Решение № 3219 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2016 г.

Решение № 3219 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2016 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от "Совата - 2004" ЕООД със седалище гр. Свищов срещу решение № 147 от 11.05.2016 г. по адм. д. № 829/2014 г. на Административен съд – гр. Велико Търново, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата на "Совата - 2004" ЕООД против Заповед № 1172 – РД – 01 – 03 от 6.10.2014 г. на Кмета на община Свищов в частите, с които е посочено, че жалбоподателят следва да заплати режийни разноски от 2 % в размер на 10 980, 10 лв., за придобития имот следва да заплати местен данък от 2, 5 % в размер на 13 725, 13 лв. и дължи бъдеща държавна такса за вписване на договора за продажба в размер на 549 лв., суми определени върху сумата от 549 005 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона. Посочват, че при определяне на режийните разноски и съответният дължим местен данък и такси е следвало същите да бъдат определени в съответен процент от продажната цена на имота след обаче приспадане на направените от жалбоподателя подобрения в имота. Посочва, че това е така, тъй като още в тръжните условия е прието, че в случай, че имота бъде закупен от извършителя на подобрения върху него (какъвто е жалбоподателя), стойността на направените подобрения ще се приспадне от достигната крайна цена. Посочва, че след като подобренията, които е направил в имота и които са на стойност от 478 545 лв., се приспадат от достигната крайна продажна цена на имота от 549 005 лв., то съответно и дължимите режийни и други разноски по сделката следва да се изчислят не върху сумата от 549 005 лв., а върху по – малка сума, а именно след приспадане от продажната цена сумата по направените подобрения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Свищов в оспорената й част. Претендира разноски. Ответникът Кмета на община Свищов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Совата - 2004" ЕООД срещу заповед № 1172 – РД – 01 – 03 от 6.10.2014 г. на кмета на община Свищов, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 и ал. 6 ЗОбС, чл. 77 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане със собствеността на Община Свищов, жалбоподателят е определен за спечелил публичен търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост при достигна тръжна цена на имота от 549 005. 00 лв. без ДДС (при стойност на подобренията и насажденията от 478 545. 00 лв.). Със заповедта е разпоредено купувачът да внесе 2. 5 % по ЗМДТ върху 549 005. 00 лв. или сума в размер на 13 725. 13 лв. и държавна такса за вписване в имотния регистър в размерна 549. 00 лв, определени са режийни разноски в размер на 2 % от достигната тръжна цена на имота в размер на 10 980, 10 лв. Заповедта е обжалвана само в частта, с която са определени дължимите плащания за разноски във връзка със сключването на договора за продажба. За да постанови оспореното решение АС – гр. Велико Търново е приел, че оспорената заповед в оспорената й част е издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспорената заповед е и материално законосъобразна в оспорената й част, тъй като е посочил, че данъчната основа въз основа на която се изчислява местният данък е определена в закона и факта, че жалбоподателят е бил арендатор на закупения от него общински имот и е направил подобрения върху него, е ирелевантен към правилата въз основа на които се определя основата въз основа на която се начислява данъка, съответно въз основа на която се определя съответно таксата за вписване и най – накрая режийните разноски. В тази връзка е посочи и че ЗМДТ – чл. 46, ал. 1, т. 2, Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията, както и правилата на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане със собственост на Община Свищов определят основата въз основа, на която се изчисляват съответно местния данък, таксата за вписване и приетите по наредбата на община Свищов режийни разноски и тези правила са спазени. Поради това и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Досежно допустимостта на жалбата на "Совата - 2004" ЕООД съдът се е съобразил с определение № 1660 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2016 г., с което е отменено прекратително определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Основният спорен въпрос по делото е дали в оспорената заповед правилно като основа за изчисляване на дължимия местен данък по ЗМДТ за покупко – продажба на общинския имот, дължимите режийни разноски по Наредбата на община Свищов и дължимата се такса за вписване към АВ за продажбата, е правилно определена достигната продажна цена на проведения търг от 549 500, 05 лв. Спорно е сдали е следвало от тази цена да бъдат приспаднати направените от жалбоподателя подобрения и насаждения в имота (тъй като същият го е стопанисвал дългогодишно като арендатор) в размер на 474 545 лв., така както е процедирано и с продажната цена. В заповедта е посочено, че досежно достигната продажна цена възлиза на 549 005 лв., от която стойността на земята е в размер на 70 460 лв., а стойността на насажденията е в размер на 478 545 лв., съгласно чл. 74 от ЗС от достигнатата продажна цена се приспадат стойността на направените в имота подобрения и насаждения. В тази връзка именно и жалбоподателят счита и че режийните разноски и данъкът и таксата за вписване следва да се дължат само върху цената на земята. Това обаче възражение е неоснователно. Това е така, тъй като основата върху която се дължи определянето на местния данък съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ при продажба на недвижими имоти е уговорената или определена от държавен или общински орган цена, а в настоящия случай това е достигнатата при търга продажна цена. В тарифата за държавни такси събирани от Агенция по вписванията в чл. 2, ал. 1 също е предвидено, че таксата за вписване на акта се събира върху цената на акта, а в настоящия случай това е достигната продажна цена на проведения търг. Същото се отнася до Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане със собствеността на Община Свищов, която също предвижда в чл. 51 възстановяване на направените от общината разноски за оценка на имота, като правилно съдът е приел, че жалбоподателят е бил запознат и с размера, упоменат в тръжните условия. Правилно в решението е прието, че заповедта е законосъобразна в оспорените й части, съответно размера на местния данък, таксата за вписване и тази за режийни разноски правилно са определени от продажната цена, достигната при проведения търг. Неоснователно е възражението, че приспаднатите суми за направените подобрения от продажната цена при определяне на дължимото плащане от жалбоподателя по заповедта за закупуване на имота, следва да бъдат също извадени и при изчисляване на дължимите данък и такси. Това е така, тъй като в тази част продажбата се основава на равнопоставените отношения между страните и е допустимо такова уговаряне. В частта обаче, в която са определени дължимите суми за местен данък, такса за вписване и режийни разноски, въз основа на нормативните актове – закон, тарифа и наредбата на община Свищов са разписани правилата относно основата върху която се изчисляват съответно сумите за данък, такса за вписване и разноски и в тази част, административният орган е бил обвързан с тези разпоредби, които определят, че съответните плащания се изчисляват въз основа на съответно продажната цена. Поради и това за органът не е съществувала възможност в тази част да определи плащането им на друга основа, базирана на уговорка между страните. Поради изложеното е правилен извода на АС – Велико Търново за законосъобразност на заповедта в оспорената й част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатор за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно и следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение