Решение № 154 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Пиперкова, против Решение 2949 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 10658/2022 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. . Не претендира разноски. Ответната страна Т. Зимбилев, чрез процесуален представител- адв. Григоров в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение 2949 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 10658/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К-12919/04.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226,ал.1,т.5 и ал.5 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и докладна записка с рег. 3282р-26005/04.11.2022г., е прекратено служебното правоотношение с Т. Зимбилев, заемащ длъжността -Зам.директор /миграционни процеси/ на Главна дирекция "Гранична полиция"/ГДГП/, считано от датата на връчване на заповедта., поради съкращаване на длъжността. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. След подробно цитиране на относимите разпоредби в процесния случай, съдът е заключил, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, но за да е допустимо прекратяване на служебното правоотношение е необходимо на служителят да откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. В съответствие със събраните по делото доказателства правилно АССГ е приел, че предложените и отказани от ответника по касация длъжности не отговаря на изискването на нормативните изисквания да са "подходящи " за заемане именно от Зимбилев- намират се в регионални дирекции, отдалечени от София и макар и ръководни длъжности, не са от вида на старши ръководни, каквато служителя е заемал. Отделно това е установено, че не всички подходящи вакантни длъжности са предложени на Зимбилев за заемане. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1200 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение