Решение № 3314 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2013 г.

Решение № 3314 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Симитли против решение № 760 от 09.05.2013 г., постановено по адм. д. № 65 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Стефан Матов - 34 - Радка Матова" гр. Симитли не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил мълчалив отказ на кмета на община Симитли по заявление № 9-00-1877/27.12.2012 г. на ЕТ "Стефан Матов - 34 - Радка Матова" гр. Симитли за издаване на разрешително за удължено работно време на търговски обект за производсто и реализация на закуск и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.. съдът е посочил, че административният орган - кмет на общината е сезиран с искане за издаване на разрешително за удължено работно време на търговския обект, стопанисван от търговеца, което представлява искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видно от представената административна преписка кметът на общината не се е произнесъл по подаденото заявление в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Според съда правната регламентация на произнасянето от кмета на общината се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1, б. "в" от Наредба № 1 на ОбС - С., съгласно която Кметът е компетентен да се произнесе по искането. В случая административният орган не се е произнесъл по направеното пред него от жалбоподателя искане за издаване на разрешение за удължено работно време, въпреки че е задължен да направи това в 14 - дневен срок от постъпване на заявлението като издаде искания акт или откаже да направи това. Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. и е в противоречие със закона. След като е сезиран със заявление по реда на Наредба № 1 на ОбС - Симитли административният орган дължи произнасяне по направеното искане, като в случай, че прецени, че изискванията на закона са изпълнени следва да издаде исканото разрешение, а ако съобрази, че не са налице условията на закона да откаже да удовлетвори искането с изричен акт, като изложи мотиви, обосноваващи отказа. В случая с оглед характера на нормативната уредба съображенията на органа да откаже или да издаде разрешение не могат да се предполагат, поради което не може да се направи извод за съответствието на оспорения административен акт със закона. Решението на административния съд е неправилно поради нарушене на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е извършил преценка, че оспореният административен акт, който в случай е мълчалив отказ на кмета на община Симитли да издаде разрешение за удължено работно време на заявителя по заявление № 9-00-1877/27.12.2012 г., само поради факта, че не представлява изричен такъв и не съдържа мотиви, е незаконосъобразен. Видно от мотивите на съдебното решение материалноправният режим на възможността да се разреши удължено работно време на територията на община Симитли, е уреден в Наредба № 1 на ОбС - Симитли. Това е подзаконов нормативен акт и вероятно/същият акт не е приобщен по делото/ съдържа единствено материалноправни норми. Дори цитираната наредба да съдържа и процесуални норми, с които императивно да задължава кмета на общината да се произнесе с изричен акт, то те биха били в противоречие с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Кодексът приравнява мълчаливия отказ на изричния такъв /чл. 149 АПК/, създавайки законова фикция, че мълчанието на органа е акт, презюмирайки, че този акт е отрицателен за заявителя, т. е. е отказ по заявлението. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето в предвид от законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричният отказ с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 от АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия. В настоящия случай съдът е извършил проверка за законосъобразността само относно изискванията за наличие на мотиви и форма, които априори не могат да бъдат спазени при мълчаливия отказ. Както се посочи самият кодекс предпоставя възможността изискванията за форма и мотиви при мълчаливия отказ да бъдат нарушени. Неправилна е и преценката на съда, че нарушението на изискването за мотивирано изрично произнасяне сочи на незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради това че приложимия нормативен акт - Наредба № 1 на ОбНС Симитли изрично изисква такова от административния орган. В законодателството съществуват случаи, когато законът изрично изисква административния орган да се произнесе с мотивирано решение /такъв пример е Законът за достъп до обществена информация/. За да се преодолее законовата фикция по чл. 58, ал. 1 от АПК и за да се счете, че мълчанието на органа само по себе си е нарушение на закона, това следва да е предвидено в нормативен акт, който по юридическа сила е равен на АПК, т. е. следва да е предвидено в закон. От друга страна тази законова норма следва да се съотнася с нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК като специална към обща, за да може да дерогира приложението на общата законова норма. В конкретния случай съдът се е позовал на норма на подзаконов нормативен акт, която не може да дерогира приложението на разпоредбите на АПК. По тази причина съдът е следвало да извърши преценка на оспорения мълчалив отказ за законосъобразност на всички останали основания по чл. 146 от АПК, какквото е изискването на чл. 168 от АПК. Това по делото обаче не е сторено, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид същественото нарушение на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд