Решение № 6685 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Министерство на културата и на Държавен музикален и балетен център – София против решение № 6109/16.02.2026 г. по адм. дело № 8847/2025 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите на юридическите лица против разрешение за строеж № 133/02.07.2025 г., издадено от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят Министерство на културата, чрез юрк. Ничева, поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови но съдебен акт по същество, с който разрешението за строеж да бъде отменено. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател Държавен музикален и балетен център – София, чрез юрисконсулт Величкова, излага подробни съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Ташева, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът „Врабча 22 резидънс“ ООД, гр. София, чрез адв. Мончева, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените разноски. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно и в съответствие с доказателствата решаващият съд приема, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, като изложените в този смисъл мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Заключението на административния съд за съответствие на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект с материалноправните разпоредби също е законосъобразно. Обжалваното разрешение за строеж № 133/02.07.2025 г. е издадено от главния архитект на Столична община на ответника „Врабча 22 резидънс“ ООД за строеж: „Жилищна сграда с подземни гаражи „Врабча резидънс 22“ в ПИ с идентификатор 68134.406.5, УПИ II-5, кв. 533, местност „Център – зона А север“, район „Оборище“, гр. София. Предвиденото строителство се реализира в имот собственост на ответника „Врабча 22 резидънс“ ООД, като регулационните граници на УПИ II-5, кв. 533 съвпадат с имотните. Проектирана е жилищна сграда с шест надземни и две подземни нива, при свързано застрояване със сгради в съседните УПИ I-4 и УПИ III-6, кв. 533. При изготвяне на проектите е отчетено и правото на преминаване, учредено от собственика на УПИ II-5 в полза на държавата за ПИ с идентификатор 68134.406.10, УПИ VI-10, кв. 533, публична държавна собственост, предоставен за ползване и управление на жалбоподателите Министерство на културата и Държавен музикален и балетен център- София, като възухопроводите и проветрителни шахти на сградата в УПИ VI-10, попадащи в УПИ II-5, няма да бъдат засегнати. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание. Разрешението за строеж е издадено след съгласувани и одобрени инвестиционни проекти (фаза технически проекти (части „Архитектура“, „Конструктивна“, „Геодезия“, „Електро“, „ВиК“, „ОВК“, „Пожарна безопасност“ и „Паркоустройство“). Изготвен е комплексен доклад за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал. 4 и 5 ЗУТ. Констатирано е, че представените проекти съответстват на одобрения през 2015г. ПУП- ПРЗ за имота, на одобрения ПУП – РУП от 2017г., както и на визата за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ и са съгласувани от Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. При тези факти изводът на административният съд за материалназаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Обратно на поддържаната от касаторите теза, строежът, предмет на издаденото разрешение, се разполага изцяло в имот, собственост на ответното дружество, УПИ II-5, кв. 533, чиито регулационни граници съвпадат с имотните. Отчетено правото на преминаване, учредено за обслужване на съседния УПИ VI-10, кв. 533, публична държавна собственост. Съображенията, че проектираната сграда навлиза в чужд имот не намират опора в доказателствения материал и правилно са приети от административния съд за неоснователни с мотиви, които следва да бъдат споделени при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Разрешението за строеж е издадено след одобряване на представените инвестиционни проекти, които съответстват на изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗУТ. Същите са внесени за съгласуване и одобрение от лице с качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и са в съответните части по Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Представени са и необходимите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗУТ документи и е извършена оценка на съответствие на одобрения проект с основните изисквания към строежа по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Представените проекти са съобразени с предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ и РУП за имота, с издадената виза и с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Доводите, че част от сградата на Държавния музикален и балетен център, попадащи в УПИ II-5, кв. 533, ще бъдат непоправимо увредени или унищожени в хода на строителството, също се неоснователни. Както вече се посочи разрешеното строителство е съобразено с учредения в имота сервитут, като се запазват проветрителните шахти, въздухопроводи и „английските дворове“, представляващи части от сградата в съседния УПИ VI-10, кв. 533, държавна собственост. Неудобствата и ограниченията в хода на строителните дейности са с временен характер и са обичайно свързани с изпълнение на строително - монтажни работи в съседство. Възраженията на касаторите за нарушения на чл. 134, ал. 9, чл. 15, ал. 4 и §22 ЗУТ имат отношение към одобряването и изменението на регулационния план, който не се обхваща от предмета на съдебен контрол. Тези съображения не са свързани с преценката за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж, поради което не следва да бъдат обсъждани. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдебното производство е проведено при участието на всички заинтересувани лица в хипотезата на чл. 149, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Държавата като титуляр на вещно право на преминаване в имота, за който е издадено разрешение за строеж, е представлявана от Министерство на културата и Държавен музикален и балетен център -София, на които са предоставени права на управление по чл. 14, ал. 3 ЗДС за съседния УПИ VI-10, кв. 533 и сградите в него, публична държавна собственост. Подадените от последните жалби срещу разрешението за строеж са приети за допустими и разгледани по същество от съда. Следователно правото на защита на касаторите не е нарушено, а доводите за допуснати нарушения при конституирането на страните са неоснователни. В хода на съдебното производство са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид представените писмени доказателства и допълнително са ангажирани такива по реда на чл. 171, ал. 2 АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните, представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, което правилно е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по релевантните за спора обстоятелства и са обсъдени доводите на страните, включително тези на административния орган. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касаторите основания за отмяна на съдебния акт. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските. Същите са правилно присъдени от първоинстанционния съд на основание чл. 143, ал. 4 АПК, като адвокатското възнаграждение на „Врабча 22 резидънс“ ООД е определено съобразно представените доказателства и при отчитане на обстоятелството, че претендираният размер е близък до минималния за дела с такъв характер по чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 2/ 2004г. за възнаграждения за адвокатската работа. По тези съображения доводите на касатора Държавен музикален и балетен център- София в обратен смисъл са неоснователни. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство главен архитект на Столична община е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да заплатят на Столична община сумата 80.00 евро, представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт в настоящото производство процесуално представителство. Съобразно направеното искане и доказателствата за действителни разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура) касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника „Врабча 22 резидънс" ООД, гр. София направените по делото разноски в размер на 780.00 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответната страна има право на разноски за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 3 вр. ал.1 ГПК, а и поради факта, че адвокатската защита се осъществява в едно съдебно производство, в полза на страна, чиито материалноправни интереси и процесуално качество не се определят от броя на подадените касационни жалби. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,