Решение № 2744 от 15.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Пловдив, чрез юрисконсулт А. Талева против решение 534/28.03.2022 г., постановено по адм. дело 3328/2021 г. на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на съда да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение Еврохоспитал Пловдив ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение 534/28.03.2022 г., постановено по адм. дело 3328/2021 г., Административен съд Пловдив е отменил заповед за налагане на санкции РД-26-01-1218/14.12.2021 г. на директора на РЗОК Пловдив, с която на УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД, като изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки по договор, сключен с НЗОК, са наложени санкции финансова неустойка, всички на основание чл.416, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 г., в общ размер на 3200,00 лева. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби - основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че директорът на РЗОК Пловдив е наредил със заповед РД-25-1859/12.11.2021 г., да бъде извършена тематична самостоятелна проверка на УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД по изпълнение на индивидуален договор 163173/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ /БП/ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК. Обхватът на проверката е бил за м. май и м. юни 2021 г. за оказване на болнична помощ по КП, в съответствие с общите и специалните условия на Национален рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ 2020-2022 г. и Приложение 17, Приложение 18 и Приложение 19 към него. В резултат на това е бил съставен протокол РД-25-1859-1/02.12.2021 г., Били са констатирани нарушения по четири точки, а именно ИЗ 13447/2021 г., ИЗ 13520/2021 г,. ИЗ 13584/2021 г. и ИЗ 13814/2021 г. Административният орган е квалифицирал по чл.292, т.10 и т.11, вр. с чл.294, ал.2, т.1 от НРД за МД 2020-2022 г., чл.293, ал.3, т.3 от НРД за МД 2020-2022 г., както и по чл.385, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. Общо осем нарушения са били обективирани по КП 189 и КП 217.1. Въз основа на връчения на лечебното заведение протокол и след изтичане на срока за подаване на възражение, директорът на РЗОК Пловдив е издал обжалваната пред Административен съд - Пловдив заповед за налагане на санкции под формата на финансова неустойка. По т. 1 от заповедта е било отразено, че по ИЗ 13447/2021 г., за периода от 27.04.2021 г. до 20.05.2021 г. по КП 189 в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, липсват данни от клиничния преглед и не е положено име и подпис на анестезиолога, който го е извършил. Било е отразено, че нарушението е за втори път по изпълнение на индивидуалния договор. По т. 2 от процесната заповед било отразено, че по ИЗ 13520/2021 г. по КП 189 е отразено наличието на придружаващи заболявания, но в издадената при дехоспитализацията епикриза са липсвали описани такива с наименование и код по МКБ10. Отново е посочена повторност на нарушенията. По т.3 е било отразено, че при проверката на ИЗ 13584/2021 г. по КП 271.1 също е бил приложен документ 2 Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка с отразени придружаващи заболявания на пациента и в издадената при дехоспитализацията болнична епикриза са липсвали описаните придружаващи заболявания с наименование и код по МКБ 10. По т.4 за ИЗ 13814 по КП 271.1 отново в документ 2 Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка по въпросника са отразени придружаващи заболявания на пациента, но и тук в титулната страница на ИЗ в документа Направление за хоспитализация и по епикризата на пациента е липсвало отразяване на придружаващите му заболявания. По време на болничния престой на 17.05.2021 г. на пациента е била извършена оперативна процедура, документирана в изготвен оперативен протокол, в който обаче не е бил попълнен задължителен реквизит - подписи на оператор и консултант, извършили операцията. Предвид приетото от административния орган, нарушенията са били квалифицирани по чл.293, ал.3, т.3 от НРД за МД 2020-2022 г., по чл.385, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., както и по чл.292, т.10 и т.11 от НРД за МД 2020-2022 г., вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Те са приети за извършени повторно, като в тази насока като мотив било изложено обстоятелството на наличната влязла в сила заповед за налагане на санкции от 23.11.2021 г. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт не е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд не е кредитирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд следва надлежно и аргументирано да обсъди и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като провери законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съгласно § 1, т. 3 от НРД за МД 2020 2022 г. повторно нарушение е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. От представените доказателства по делото е видно, че е имало влязла в сила заповед РД-26-01-1056/23.11.2021 г. за първо нарушение. При тълкуване на относимата материалноправна разпоредба за настоящия спор следва да се има предвид момента на налагането и влизането в сила на заповедта за първото нарушение, а не момента на установяване на същото. Влезлият в сила административен акт се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила. Правните последици на влезлия в сила административен акт имат действие към всички субекти, засегнати от него. Обжалваната заповед РД-26-01-1218/14.12.2021 г. е била издадена в същата календарна година, което е законовото изискване, за да се приеме, че описаните нарушения са в условията на повторност. По горните съображения настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед на директора на РЗОК Пловдив е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Еврохоспитал Пловдив ООД, следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за заплащане разноски за двете съдебни инстанции, които на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, Върховният административен съд определя в размер на по 240,00/двеста и четиридесет /лева за всяка инстанция или общ размер възлизащ на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,