Решение № 301 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 922/2013 г.

Решение № 301 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 922/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С протоколно определение от 13.12.12 г., постановено от РС-София /СРС/, НО, 107 състав по Н. О. Х. Д. 13081/12 г., е одобрено постигнато между Д. Д. С. и неговия защитник и прокурор от РП-София /СРП/ споразумение, съгласно което подсъдимият е осъден за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като наказанието следва да се изтърпи в затвор при първоначален Строг режим. В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на определението на СРС в сила, на 11.03.13 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, с въздигнато оплакване за "неоснователност" на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС С. и назначеният му служебен защитник поддържат искането, като защитата въвежда и касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Представителят на ВКП намира същото за несъстоятелно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Първо, единственото основание, което е визирано в искането за възобновяване от самия осъден, е такова по чл. 348, ал. 1, т. 3 - явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка обаче на се ангажирани никакви аргументи, още повече че става дума за споразумение, за наказанието по което за извършено престъпление С. е изразил съгласие. В самото искане липсват възражения по наличие на съществено процесуално нарушение или нарушение на материалния закон, които заедно или поотделно да са довели до явна несправедливост на наложеното наказание. Последното впрочем е 6 месеца, много близко до минимума въобще на наказанието лишаване от свобода, предвидено в материалния закон. Второ, при липса на въздигнати основания в искането за възобновяване, различни от явна несправедливост на наложеното наказание, настоящата инстанция не следва да обсъжда възведено в съдебно заседание от страна на защитника нарушаване на правото на защита на осъдения, охарактеризирано като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Само в сферата на пълнота на съдебното изследване е нужно да се подчертае, че същото касае бланкетно сочене на престъплението, което от една страна не отговаря на процесуалната действителност. От друга, ако не е бил наясно с повдигнатото му с обвинителен акт обвинение, остава неясно за какво тогава осъденият се е съгласил да постигне споразумение, одобрено впоследствие от съда. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение