Решение № 4674 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 299/2009 г.

Решение № 4674 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 299/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Даниал Махмуд Азиз против решение № 13442 от 8.12.2008 година по адм. дело № 7843/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 199 от 7.05.2008 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че лицето е напуснало страната си по произход по причини от личен характер и на второ място не е установило персонално влияние на вътрешния въоръжен конфликт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 87 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. Образувано е по жалба от Даниал Махмуд Азиз против решение № 199 от 7.05.2008 година на председателя на ДАБ при МС. С него е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Възраженията са насочени основно към незаконосъобразност на административния акт в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Жалбоподателят се е позовал на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с наличието на въоръжен конфликт в Ирак. Твърдял е и допуснати нарушения на процесуалните правила. От писмените доказателства по приложената административна преписка, в това число и протоколите от проведените интервюта е установено, че Даниал Махмуд Азиз е заявил, като причина за напускането на Ирак обстоятелството, че не е можел официално да се ожени за момичето, което искал. Не се е позовал на преследване и опасение за сигурността си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Поради това компетентният орган е счел, че не са налице законовите основание по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. В оспореното решение председателят на държавната агенция е обсъдил и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За целта е анализирал приложеното становище на Министерство на външните работи, установяващо обстановката в страната. Тя е определена, като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствана с тежко икономическо и социално положение и значително чуждестранно военно присъствие. Въз основа на това е счел за установено наличието на предпоставките в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На тази обща ситуация за страната обаче е направил вътрешно разграничение на обстановката в района, който е напуснат от жалбоподателя. От данните при интервютата е изяснено, че това е Северен Ирак - Автономен район Кюрдистан, където се намира и провинция Сюлеймания. Крайният извод, който е направен е, че там положението е коренно различно, поради което на лицето е отказано предоставяне по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на хуманитарен статут. При така установените данни, съдът е анализирал само обстоятелствата във връзка с предоставянето на статут на бежанец и е счел, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение предоставянето на хуманитарен статут обаче е приел, че причини за напускане на страната са влошени лични взаимоотношения между жалбоподателя и трети лица, които не попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На следващо място се е позовал и на факта, че жалбоподателят не е заявил да се чувства застрашен или засегнат от обстановката в Ирак. Поради това е счел за неотносими към конкретния спор възраженията в жалбата за наличие на основанията по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и въобще не ги е обсъдил. Позовал се е на липса и на условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореният административен акт съдържа две групи съображения: първата е за липса на законовите изисквания за предоставяне на бежански статут. Втората и по-съществената е относно предоставянето на хуманитарен статут. Именно в тази връзка са приложени по преписката писмени доказателства, касаещи обстановката в страната: становище на МВнР относно Международноправната дефиниция на понятието вътрешен и международен въоръжен конфликт, приложено към Ирак. Особено важна част от него с оглед съществуващата алтернатива за вътрешно разселване е информацията в точка трета за степента и диференциацията на риска в селските райони, по-големите градове на страната и отделните провинции. Приложена е и справка от ДАБ, отдел "Специализирана информация" от 19.12.2007 година. Съдът обаче в решението си изобщо не ги е обсъждал и е правил изводите си само и единствено на базата на личната бежанска история, изложена от жалбоподателя при интервютата. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В настоящото производство е представено решение от 17.02.2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване. В него е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Както се сочи в решение № 4291 от 1.04.2009 година по адм. дело № 300/2009 година на Върховния административен съд, първа колегия принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия