Решение № 1786 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. С., гражданин на Сирия, подадена чрез особен представител адвокат М. Златкова от САК, срещу Решение 13093 от 28.07.2024г., постановено по адм. дело 6306/2024г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което да се отмени решението на административния орган. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт, административният съд е отхвърлил жалбата на Б. А. С., гражданин на Сирия срещу Решение 6287/27.05.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, нито в държавата му по произход, нито в Република Турция, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Изложил е мотиви, че с оглед факта, че кандидата е живял повече от осем години на територията на Абу Даби, където и понастоящем живее семейството му, както и е пребивавал легално повече от три години в Турция, където е учил в университет, не е налице опасност от връщането му в Сирия. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе на територията на Република България. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Още повече кандидата излага информация, че е напуснал Сирия още през ноември 2011г. с цялото си семейство. На следващо място се установява, че чужденецът е пребивавал на територията на Република Турция необезпокоявано, като дори е получавал образование. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Неоснователни са касационните оплаквания, че актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила /LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Правилни са изводите на първостепенния съд относно приложимостта на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Б. А. С. е пристигнал в България от Турция, която е "трета сигурна страна" по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Той не е бил принуждаван да напусне Турция, нито да се завърне в Сирия. Съдът законосъобразно приел, че Турция като приемаща държава може да предостави закрила на чужденеца, тъй като там той няма основание да се притеснява за живота и сигурността си и не е изложен на опасност от тежки посегателства. Не са налице данни, че може и да не бъде допуснат на територията на Турция, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. От събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че Б. А. С. е заявил в проведеното с него интервю, че първоначалната му цел е била Белгия, където имал роднини. След като е напуснал самоволно центъра за настаняване е преминал нелегално през Сърбия и Унгария, заловен е в Австрия, откъдето бяга в Германия, а впоследствие в Белгия, където е заловен и върнат в България. Цялостният анализ на обясненията на Б. А. С. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно , поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение