Решение № 5125 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 834/2020 г.

Решение № 5125 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 834/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на П. Курдов, подадено чрез адв. П. Юруков, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 770 от 05 април 2019 г., постановено по адм. дело № 66/2019 г. по описа на Административен съд П., в частта, в която същото е оставено в сила с решение № 15551 от 15 ноември 2019 г., постановено по адм. дело № 6920/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). В искането за отмяна се твърди, че в тази част е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като адресатът на административния акт ЕТ "Майорка-90-П. Курдов" е заличен правен субект, считано от 01.01.2012 г. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. П., изразява становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. Курдов от [населено място], против акт за установяване на публично държавно вземане № 140 от 11 декември 2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. П., с който е установено задължение на ЕТ "Майорка – 90 – П. Курдов", представляван от П. Курдов. С решение № 770 от 05 април 2019 г., постановено по адм. дело № 66/2019 г. по описа на Административен съд П., съдът е отменил оспорения административен акт, в частта, с която е установено задължение на ЕТ "Майорка – 90 – П. Курдов", за периода 12 май 2008 г. – 31 декември 2010 г., в размер на 178, 30 лева главница и 159, 64 лева лихви за забава. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. П. В. административен съд е постъпила касационна жалба от П. Курдов, чрез адв. П. Юруков, срещу решение № 770 от 05 април 2019 г., постановено по адм. дело № 66/2019 г. по описа на Административен съд П., в частта, в която жалбата на П. Курдов е отхвърлена. С решение № 15551 от 15 ноември 2019 г., постановено по адм. дело № 6920/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 770 от 05 април 2019 г., постановено по адм. дело № 66/2019 г. по описа на Административен съд П., в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Курдов срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 140 от 11 декември 2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. П. относно определените публични задължения за водовземане за периода 01 януари 2011 г. – 31 декември 2011 г. и вместо това е постановено ново решение по същество като отменя по жалба на П. Курдов, акт за установяване на публично държавно вземане № 140 от 11 декември 2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. П., с който е установено публично задължение на ЕТ " Майорка – 90 – П. Курдов" с ЕИК ********* за водовземане за периода 01 януари 2011 г. – 31 декември 2011 г. в размер на 67, 50 лева главница и 45, 99 лева лихви за забава. В останалата част решението е оставено в сила, като именно в тачи част се прави искането за отмяна на влязло в сила решение. Посоченото от искателя правно основание е чл. 239, т. 5 от АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на цитираната правна норма. От данните по делото се установява, че ЕТ "Майорка – 90 – П. Курдов" е бил заличен като търговско дружество, ето защо първоинстанционната жалба е подадена от физическото лице П. Курдов, в качеството си на правоприемник след заличаването на едноличния търговец. Тази жалба е приета за допустима и е разгледана по съществото на спора. Пред първата съдебна инстанция П. Курдов е представил пълномощно за процесуално представителство на адв. П. Юруков, в което изрично е посочено, че е валидно за всички съдебни инстанции. Тук следва да се посочи, че физическото лице и едноличният търговец са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. С придобиването на качеството на търговец, физическото лице разширява своята правоспособност да извършва и търговска дейност, но между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика, поради това, че няма нов субект и се касае до едно и също лице. При заличаването му се прекратява търговската правоспособност на физическото лице, но правата и задълженията, възникнали за едноличния търговец във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, преминават върху физическото лице след датата на заличаването в качеството му на негов правоприемник. Ето защо следва да се приеме, че страната по делото е редовно призовавана в двете инстанции, чрез адв. П. Юруков, в качеството му на процесуален представител на П. Курдов. По делото липсват данни жалбоподателят да е оттеглила пълномощията си от адв. П. Юруков, поради което призоваването му на посочения в пълномощното съдебен адрес, е редовно. Останалите възражения изложени в искането за отмяна относно неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза, недопускането на свидетел и твърдението за изтекла давност са неотносими към основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Същите съставляват съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, даващи основание за отмяна поради неправилност на първоинстанционното решение, но не е основание за отмяна по силата на чл. 239, т. 5 от АПК. По изложените съображения искането е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Разноски в това производство не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. В. от изложеното и на основание чл. 244, ал 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,