Решение № 467 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2015 г.

Решение № 467 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6 и чл. 304 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Н. А. Н. и И. М. Н., представлявани от адв. К. С., срещу решение № 5458/19.11.2014 г. по гр. д. № 5439/2013 г. на РС - Варна, потвърдено с въззивно решение № 882/8.05.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 257/2015 г. на Окръжен съд - Варна. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и по чл. 304 ГПК и се моли съдът да уважи молбата за отмяна. Ответниците по молбата Р. Ц. С., Н. Г. С. и С. И. И., представлявани от адв. Х. Д., в писмен отговор поддържат становище, че не са налице сочените основания за отмяна на решенията на РС - Варна и ОС - Варна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и изложените в нея доводи, приема: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следните съображения: За да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законодателят изисква от молителя да посочи и приложи онези нови писмени доказателства, открити след приключване на делото в инстанциите, които са от съществено значение за делото и които, ако биха били приобщени към доказателствата, биха довели до фактически и правни изводи на решаващия съд, различни от направените, въз основа на които е уважен искът срещу молителя. Оттук следва, че за да се допусне отмяната на посоченото основание, трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки: нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая, като нови писмени доказателства конкретно се сочат - нотариален акт № 153/1961 г., Заповед № 1035/19.09.1961 за одобряване регулационен план на вилната зона на [населено място] и две копия от скици, на които липсва заверка или обозначение от коя година са и какво е значението им за спора по делото. Представената Заповед № 1035/19.09.1961 г. за одобряване на регулационен план за вилна зона "Т. " - [населено място] не е ново доказателство, защото тази заповед е съобразена и обсъждана както в заключението на съдебно-техническата експертиза по делото /л. 106 - л. 107 от първоинстанционното дело/, така и от РС - Варна /л. 161/ в решението му. Двете копия от скици, както се посочи, е неясно и не се установява в каква връзка са приложени към молбата за отмяна и какви нови обстоятелства установяват. Що се касае до представения нотариален акт № 153/1961 г., по отношение на това доказателство не е налице третата от кумулативно изискваните предпоставки на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на отмяната, а именно - доказателството да не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото, без това да се дължи на нейно процесуално небрежно поведение. В случая, молителят - ответник по делото, в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор по исковата молба и не е направил искания за събиране на доказателства. Същевременно, както от доводите, изложени в писменото му становище по иска /л. 86 от делото на РС - Варна/ и в хода на производството пред РС, включително и от изложеното във въззивната му жалба и направените пред въззивната инстанция искания за събиране на доказателства /за които съдът е отказал събиране, позовавайки се на настъпила процесуална преклузия по чл. 266 ГПК/ се установява, че въпросният нотариален акт № 153/1961 г. е бил известен на молителя и при добро водене на процеса доказателството е могло своевременно да бъде приобщено по делото. Същото е описано и цитирано изрично в молбата на Н. Н., приложена на л. 23 -л. 24 от въззивното производство. Молбата за отмяна не може да се уважи и на основание чл. 304 ГПК, каквито доводи са изложени във връзка с неконституирането за участие на по делото на молителката И. М. Н. - съпруга на ответника Н. Н.. Предмет на спор по делото е било неправилното отразяване в кадастралната карта на 88 кв. м. като част от имота, притежаван от Н. Н., за която площ ищците са претендирали, че те са собственици и същата следва да се отрази вярно в картата като част техния съседен имот. В тази връзка, първоначално като ответник по делото е била конституирана за участие и съпругата на Н. Н. - И. Н.. В хода на процеса, след като е изяснено, че бракът между Н. Н. и И. Н. е сключен през 1997 г., а имотът, част от които са и спорните 88 кв. м. е придобит от ответника Н. преди това с нотариален акт за покупко-продажба № 189/4.10.1995 г., ищците са оттеглили иска си срещу съпругата /с молба от 7.06.2013 г. - л. 51 от делото на РС - Варна/ и с определение № 14160/26.09.2013 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на нея. Заинтересовани да искат отмяна на влезли в сила решения на по реда на чл. 304 ГПК са само онези трети лица, които са обвързани от решението като участници в неделимо спорно правоотношение. Съпрузите имат качеството на необходими другари по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл. 21 СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака. По спор за собственост, предмет на който е вещ придобита преди брака и представляваща, съгласно чл. 22, ал. 1 СК, индивидуална собственост на съпруга, който я е придобил, какъвто е и разглежданият случай, съпрузите не са необходими другари и отмяна на основание чл. 304 ГПК по искане на неучаствалия по делото съпруг не може да се допусне. Останалите поддържани от молителите основания за отмяна - по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК - са мотивирани с неучастието на съпругата като необходим другар по делото, поради което същите е безпредметно да бъдат обсъждани, с оглед възприетия по-горе извод, касаещ липсата на предпоставки за конституиране на И. Н. като страна по делото. Ето защо, в случая нито тази молителка е била лишена от участие и надлежно представителство в делото, нито съдът е допуснал нарушения на правилата във връзка с това участие и представителство. Не на последно място, във връзка с развитите доводи и оплаквания в молбите и писмените становища на молителите за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, свързани със събирането и преценката на доказателствата, следва да се отбележи, че производството за отмяна на влезли в сила решения не е процесуален способ за преразглеждане на тяхната правилност извън изчерпателно посочените хипотези в чл. 303, ал. 1 ГПК. При този изход на делото, молителите дължат разноските за това производство, които съобразно представения списък и договор за правна помощ и съдействие възлизат на сумата 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение