Решение № 1664 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2016 г.

Решение № 1664 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Ц., против решение № 486 от 20.09.2016 г. по адм. дело № 374/2016 г. на Административен съд М., с което жалбата му против заповед № 301з-1616/4.07.2016 г. на директора на ОДМВР М., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в СЗ. Претендира разноски. Ответникът не взема становище по същество. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основание за издаването му, спазване на цялата процедура по налагане на дисциплинарното наказание, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на Административен съд М. е правилно. В процесния случай съдът при липса на процесуални нарушения е установил фактическата обстановка по делото, като е събрал е относимите за решаване на спора доказателства, разгледал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и на тази основа е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, при спазване на установената от закона писмена форма. Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че е при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от закона, като преди налагане на дисциплинарното наказание са приети писмените обяснения на служителя. В процесния случай обясненията са именовани "сведение" с рег. № 12346/1.07.2016 г., които са направени в деня на запознаване на наказаното лице /1.07.2016 г./ с изготвената справка рег. № 301р-8055 от 25.04.2016 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Както се отбеляза по-горе спазена е процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР. Твърденията за нарушение правото на защита на Цветанов поради неспазване правилата залегнали в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г., и наричана по-долу Инструкцията/, не се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е връчена на касатора и върху представения екземпляр от заповедта по делото е видно направеното отбелязване относно датата и часа когато същата е връчена. Правилото на чл. 76 от Инструкцията не касае предоставяне копие от заповедта на наказаното лице. На следващо място липсата на връчена покана по образец по чл. 59 от Инструкцията, както и факта, че дадените обяснения от касатора не са по образец, не представляват нарушения от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е препятстват лицето, срещу което се води дисциплинарното производство да осъществи своевременно и адекватно правото си на защита. По отношение доводите за нарушение на чл. 16 от Инструкцията и относно заповедта за образуване проверка срещу касатора, от първоинстанционния съд са изложени мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не се кредитират твърденията на касатора за нарушение на чл. 23 от Инструкцията и чл. 206 ЗМВР. Видно от приетите по делото доказателства, от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Касаторът е имал възможност да упражни правото си на защита в пълен обем в съдебната фаза на производството /включително относно събиране на доказателства, посочени в писмено сведение с рег. № 12346/1.07.2016 г./, въпреки което процесуалния представил на оспорващия в СЗ на 12.09.2017 г. пред първоинстанционния съд при проявена процесуална пасивност изрично е заявил, че няма искания по доказателствата. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, и предпоставките за прилагане от административния орган разпоредбите чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Предвид специфичната дейност на служителите на МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В конкретния случай е безспорно установено, че оспорващия за периода месец октомври на 2015 г. до януари на 2016 г. е уговорил или сключил сделки за покупка на земеделски земи с психично болни или възрастни хора, при явно неизгодни за продавача цени, използвайки неосведомеността на тези хора, след което е препродал част от тези имоти. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно неспазване принципите на честност и почтеност в поведението, както и придобиване, владеене и ползване на имущество в злоупотреба със служебното си положение, в отношенията си със гражданското общество и отделните граждани /т. 13, б. "д", б. "е" и т. 44, вр. т. 11, б. "а" от Етичния кодекс/. На следващо място правилни са заключенията на първоинстанционния съд и по отношение определянето размера на наложеното наказание, включително досежно спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, и съответствието на обжалвания акт с целта на закона. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение