Решение № 2173 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2015 г.

Решение № 2173 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- град Пловдив срещу решение № 79 от 16.01.2015 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 2519/2014 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 161400170 от 28.04.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив в частта, потвърден с решение № 752 от 1.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /в сила от 1.01.2013 г./. Твърди се, че процесната ревизия, макар и повторна е започнала с издаването на ЗВР № 1302921 от 17.06.2013 г., при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./, поради което § 35 от ПЗР на този закон не е приложим. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на същия съд за разглеждане на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - "Съни Холидейс" ООД, представляван от адв. Лазарова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен ревизионен акт № 161400170 от 28.04.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив в частта, потвърден с решение № 752 от 1.08.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, издаден по отношение на "Съни Холидейс" ООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./, които не са разполагали с материална компетентност. В мотивите на решението е посочено, че в конкретния случай се касае за повторна ревизия, при която се възстановява висящността на ревизионното производство, възложено с първоначалната заповед по чл. 112 ДОПК. В случая първата ЗВР е издадена на 5.07.2012 г., поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред. На това основание е прието, че компетентният орган по издаване на ревизионния акт се определя по реда на чл. 119 ДОПК, действащ до изменението от 1.01.2013 г. - с издаване на заповед от органа, възложил ревизията. В случая заповед за определяне на компетентен орган не е издадена, а за органа, възложил ревизията липсва и законово правомощие да издава ревизионни актове, поради което оспореният акт е прогласен за нищожен. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. От тълкуването на посочените норми, правилно съдът е приел, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 1.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Доводите в касационната жалба, че процесната ревизия е започнала на 17.06.2013 г., когато е издадена заповед за възлагане на ревизия във връзка с връщането на преписката от директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. Пловдив с решение № 550 от 4.06.2013 г., са в противоречие с чл. 155, ал. 6 от ДОПК. Според цитирана норма, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. На това основание правилно първоинстанционния съд е приел, че производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало със ЗВР № 1203423 от 5.07.2012 г. и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от Николай Жеков Колев в качеството му на орган, възложил ревизията и Мария Генова Динева като ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Като е достигнал до същия правен извод и е прогласил ревизионния акт за нищожен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта относно разноските, доколкото размерът на разноските е съобразен с материалния интерес по делото, като обосновано АС Пловдив е присъдил в полза на "Съни Холидейс" ООД адвокатско възнаграждение в размер на установения минимум съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за сумата от 4 767,82 лева, както и заплатената държавна такса в размер на 50 лева. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че с оглед обявяване на нищожността на РА в оспорената му част съдът не се е произнесъл по съществото на спора и затова в полза на ревизираното лице следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за сумата от 300 лева поради липсата на материален интерес по делото. Конкретното съдебно производство касае законосъобразността на РА относно установени задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди в резултат на отказан данъчен кредит за сумата от 106 404,37 лева и лихви за забава в размер на 117 377,89 лева, което означава, че по делото е налице материален интерес както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Относно разноските в касационното производство настоящият съдебен състав намира, че на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 4767,82 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените писмени доказателства, като с оглед направеното изявление на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационната инстанция не следва да се присъждат разноски в пълния им претендиран размер от 8700 лева. Посоченият размер на разноските за сумата от 4767,82 лева е съобразен с материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,