Решение № 966 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ш. У., гражданин на Узбекистан, подадена чрез адвокат Георгиева срещу решение 6884 от 30.05.2024 г., постановено по адм. дело 2904/2024г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения пред съда отказ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Зам. директор на Дирекция Миграция МВР, чрез пълномощника си юрисконсулт Терзийска, в проведено открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба същата и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Ш. У., гражданин на Узбекистан, срещу отказ рег. 5364р-4689/15.02.2024г. на зам.директора на Дирекция Миграция МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа на жалбоподателя. От правна страна оспорената заповед се основава на чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а от фактическа на изразеното отрицателно становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта за липса на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен и бланкетен е касационният довод, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, обжалваното решение е и надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. В настоящия случай правилно е прието от административният орган и съдът, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на оспорения акт не е налице една от двете кумулативно свързани предпоставки - кандидата да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство. От доказателствата по делото правилно административния съд е приел, че не е изпълнена първата предпоставка, тъй като е налице отрицателно становище от страна на Агенция по заетостта, изискано от Дирекция Миграция съгласно задължението и по чл. 24и, ал. 11 ЗЧРБ. Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави се регулира от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Според чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. С оглед на установеното по делото обосновано административния съд е приел, че към момента на издаване на административния акт, чужденеца не е отговарял на условията на чл. 24и от ЗЧРБ за разрешаване на право на продължително пребиваване. Обстоятелството, че към този момент е изтекъл срокът на издаденото разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не основава сочената в касационната жалба незаконосъобразност на оспорения отказ. Както е посочено и в становището на Агенцията по заетостта, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗТМТМ този раздел Единно разрешение за пребиваване и работаq не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за сезонен работник, каквото жалбоподателят притежава към момента на даване на становището. Отделно от това той има право на нов достъп до пазара на труда, но когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от три месеца след достигане на максимално допустимия период от 9 месеца чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сума в размер на 100 лв., определена mf чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,