Решение № 10364 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2012 г.

Решение № 10364 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД, със седалище в с. Езерово, обл. Варна, представлявано от Камен Бошнаков и Иржи Прохазка, подадена чрез упълномощен адв. Милкова, против решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. относно утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика", считано от 1.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по точка I. 4., с която е утвърдена цена за енергия без ДДС, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик в размери: цена за енергия - 92,58 лв./МВтч; цена за разполагаемост - 8,69 лв./МВтч. С жалбата и в съдебно заседание се релевират възражения за незаконосъобразност на процесната част от решението, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, немотивираност и противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, както и с целта на закона. Жалбоподателят излага подробни доводи за отмяна на оспореното решение в атакуваната му част и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за определяне на по-висока цена за енергията на "ТЕЦ Варна" ЕАД за посочения период, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Славов, който пледира за отхвърлянето й, тъй като ДКЕВР не е длъжна да възприеме заявените параметри на ценообразуващите показатели от страна на жалбоподателя, а да ги обсъди съобразно налична информация, събрана в административното производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата, защото решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила от орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, имащ правомощие да регулира цените, по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители, като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на "ТЕЦ Варна" ЕАД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от адресат на процесния акт в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР е утвърдила цени в сектор "Електроенергетика", считано от 1.07.2012 г., като в атакуваната от жалбоподателя част по точка I. 4. е утвърдила цена за енергия без ДДС, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер, както следва:

• цена за енергия - 92,58 лв./МВтч;

• цена за разполагаемост - 8,69 лв./МВтч, при следните ценообразуващи елементи:

Регулаторна база на активите - 203 998 хил. лв.;

Норма на възвръщаемост на капитала - 7,00%;

Необходими годишни приходи - 113 623 хил. лв.;

Прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период - 1 113 612 МВтч;

Прогнозна разполагаемост за регулаторния период - 1 211 106 МВтч.

Към настоящия момент процесното решение е изменено с решение № Ц-13 от 5.03.2013 г. на ДКЕВР, поправено с решение № Ц-14 от 14.03.2013 г. на ДКЕВР, като съдът констатира, че измененията и поправките не касаят оспорената част - т. I. 4. от решение № Ц-17 от 28.06.2012 г.

Страните не спорят помежду си относно следните правнорелевантни факти и обстоятелства: Административното производството пред Комисията е образувано по множество заявления, като относно оспорената част е започнало по заявление с вх. № Е-13-15-6/02.04.2012 г. за утвърждаване на цена за енергия, подадено от ТЕЦ "Варна" ЕАД, по което е образувана в ДКЕВР преписка № ПЦ-21/2012 г. По всички постъпили заявления и образувани преписки е изготвен Доклад за утвърждаване на цени № Е-ДК-336/22.05.2012 г. в сектор "Електроенергетика", приет по реда на чл. 30 от НРЦЕЕ от Комисията на закрито заседание на 23.05.2012 г. На 01.06.2012 г. е проведено открито заседание за обсъждане на доклада, в което са участвали представителите на всички заявители, включително ТЕЦ "Варна" ЕАД, след което на 07.06.2012 г. е проведено закрито заседание на основание чл. 31 от НРЦЕЕ, когато е приет проект на решение и е взето решение за провеждане на обществено обсъждане съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗЕ, насрочено за 12.06.2012 г. На 11.06.2012 г. е проведено заседание на Консултативния съвет към ДКЕВР, сформиран със Заповед № З-Е-5/25.01.2011 г., изменена със Заповед № З-Е-92/20.06.2011 г., за обсъждане на цените на електрическата енергия. На общественото обсъждане, проведено на 12.06.2012 г., са участвали представители на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм към Народното събрание, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Асоциацията на топлофикационните дружества и Асоциация на търговците на електрическа енергия в България. След проведената процедура по обсъждане на цените на електрическата енергия, в законоустановения срок са постъпили възражения и допълнителни данни от енергийните дружества, като от страна на дружеството - жалбоподател е постъпило Становище вх. № Е-13-15-8/18.06.2012 г. От текста на приложеното към преписката извлечение от Протокол № 101/28.06.2012 г. е видно, че ДКЕВР е провела заседание за приемане на решение за утвърждаване на процесните цени, което е обективирано в обжалваното решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. С Протокол № 112/09.07.2012 г. Комисията е приела Мотиви към горепосоченото решение. С писмо от 02.07.2012 г. обжалваното решение е изпратено на всеки от адресатите на акта.

При така изяснената фактическа обстановка решаващият съдебен състав счита, че решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР, регламентирани в чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и е постановено в предвидената от закона писмена форма, като съдържанието му съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 32, ал. 2 от НРЦЕЕ. Съдът счита, че оплакванията за липса на мотиви са неоснователни, защото от текста на процесното решение и от приложените към преписката Мотиви е видно, че то съдържа, както правни, така и фактически основания за издаване. Като правни основания са посочени нормите на чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2б, чл. 6, чл. 9, чл. 15а, чл. 16, ал. 2, чл. 19, чл. 21, чл. 21а и чл. 23 от НРЦЕЕ, Указания за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение № 13 от 30.01.2012 г. по т. 18 на ДКЕВР, Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост", приети с протоколно решение № 15 от

09.02.2012 г. на ДКЕВР, Указания на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период и Указания на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия, по които крайните снабдители продават електрическа енергия при регулиране чрез метода "горна граница на приходи", приети с протоколно решение на ДКЕВР № 94 от 25.06.2010 г. и решение на ДКЕВР по т. 6 от Протокол № 70 от 14.05.2012 г. и Правила за търговия с електрическа енергия, приети с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г., т. 5 (обн., ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., в сила от 01.07.2011 г.). Фактическите основания за постановяване на процесното решение се съдържат представените с преписката и неоспорени при приемането им като доказателство подробни Мотиви, приети от ДКЕВР с Протокол № 112/09.07.2012 г., представляващи неразделна част от обжалваното решение. Освен в приложените Мотиви фактическите основания се съдържат и в съпровождащите решението документи - доклад, указания, протоколни решения, от които се установява, че са обсъдени възраженията на дружеството - жалбоподател, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на спорните цени. В случая ДКЕВР е процедирала съобразно разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от НРЦЕЕ, според които по преписки, представляващи фактическа и правна сложност мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната му част не страда от пороци - отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът преценява като неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на административнопроизводствените правила. ДКЕВР е специализиран държавен орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, поради което разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, съобразно правилата на Раздел IV "Ценово регулиране" от Глава трета на ЗЕ и НРЦЕЕ. Съдът констатира, че в конкретния случай визираната специална процедура в чл. 27 - чл. 32 от приложимата наредба е изпълнена. Както бе отразено по-горе жалбоподателят е подал заявление по реда на чл. 27 от НРЦЕЕ до ДКЕВР за утвърждаване на цените, като е представил необходимата информация и приложения, предвидени в наредбата. Съобразно текста на чл. 30 от НРЦЕЕ, ДКЕВР е приела доклада на работната група и е насрочила дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад и за представяне на възражения от страна на енергийното предприятие, на което открито заседание комисията е обсъдила доклада със заявителя. Обжалваното решение на регулаторния орган е прието след обсъждане на заявлението и преценка на възражението на дружеството на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя. При тези данни решаващият съдебен състав счита, че е спазен регламентирания в НРЦЕЕ специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е надлежна проверка по подаденото заявление, заявителят е запознат с доклада от проверката, уведомен е и е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението, проведено е обществено обсъждане на предложения от комисията проект на решение, по който дружеството е депозирало писмено възражение. ДКЕВР подробно се е мотивирала защо не приема за обосновани някои от заявените разходи при утвърждаване на цената за електрическа енергия, аргументирайки се с принципите, предвидени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ за постигане целта на енергийното регулиране, заложена в чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - осигуряване баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Обстоятелството, че Комисията не е възпроизвела в решението си заявените от жалбоподателя разходи и претендирани цени не означава, че ДКЕВР е нарушила административнопроизводствените правила, защото от анализа на приложимите норми се налага изводът, че Комисията не е длъжна да приеме безкритично и да утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия, тъй като приемането на обратното би обезсмислило регулаторните функции на административния орган.

Относно релевираните с жалбата оплаквания за противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от ДКЕВР, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Според съда утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, защото се основават на обективни критерии и са определени съобразно предварително зададени и обявени изисквания. В изпълнение на нормите на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦЕЕ, Комисията определя цените по предварително утвърдени указания, съдържащи необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на Комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Като специализиран регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените, прилагайки единни критерии и методика и съобразявайки се с нормативните изисквания, като вземе предвид съдържащата се в заявленията на дружествата информация. В настоящата хипотеза тези условия са изпълнени, тъй като цените са формирани след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Комисията е утвърдила ценообразуващите елементи, които счита за икономически обосновани, поради което са спазени и принципите, регламентирани в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Безспорно е установено, че между "ТЕЦ Варна ЕАД" и "НЕК" ЕАД е сключен договор № ИД-988 от 29.08.2006 г. за предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги във връзка, с който се утвърждават поотделно цена за разполагаемост и цена на електрическа енергия. Утвърдената цена за разполагаемост е за петгодишен регулаторен период, която периодично се изменя съобразно Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества. Цената за разполагаемост е утвърдена с решение Ц-018/28.09.2006 г., считано от 06.10.2006 г. С последващи решения на ДКЕВР цената е коригирана с индекс на инфлация, коефициент за подобряване на ефективността, възвращаемост на нововъведени активи (извършени инвестиции) и разходи за амортизация на тези инвестиции. Оспорените от жалбоподателя цени са определени на заседанието, проведено на 28.06.2012 г., с което ДКЕВР е разгледала преписка № ПЦ-21/2012 г., образувана по заявление с вх. № Е-13-15-6/02.04.2012 г. за утвърждаване на цена за енергия, подадено от ТЕЦ "Варна" ЕАД. Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ДКЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, като на регулиране от Комисията подлежат цените: 1./ по които производителите в рамките на определената им от комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ продават електрическа енергия на обществения доставчик или крайния снабдител; 2./ по които общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители, на потребители, присъединени към преносната мрежа и на разпределителното предприятие за покриване на технологичните разходи по преноса; 3./ по които общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ електрическа енергия; 4./ по които крайните снабдители продават електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв.; 5./ за пренос на електрическа енергия през съответните преносни и/или разпределителни мрежи; 6./ за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. В съответствие с § 2 във връзка с § 4 от ПЗР на НРЦЕЕ при утвърждаване на цените на енергийните предприятия, получили лицензия за производство на електрическа енергия, за пренос на електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия и за управление на електроенергийната система, ДКЕВР прилага метода на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" и съобразно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ при прилагането на този метод цените се формират въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества, за съответен регулаторен период. По силата на чл. 3, ал. 2 от НРЦЕЕ Комисията наблюдава текущо фактическите стойности на необходимите приходи на енергийните предприятия и техните компоненти, като при констатиране на съществени отклонения между одобрените и действителните разходи и/или възвръщаемост, по своя инициатива или по заявление на енергийното предприятие извършва следващ регулаторен преглед, съответно утвърждава нови цени. Със заявлението на жалбоподателя вх. № Е-13-15-6/02.04.2012 г. са предложени за утвърждаване от ДКЕВР: цена за енергия - 101,82 лв./МВтч, без

ДДС и цена за разполагаема мощност - 10,12 лв./МВтч, без ДДС. С писмо с вх. № Е-13-15-8/18.06.2012 г. "ТЕЦ Варна" ЕАД е внесло становище относно проект на решение за утвърждаване на цени на електрическата енергия в сектор "Електроенергетика", с което относно цената за разполагаемост дружеството е възразило, че при така предложеното от Комисията намаление на средногодишната разполагаема мощност от 7 112 384 МВтч на 1 219 728 МВтч, се предполага непрекъснатата работа на един блок, в резултат на което няма бъдат реализирани необходимите приходи, които да покрият съществуващите условно-постоянни разходи на централата, в това число разходи за възнаграждения на персонала, застраховки, местни данъци и такси, охрана, одиторски и други разходи. Според жалбоподателя приходите от работа на централата само с един блок няма да покрият капиталовите разходи за амортизация на съоръженията, поради което "ТЕЦ Варна" ЕАД няма да разполага със средства за възпроизводство и поддръжка на съоръженията. Дружеството е релевирало твърдение за допусната грешка при определянето на цената за разполагаема мощност, при класифицирането на разходите на централата за покупка на електрическа енергия за общостанционните съоръжения, за административните сгради и за необходимите работещи съоръжения на блоковете в резерв или в ремонт. Освен това по отношение закупуването от "НЕК" ЕАД, след извършена промяна на местата на измерване на количества електрическа енергия за поддържане на съоръженията на блокове в студен резерв жалбоподателят е посочил, че за съоръженията на работещ блок електроенергията се подава от трансформатора за собствени нужди на блока, а електроенергията за необходимите от технологична гледна точка работещи съоръжения на блоковете в студен резерв се подава от резервните трансформатори при закупувана електрическа енергия. С оглед на това "ТЕЦ Варна" ЕАД е настояло, че прогнозираната от него електроенергия за блоковете в студен резерв за регулаторния ценови период, на стойност 3 301 хил. лв., следва да бъде отчетена и призната като разход в условно постоянните разходи, респективно в цената за разполагаемост на дружеството, в резултат на което предлага на Комисията да утвърди цена за разполагаема мощност не по-ниска от 12.48 лв./МВтч. Позовавайки се на променените икономически условия за производство на енергия и изискванията за нови инвестиции, дружеството е претендирало нормата на възвръщаемост да бъде запазена в размер на 9%, в съответствие с решението на комисията от 01.12.2011 г. От текста на приложените към преписката Мотиви и от останалите, съдържащи се в преписката документи е видно, че конкретните цени на производителите са изчислени от ДКЕВР въз основа на техните заявления след прецизен анализ на всички ценообразуващи елементи. Съдът счита, че Комисията правилно е преценила, че разполагаемостта извън квотата за регулирания пазар е предназначена за сключване на договори за предоставяне на студен резерв със системния оператор по регулирана цена, както и за продажба на електрическа енергия на свободния пазар. По отношение на признаването на прогнозирания от "ТЕЦ Варна" ЕАД разход за електрическа енергия за блоковете в студен резерв в обема на условно постоянните разходи, съответно в цената за разполагаемост на дружеството, Комисията е счела възражението за неоснователно, като е изложила обосновани аргументи в следния смисъл: Дружеството не е прогнозирало и обосновало, включително на договорна основа, количествата студен резерв, които ще бъдат предоставени на електроенергийния системен оператор в рамките на ценовия период и блоковете за студен резерв - непосочени конкретно, не са предназначени само за поддържането им в студен резерв. Ако се включи прогнозирания от дружеството разход в обема на условно постоянните разходи, при активиране на производството на блокове в студен резерв от страна на електроенергийния системен оператор, чрез цената за разполагаемост, дружеството би получило като допълнителен приход част от прогнозирания в тази цена разход, понеже в становището на дружеството е посочено, че за съоръженията на работещ блок електрическата енергия за собствени нужди се подава от трансформатора за собствени нужди на блока и се отчита от средството за измерване като собствени нужди за производството. ДКЕВР е отчела факта, че за разлика от представеното в заявлението си за утвърждаване на цени за електрическа енергия и разполагаемост, "ТЕЦ Варна" ЕАД е заявило в становището си, че блокове № 1, № 2 и № 3 няма да се експлоатират независимо от предоставената дерогация за тях до 31.12.2015 г., което прави некоректен предложеният прогнозиран от дружеството разход за електрическа енергия за блоковете в студен резерв в обема на условно постоянните разходи. При това положение ДКЕВР е приела, че е коректно включването на този разход в обема на променливите разходи, съответно в цената за електрическа енергия. Освен това, Комисията правилно е счела за икономически обосновано да бъде намалена действащата норма на възвращаемост на капитала, преди данъчно облагане от 9% на 7% при отчитане на изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, както и специфичните условия на работа на дружеството, макроикономическата среда и реалните условия на пазара.

Относно цената за енергия ДКЕВР е осъществила следните корекции: поради установена "техническа грешка" в Справка № 1А (Горива на "ТЕЦ Варна" ЕАД за периода 2011 г. - 2012 г.) е извършена корекция по калоричност и количества на наличните и доставени на склад към 01.07.2012 г. въглища, като среднопретеглени стойности. Цената на въглищата е формирана на база прогнозираната от дружеството наличност въглища на склад към 01.07.2012 г. и коригираният разход за тях. Прогнозният разход за бъдещи доставки е определен на база действащи и прогнозни цени на международните пазари при прогнози за изменението на цените на висококалоричните въглища до края на регулаторния период, съгласно прогнозите на Голямата северозападна европейска борса ARA (Амстердам, Ротердам, Антверпен) на Platts. Комисията е съобразила представеното от дружеството и прието от комисията голямо налично количество въглища към 1.07.2012 г. на сравнително висока цена, спрямо текущите цени към настоящия момент. Коригиран е специфичният разход на условно гориво, както и разходите за закупуване на СО2 емисии, съгласно утвърдена от ДКЕВР цена за СО2 квоти. Коригирани са променливите разходи за разпалващо гориво - мазут, според броя на пусканията и спиранията на блоковете, както и необосновани разходи за консумативи. Цените на електрическата енергия след направените корекции са следните: цена за електрическа енергия - 92,58 лв./МВтч, без ДДС; цена за разполагаемост - 8,69 лв./МВтч, без ДДС; при необходими годишни приходи - 113 623 хил. лв.

Изложените по-горе правнорелевантни факти и събраните по делото доказателствата, включително и приетата съдебно-икономическа експертиза не опровергават законосъобразността на определените от страна на ДКЕВР цени. От съществено значение в случая е обобщението, което изслушаният по делото експерт е направил в края на експертизата, че при извършване на изчисленията, вещото лице не разполага с цялата информация, която има ДКЕВР за дейностите по веригата производство - пренос - разпределение - снабдяване и по тази причина, в експертизата не може да се направи преценка за видовете разходи и техните икономически обосновани нива. При произнасяне относно формираните от Комисията цени следва да се има предвид категорично изразеното становище от вещото лице, че определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала, в случая от 7 %, в условията на икономическа криза в световен мащаб се преценява като обоснована и отразяваща интересите, както на жалбоподателя, така и интересите на потребителя. За съда са от значение и уточненията, направени от в. л. В. Попова в съдебно заседание при приемане на експертизата, според която няма вид разходи и група разходи, които да не са били разгледани и да не са били признати от ДКЕВР в някакъв размер при определяне на двете спорни цени. Оттук настоящият съдебен състав извежда извод, че при издаване на обжалваното решение в оспорената му част не са допуснати противоречия с императивни материалноправни норми и Комисията е действала законосъобразно в рамките на оперативната самостоятелност, който ЗЕ й е предоставил като специализиран регулаторен орган. Формираните от ДКЕВР цени са утвърдени при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на Комисията и в изпълнение на задължението за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на специалния приложим закон, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическата и топлинна енергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар, от което следва, че доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни.

По изложените съображения съдът счита, че при постановяване на процесното решение в оспорената му част не са осъществени инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените в съдебното производството разноски. Процесуалният представител на ДКЕВР претендира разноски с приложен списък за тях в размер на 1000 лв. - адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че за доказване действителния размер на разноските е приложен Договор за правна защита и съдействие относно девет броя съдебни дела и платежен банков документ с отразена внесена сума 9000 лв., поради което решаващият съдебен състав счита, че по настоящото дело реално заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 1000 лв., който размер е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на спора.

На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, Върховният административен съд, четвърто отделение,