Решение № 14047 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2015 г.

Решение № 14047 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на кмета на О. Д., чрез пълномощника си по делото, против решение № 597 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Административния съд С.-област. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответната страна - Народно читалище "Д.-1925 г.", представлявано от председателя А. Д., с писмен отговор и бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и излага мотивирано становище за оставяне в сила на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, Административния съд С.-област е отменил заповед № РД-15-719/30.12.2014 г., издадена от кмета на О. Д., с която се отменя заповед № РД-15-41/6.03.1998 г., издадена също от кмета на община Д., с която на основание чл. 12, ал. 2 от ЗОС и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за реда за ПСУР с общинско имущество на община Д. по чл. 8 от ЗОС във връзка с чл. 56 от Закона за собствеността и решение № 5 от 17.01.1997 г. на Общински съвет Д., е предоставена на Народно читалище "Д. - 1925 г. " - гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, читалищната сграда от три етажа и пристроено към нея парокотелно в кв. 79, § VIII, в центъра на гр. Д., считано от 1.01.1997 г. От фактическа страна по делото е прието, че с заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. на кмета на община Д., на основание: "чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 99, ал. 1, т. 2 и/или т. 4 от АПК", е възобновено административното производство по издаване на заповед № РД-15-41/6.03.1998 г. на кмета на община Д.. Първоинстанционният съд е приел, че заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. на кмета на общината е издадена при липсата на материалноправна компетентност за издаването й. Също така съдът е направил извод, че съгласно разпоредбата на действащия към момента на издаване на процесната заповед приложима към чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. Според съдът в случая актът е подлежал на оспорване пред по-горестоящия административен орган - областният управител на Софийска област, кмета на община Д. не е имал правомощието сам да отменя собствения си акт, а ако е считал, че същият е незаконосъобразен е трябвало да уведоми областния управител на Софийска област, който евентуално ако прецени, че актът е незаконосъобразен, би могъл да възобнови производството и да отмени заповедта. В мотивите на решението е посочено, че със заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. кметът на община Д. е възобновил административното производство по издаване на заповед № РД-15-41/1998 г., конституирал е като заинтересована страна Народно читалище "Д." с правоприемник Народно читалище "Д. - 1925" и е отменил заповед № РД-15-41/3.03.1998 г. на кмета на община Д.. Според съдът на Народно читалище "Д. - 1925" не е дадена възможност да научи за образуваното производство по възобновяване издаването на административния акт и своевременно и адекватно да реализира защитата на законните си права и интереси. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е преценил, че в производството по възобновяване не са спазени императивните срокове за възобновяване визирани в разпоредбите на чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В настоящият случай, съдът е установил, че сроковете по ал. 2 на чл. 102 от АПК са изтекли и възможността за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № РД-15-41/3.03.1998 г. на кмета на община Д. е преклудирана. Съдът е приел също така, че в процесната заповед липсва яснота на кое точно от изрично изброените основания по чл. 99 от АПК е издадена. Според административния съд непосочването ясно и недвусмислено на правното основание за издаване на акта препятства възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на оспорения акт от съда, както и се осуетява възможността на заинтересованите лица да реализират правото си на защита. Водим от изложеното, съдът е приел, че процесната заповед е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и без да са налице законови предпоставки по чл. 99 от АПК. Решението на Административния съд С.-област е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност и е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, които настоящата инстанция напълно споделя. Съгласно нормата на чл. 99 от АПК, влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В настоящият случай актовете на кмета на общината са могли да бъдат оспорени по административен ред пред областния управител, съгласно действалата към момента на издаване на заповедта нормативна уредба чл. 45, ал. 1 ЗМСМА. С оглед на разпоредбата на чл. 99 АПК, в която е указана компетентността на органа е видно, че кмета на община Д. не е имал материалноправна компетентност за издаване на заповедта. На следващо място както правилно е приел съдът видно от мотивите на обжалваната заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. е, че в нея се твърдят няколко различни обстоятелства. От една страна се поддържа, че предпоставка за иницииране на производството е влязлото в сила съдебно решение № 1029/19.11.2014 г. на Административен съд С.-област, постановено по адм. д. № 990/2014 г., с което е прогласена нищожността на решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на Общински съвет гр. Д., в частта, в която се предоставя читалищната сграда в гр. Д. на Народно читалище "Д.", за безвъзмездно стопанисване и управление. След това се сочи, че отменената заповед е извън обхвата на решението на Общинския съвет № 5 по протокол № 1/17.01.1997 г., прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, тъй като заповедта касаела сграда, която не е предмет на решението, а съвсем друга сграда, за която Общинският съвет никога не е формирал воля за предоставянето й на Народно читалище "Д. 1925". От друга страна, в атакуваната заповед се сочи, че понастоящем е прогласена нищожността на решението на Общинския съвет, като се поддържа, че без предходен акт на Общинския съвет е недопустимо кметът да отдава за ползване имоти-общинска собственост, след което се посочва, че още при издаването на "тази Заповед", кметът на общината не е разполагал за материална компетентност да се произнася относно този имот, тъй като за него не е била формирана воля от надлежния местен орган- Общински съвет гр. Д.. Предвид изложеното от тези мотиви в атакуваната заповед не става ясна волята на административния орган и по-конкретно, дали той поддържа нищожност на отменената заповед, тъй като въпросното решение на Общинския съвет гр. Д. е прогласено за нищожно или поддържа, че отменената заповед на кмета на О. Д. е нищожна, тъй като и към момента на издаването й, решението на Общинския съвет гр. Д. е касаело друг имот, различен от този, описан в заповедта, която се отменя. Както правилно е приел и първоинстанционния съд изясняването на този въпрос е от значение, както относно защитата на засегнатото лице, така и за преценката на съда, доколко е налице връзка между решението на Общинския съвет, чиято нищожност е прогласена с влязло в сила съдебно решение и заповедта, която се отменя. На следващо място, съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК "Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2-7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В настоящият случай, видно е, че сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК са изтекли. Съдебната практика по въпроса за преклудирането на правомощието за възобновяване на производство по издаване на административни актове е трайна, че сроковете, уредени в чл. 102 от АПК, са преклузивни и с изтичането им се прекратяват правомощията на органите по чл. 99 от АПК. Водим от изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е с неясни мотиви, което е пречка да се установи действителната воля на издателя й, респективно да се прецени нейната законосъобразност. Този порок е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Стигайки до тези изводи първоинстанционния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на сочените пороци следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция в полза на Народно читалище "Д.-1925" е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдена сумата от 275 (двеста седемдесет и пет) лева разноски, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса по делото. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,