Решение № 12823 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2017 г.

Решение № 12823 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично - консултативен център - 24 - София" ЕООД против Решение № 4158 от 20.06.2017 г. постановено по адм. д. № 9986 от 2015 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се от касационният жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата му срещу писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-07-161 от 10.09.2015 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са налице предпоставките по чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за издаване на писмена покана против лечебното заведение, защото не е налице превишение на средства за 2-то тримесечие на 2014 г. съответно за сумата от 2845, 26 лв. за издадени над определения му брой направления за медико – диагностична дейност (ММД) и направления за специализирана медицинска дейност (СМД ) на стойност 198 лв. Оспорва и достоверността на базата данни поддържани в системата на НЗОК в подкрепа, на което представя пред касационната инстанция писмо рег. № ДАЕУ – 2620 от 22.06.2017 г. от държавна агенция "Електронно управление", депозирано по друго адм. д. № 2505/2017 г. по описа на АССГ, 23 състав. Иска се съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение на Административен съд София – град и да се уважи жалбата против оспорения административен акт, както и да се присъдят на страната сторените съдебно – деловодни разноски за двете инстанции. "Диагностично - консултативен център - 24 - София" ЕООД е подал и частна жалба против Определение № 5341 от 31.07.2017 г. по делото, с което съдът го е осъдил да заплати по сметката на Административен съд София – град разноски в размер на 200 лева, представляващи разликата между внесения депозит за вещо лице и направените реално разноски от него. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба – директор на Столична здравно осигурителна каса в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че касационната и частната жалба са основателни, поради което следва да бъдат уважени като се отменят оспорените съдебни актове и писмената покана. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд София - град е обжалвана писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-07-161/10.09.2015 г. издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). С нея на лечебното заведение е наложена финансова санкция в размер на 3043, 26 лева за превишение стойността на специализирани медицински дейности (СМД бл. МЗ-НЗОК № 3) и стойности на назначените медико-диагностични дейности (МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4) за второ тримесечие на 2014 г. Поканата е издадена на основание извършена проверка, назначена със заповед № РД-18-962 от 04.05.2015 г. на директора на СЗОК. Проверката обхваща изпълнението на индивидуалния договор с лечебното заведение № 222248/14.02.2014 г., НРД за 2014 г. и ЗЗО. По-конкретно е свързана с изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико - диагностични дейности за същия период. Въз основа на приетите по делото доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност обосновано Административен съд София – град приема, че при издаването й са спазени изискванията на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Установява се, че на основание сключеният договор и протокол към него, са посочени индивидуалните стойности на медико - диагностични дейности (бл. МЗ- НЗОК № 4) за тип 1, 2, 4, 6, 7, 9 и 10, и индивидуални специализирани медицински дейности (СМД бл. МЗ-НЗОК № 3) за тип 1, 2 и 4 за второ тримесечие на 2014 г., включващо месеците април, май и юни 2014 г. Производството е приключило с издаване на писмена покана № 29-07-161 от 10.09.2015 г. за възстановяване на неоснователно получена сума от общо 3043, 26 лв., както следва: 2845, 26 лв. превишение на МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ тримесечие на 2014 г. и 198 лв. превишение на издаден брой СМД, бл. МЗ-НЗОК № 3 за второ тримесечие на 2014 г. Броят на издадените от "ДКЦ – 24 - София" ЕООД направления за СМД (бл. МЗ- НЗОК № 3) за второто тримесечие на 2014 г. е посочен в обобщената спецификация за извършена медицинска дейност от лечебното заведение за СИМП за периода 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. Съгласно представените към делото протоколи (лист 154 до лист 163 по делото) на "ДКЦ – 24 - София" ЕООД са отпуснати допълнителни стойности за 29 броя за ядрено магнитен резонанс (ЯМР) за второ тримесечие на 2014 г. За доказване на обстоятелството налице ли е превишение за второто тримесечие на 2014 г. и за проверка констатациите на компетентните длъжностни лица в обжалваната писмена покана, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно – счетоводна експертиза. При изготвяне на експертното заключение, вещото лице Б. е работило по представените по делото доказателства и е извършило преглед на документацията, която се намира в лечебното заведение. Заключението на вещото лице е кредитирано от съда като вярно и безпротиворечиво дадено и въз основа на него решаващият състав на АССГ е извел правилни изводи относно правнорелевантните факти по поставените от страната въпроси. По - конкретно от заключението е видно, че вещото лице след анализ на данните от генерирана от информационна система на НЗОК справка за отчетени и заплатени ЯМР е установило, че в електронните отчети на изпълнителите на СИМП са отчетени и заплатени 27 броя направления за ЯМР, насочени от лекари специалисти в "ДКЦ – 24 -София" ЕООД, на обща стойност 5 796, 36 лв. Издадените от "ДКЦ – 24 - София" ЕООД направления за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) през второ тримесечие на 2014 г., възлизат на 16 055. 88 лв. Реално изпълнените, отчетени и заплатени направления, издадени от "ДКЦ – 24 - София" ЕООД за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) през 2 - ро тримесечие на 2014 г. са на обща стойност 15 326, 01 лв., без стойността на допълнително отпуснатите средства за ЯМР по мотивирано искане на медицинския център. Относно констатиране дали има преразход на средства за СМД и МДД, издадени от "ДКЦ – 24 - София" ЕООД през процесния период над допустимия съгласно договора и Правилата за определяне на броя на назначените СМД, МДД (лист 37 от делото) и техния размер, вещото лице заключава, че е налице преразход на заплатени средства за СМД и МДД на изпълнители на медицинска помощ по назначени направления от "ДКЦ – 24 - София" ЕООД през периода 01.04.2014 г. - 30.06.2014 г. Тези направления са извън определените стойности заедно с разрешените надвишения и възлизат на 3 043. 26 лв. Посоченият преразход на средства за МДД в размер на 2 845. 26 лв. е изчислен от вещото лице без да се вземат предвид стойностите за изследванията с ЯМР отпуснати въз основа на мотивирани искания. Видно от заключението, данните за реализираните превишения на второто тримесечие на 2014 г. се базират на подадените в СЗОК електронни отчети на лечебните заведения за извършените от тях медицински дейности, като в тези отчети се съдържат и данни за изпълнителя на медицинска помощ, назначил съответните СМД и МДД. При така установените правнорелевантни факти Административен съд София - град е приел, че жалбата на лечебното заведение е неоснователна, тъй като е налице превишение на стойността на СМД и МДД за второто тримесечие на 2014 г. и тази стойност не може да се компенсира със стойността на неусвоените направления за ЯМР. Решението е правилно. Съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно е прието от административния съд, че писмената покана е издадена в съответствие с чл. 76а, ал. 1 ЗЗО и на болницата е констатирано превишение за второто тримесечие на 2014 г. за МДД и СМД. Проверката за това обстоятелство е извършена въз основа на извлечения от базата данни от електронната система на НЗОК. Жалбоподателят не е провел главно и пълно доказване на оспорения от него факт, вкл. и чрез съдебно – техническа експертиза, а именно, че електронните отчети на СЗОК могат да бъдат манипулирани и поради това информацията в тях, която сочи на превишение на СМД и МДД за второто тримесечие на 2014 г. е невярна. Тежестта на доказване в процеса съдът е разпределил според доводите и възраженията на страните, като им е предоставил възможност и срок да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища ( протокол от открито съдебно заседание по делото пред АССГ от дата 13.03.2017 г.). Горният извод за недоказаност твърденията на касатора относно недостоверност на информационната система на РЗОК, не се променя и от представеното с касационната жалба ново писмено доказателство - писмо рег. № ДАЕУ – 2620 от 22.06.2017 г. издадено от държавна агенция "Електронно управление", депозирано по друго адм. д. № 2505/2017 г. по описа на АССГ, 23 състав. Видно от чл. 66, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), относим към спорния период, данните и документацията изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. На осн. чл. 82, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2014 г., изпълнителите на медицинска помощ не са задължени да ги съхраняват на хартиен носител и предоставят на НЗОК, а като финансово - отчетни документи и на основание чл. 82, т. 2 от цитирания рамков договор трябва да ги съхраняват в електронен вид в определен от НЗОК формат. При тази нормативна уредба, която не вменява в задължение на изпълнителите на медицинска помощ да представят на РЗОК/СЗОК направленията за медико - диагностична дейност след извършването им, то е практически невъзможно съответната здравно осигурителна каса да представя по делата всички направления, а отделно от това липсва нормативно основание това да им бъде вменено в задължение. С оглед на тази констатация е без значение фактът дали направленията не са били представени поради унищожаването им при наводняване на архивохранилището на СЗОК или защото не са им предоставени от изпълнителите. В заключението на вещото лице Б. се сочи, че се касае за превишение на стойностите на СМД и МДД отчетени от лечебното заведение, която информация се съдържа именно в информационната система по чл. 66, ал. 1 ЗЗО. Правилно съдът не е приел, че установеният преразход следва да бъде намален със стойността на нереализираните през процесния период три броя МДД по об. МЗ-НЗОК № 4 - ядрено магнитни резонанси (ЯМР), които са отпуснати по допълнително мотивирано искане на жалбоподателя, като от вещото лице е установено, че е в размер на 805. 05 лева. Този извод следва и от разписаното в чл. 45 от договора между страните. Съгласно нормата, в случай на мотивирана необходимост преди изтичане на съответното тримесечие изпълнителят може да заяви пред възложителя искане за отпускане на допълнителен брой на СМД и стойност на МДД в рамките на заделения резерв. Установено е от АССГ, че такива искания са отправяни и са одобрени за допълнителна стойност на МДД - 30 броя ЯМР за периода. Няма спор, че от тях са реализирани 27 броя за процесното тримесечие, а три не са. В чл. 45, ал. 3 от договора, изрично е предвидено и страните са постигнали съгласие, че неусвоеният брой стойности на СМД и МДД по ал. 2 могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие, с изключение на тези, неусвоени през четвъртото тримесечие. На осн. чл. 46, ал. 3 от договора, в случаите по чл. 45 от него, контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначените МДД се осъществява при изчерпване на определения общ брой СМД и стойност на МДД, след разпределение и преразпределение на допълнителен брой СМД и стойност на МДД в рамките на определените брой на СМД и стойност на МДД на РЗОК, респ. в случая СЗОК за съответното тримесечие. Цитираните разпоредби от договора задължават изпълнителя на медицински дейности да възстанови сумите, представляващи стойността над допустимото с договора превишение на регулативните стандарти на назначаваните от него МДД и СМД. В случаите на превишени назначения на СМД или МДД се касае за причинени с тях плащания, за които не са предвидени средства в бюджета на НЗОК като разход за съответната година и затова следва да бъдат върнати. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Относно частната жалба, съдът намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за нейното оспорване, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 5341 от 31.07.2017 г. съдът на осн. чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е допълнил Решение № 4158/20.06.2017 г., постановено по адм. д. № 9986/2015 г. на АССГ, второ отделение, 48-ми състав в частта относно претендираните разноски, представляващи депозит за разликата от внесения такъв и направените реално разходи от вещото лице за сумата от 200 лева и е осъдил касаторът да ги внесе по сметка на АССГ за вещо лице. Хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК е относима за случаите, при които по искане на страните съдът изменя или отказва да измени постановеното от него решение в частта за разноските. С обжалваното определение Административен съд София – град служебно е осъдил жалбоподателя и с оглед изхода на делото да заплати разликата в размера на следващото се възнаграждение за вещо лице, съобразно представената от него справка - декларация. Възнаграждението на вещото лице се определя от органа, възложил експертизата. Ако са били налице възражения относно определения от вещото лице размер в представената от него справка - декларация, то същите е следвало да бъдат направени от страната в съдебното производство, в което е прието заключението – 13.03.2017 г. След като дължимият депозит не е заплатен от страната, която го дължи, съдът по същество е приложил нормата на чл. 77 от ГПК, макар в обжалваното определение да е посочено, че производството е по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С обжалваното определение съдът по същество определя и размера на допълнителния депозит, който следва да бъде заплатен от касатора. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като касаторът в първоинстанционното производство е останал задължен за разноски и съдът е постановил принудителното им събиране. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция е неоснователна и не следва да бъде уважена. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски в производството пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение