Решение № 1334 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5692/2007 г.

Решение № 1334 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5692/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Б. К. В. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1570/2006 г., с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХVI състав от 03.07.2006 г. по гр. д. № 4808/2005 г. и е прекратено производството по отношение на И. Х. В., Я. Б. В. и Х. К. В. за обявяване на окончателен предварителния договор от 22.01.2004 г. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Т. Я. Ж. е поискал да се обяви за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на Б. К. В. предварителния договор за продажба, сключен с писмен договор от 22.01.2004 г. Ответникът е възразил, че предварителният договор е сключен при явно неизгодни условия по отношение на него, както и че той не е договарял за продажбата на целия имот, а само за притежаваната от него идеална част. Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД - валидно писмено съглашение, съдържащо всички клаузи на договор за продажба, изпълнение на задълженията на купувача, както и доказано право на собственост на продавача. Тези изводи са обосновани и законосъобразни. Неоснователни са доводите на касатора, че уговарянето на цена, по-ниска от пазарната доказва договаряне в негова вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД и съответно договорът не го обвързва. Изрично в чл. 40 ЗЗД е посочено, че за да не прояви правно действие, договорът следва да е сключен при споразумение между представителят и лицето, с което той договаря във вреда на представлявания. В случая пълномощник на ищеца е била неговата майка, която е действала и лично от свое име и поради това само от съпоставката между пазарната и договорената цена не може да се направи извод за нарочно споразумение за увреждане само на представлявания. Въпреки твърденията за увреждащо действие, ответникът в чиято тежест по правилото на чл. 127 ГПК (отм.) е да го докаже в процеса не е представил пълномощното по делото и правилно съдът е преценил, че без да е установена рамката на представителната власт и без да е известно съдържанието на пълномощното, не могат да се правят изводи за злепоставяне на интересите на представлявания. Законосъобразни са и изводите на съда във връзка с материалноправната легитимация на ответника - продавач по предварителния договор Б. В. Тъй като правото на собственост на продавача следва да се преценява от съда към момента на обявяване на предварителния договор за продажба за окончателен, правилно съдът е съобразил настъпилите промени в правата на първоначалните собственици и концентрирането на собствеността чрез делба изцяло в патримониума на касатора Б. В., който се е съгласил да получи в дял имота, знаейки за облигационното задължение по предварителния договор. Именно зачитайки неговите права съдът е постановил дължимата разлика от цената да се плати само на ответника, а производството по отношение на останалите съсобственици към момента на предварителния договор е прекратено, които по начало съдът е конституирал като страни в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес, след като те не са били необходими другари поради липса на материалноправна легитимация. Що се отнася до правоотношенията между тях и касатора във връзка с получените суми при сключване на предварителния договор, те не засягат правата на купувача по този договор, който е договарял с действителните собственици. Вътрешните правоотношения между съсобствениците е следвало да бъдат уредени при прекратяване на съсобствеността между тях. Разликата в квадратурата на имота също не е факт от значение за правилността на решението, с което е уважен конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като това не е съществен индивидуализиращ признак, след като имотът е заснет по плана на новообразуваните имоти. По тези съображения не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение