отговорността на дееца такива, обосновават преминаване под минимума с не повече от 1 месец, с което да се изпълни и поставеното в чл. 373, ал. 2 НПК изискване, и да се отдаде дължимото както за извършеното тежко умишлено престъпление, така и за съпътстващото го, макар и несъставомерно, но изключително укоримо от гледна точка на морала и общочовешките ценности поведение на подсъдимия. Първоначалният режим на изтърпяване следва да е този по чл. 48, б. "а" ЗИН.

Ръководен от дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, ВКС в състав от трето наказателно отделение