Решение № 1555 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2020 г.

Решение № 1555 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Димитрова с адрес в [населено място] против решение № 123/6.08.2020 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 128/2020 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № Ц2153-28-6 от 27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане РВ-3-28-00748486 от 24.04.2020 г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Ямбол. Поддържат се доводи за неправилност на решениетоq вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Ямбол чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съдq шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол. С него се оставя без разглеждане жалбата й срещу разпореждане №РВ-3-28-00748486/24.04.2020 г. С него се разпорежда П. Димитрова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 1.11.2016 г. до 15.12.2017 г. в размер на 8210. 06 лева от които 6363. 35 лева главница и 1846. 71 лихви. Мотивите са, че полученото обезщетение на основание чл. 48а КСО в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство при работодател и осигурител "Йонко" ООД при проверка на разходите по ДОО на осигурителя е установено, че за периода от 2014 г. до 2018 г. в дружеството са назначени 97 лица, които не са познати на съдружниците, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя са връчени предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО включително и за П. Димитрова. Данните са заличени, както и сключения трудов договор № 81 от 24.10.2016 г. в ТД на НАП офис Ямбол. При съобразяване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 4, чл. 4а и § 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 48а и чл. 50 КСО и чл. 113 и чл. 114 КСО е издадено разпореждането. Срещу него е подадена жалба до директора на ТП на НОИ Ямбол, който с обжалваното решение при подробно обсъждане на фактическите и правни констатации на разпореждането е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е установил от приложената административна преписка и събраните пред него доказателства, че не е упражнявана трудова дейност от жалбоподателката, който факт е еднозначно установен и от което следва, че за нея не възникват осигурителните права по основанието на което е поучила паричното обезщетение. Наличието на трудов договор е условие да се приеме, че е възникнало трудово правоотношение, което предполага и възникването и на осигурително правоотношение, но когато не е упражнявана трудова дейност осигурителното правоотношение не е възникнало и жалбоподателката не е осигурено лице, което е материална предпоставка за правото на парично обезщетение по осигурителните рискове бременност и раждане и общо заболяване. При подробни мотиви относно правната уредба съдът е установил фактическа обстановка възприета от административния орган и извел правни изводи за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. По делото не са допуснати нарушенията, сочени в касационната жалба като основания за отмяна на решението. Съдът е установил фактическа обстановка съответна на доказателствата по приложената преписка и събраните пред него и е извел обосновани изводи относно съществения факт за спора, че няма упражнявана трудова дейност от П. Димитрова в периода, за който се иска възстановяване на изплатеното и получено парично обезщетение за бременност и раждане. При това положение не е възникнало осигуряване - чл. 10, ал. 1 КСО и качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Налице е недобросъвестност при получаване на обезщетението, тъй като е налице знание за юридическите факти от които следва правото на паричното обезщетение и ползване на документ трудов договор, с което се целят настъпването на правните последици – материални предпоставки за обезщетения по КСО без да е налице осигурително правоотношение поради не упражняване на трудова дейност. Настоящата инстанция споделя напълно споделя мотивите на първата инстанция към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски на ответника в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение