Решение № 41 от 6.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 56/2012 г.

Решение № 41 от 6.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 56/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на чнд № 2949/11 г. на Софийския градски съд и отменяване на постановеното по него определение от 15.07.2011 г. в частта, в която на А. П. Ж. е определен общ първоначален режим на изтърпяване на остатъка от наказанието шест години лишаване от свобода в открит тип затворническо общежитие, вместо закрит тип и строг режим. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият редовно призован не се яви в съдебната зала. В призовката е отбелязал, че не желае да присъства на съдебното заседание. Служебният защитник на осъдения намира искането за неоснователно и моли да не се уважава. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, подадено от надлежен орган по реда на чл. 420 НПК в срока по чл. 421 НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: С горното определение Софийският градски съд е приспособил и приел за изпълнение присъда на чуждестранен съд по отношение на българския гражданин А. П. Ж.. С присъда № 42Т27/18.03.2009 г. Градския съд на [населено място], Република Ч., влязла в сила на 8.01.2010 г., лицето е осъдено на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършено престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. С определението съдът е определил ОБЩ първоначален режим на изтърпяване на остатъка от наказанието в ОТКРИТ тип затворническо общежитие, на основание чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 1.08.2011 г. При определяне режима на изтърпяване и типа на затворническото общежитие, съдът е допуснал нарушение на закона. От данните по делото е видно, че към момента на приспособяване на чуждестранната присъда, Ж. е имал остатък от наказанието, което да изтърпи в размер на две години, четири месеца и шест дни. Неправилно съдът е приел, че режимът на изтърпяване следва да бъде общ, а неговото изтърпяване в открит тип затворническото общежитие. Съдът е счел, че следва да се приложат чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като осъденият е изтърпял наказание повече от шест месеца и повече от половината от наложеното му наказание и остатъкът е под пет години, както и че липсват данни за лошо поведение. Преценката не е съобразена със закона и това е обусловило неправилното му приложение. В случая правното положение на осъдения Ж. следва да се определи съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Той няма други осъждания, но наказанието по приспособената присъда е над пет години лишаване от свобода. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпление и осъдените за престъпление, извършени по непредпазливост. Наказанието на осъдения е 6 години лишаване от свобода, което изключва приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Това означава, че спрямо Ж. следва да се приложи разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и на осъдения да се определи строг режим на изтърпяване в закрит тип на затворническо общежитие. Обстоятелството, че Ж. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и остатъкът е под пет години, е основание той да бъде преместен от Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип и режимът на изтърпяване да се замени с по лекия общ такъв съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗИНЗС, след преценка на затворническата администрация. Първоначалният режим на изтърпяване и типа затворническо общежитие обаче, следва да бъдат съобразени с предвидените от законодателя правни норми. Като е определил първоначален по-лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от по-лек тип, Софийският градски съд е допуснал нарушение на закона. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането следва да се уважи, като делото се възобнови, определението отмени в атакуваната част и същото върне на съда за законосъобразно определяне на режима и типа затворническо общежитие на наложеното наказание. Воден от горните мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение