Решение № 4415 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. от [населено място] ,общ. Видин чрез процесуалния представител адв. Р. Рангелова против решение 1548 / 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 364 / 2024 г. по описа на Административен съд Видин. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът Директор на ТП на НОИ-Видин чрез юриск.Микова изразява становище за неоснователност на касационната жалба в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените основанията и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна по съображения различни от изложените в нея. Предмет на контрол пред административния съд е решение 2153-05-6/08.07.2024г на Дириктора на ТП на НОИ Видин,с което е отхвърлена жалбата на Т. против разпореждане [номер] от 28.05.2024г на Ръководител ПО при ТП на НОИ Видин. За да отхвърли жалбата на Т. Т. първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт,но в диспозитива на решението си е вписал,че предмет на съдебен контрол е разпореждане [номер] от 28.05.2024г на Ръководител ПО при ТП на НОИ Видин. Първоинстанционното решение е недопустимо. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, Върховният административен съд следи и служебно. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено спрямо административен акт,който не подлежи пряко на съдебен контрол. Атакуваното разпореждане е от категорията на лимитативно изброените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО и задължително подлежи на обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ съгласно чл. 117, ал. 3 КСО, а на съдебно обжалване подлежи решението на последния - чл. 118, ал. 1 КСО. Съгласно императивната разпоредба на чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Това мотивирано решение на горестоящия административен орган по социалното осигуряване, с което той може да отхвърли жалбата или да отмени обжалваното пред него разпореждане и да реши искането по същество, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред съответния административен съд, съгласно процесуалното правило на чл. 118, ал. 1 КСО. Няма спор,че горестоящият административен орган- Директорът на ТП на НОИ Видин, упражняващ контролно-отменителна функция при административното обжалване на индивидуалните административни актове е постановил своя контролен акт,а именно решение 2153-05-6/08.07.2024г на Директора на ТП на НОИ Видин,с което е отхвърлена жалбата на Т. против разпореждане [номер] от 28.05.2024г на Ръководител ПО при ТП на НОИ Видин.Това е административният акт,който подлежи на съдебен контрол по реда на чл.118 ал.1 от КСО,а не издаденото разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Видин. Кодекса за социално осигуряване е специален закон и предвиденото с посочената норма административно обжалване на разпореждането на ръководителя по "ПО", и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 КСО, защото според него предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Редът за това обжалване е регламентиран с правилата на чл. 117 и чл. 118 КСО, който е специален и дерогира общите правила на АПК. В случая Административен съд - гр. Видин не е съобразил тези правила и е разгледал по същество една жалба, насочена срещу решение 2153-05-6/08.07.2024г на Директора на ТП на НОИ Видин,но е постановил акт,с който отхвърля жалбата против разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО на ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Видин, което обуславя недопустимост на съдебното решение в тази му част. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение - виж. Решение 2692 от 15.03.2007 г. на ВАС по адм. д. 11548/2006 г.Определение 4477 от 15.04.2008 г. на ВАС по адм. д. 305/2008 г., VI о. и др. Неправилното определяне на предмета на оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение- касационно основание по чл.209, т.2 АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд - Видин за провеждане на ново съдебно производство ,като предмет на същото следва да бъде решение 2153-05-6/08.07.2024г на Директора на ТП на НОИ Видин. Разноски в настоящото производство не се дължат по аргумент на чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение